Решение № 119 от 6.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 22/2011 г.

ВКСI наказателно отделение06.04.2011 г.докладчик т Елена Величкова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Г. А. за възобновяване на нчд. № 1536/2010 г. на Районен съд - гр. Видин и внчд. № 558/2010 г. на Окръжен съд - гр. Видин.

Мотиви

Решение № 119 от 6.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 22/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Производството е за възобновяване на нчд. № 1536/2010 г. на Районен съд - гр. Видин и внчд. № 558/2010 г. на Окръжен съд - гр. Видин, образувано по искане на осъдения А. Г. А. В искането е направено оплакване за нарушение на закона, при постановяване на атакуваните актове, с които инстанционните съдилища са отказали реабилитация на А. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането основателно, тъй като съдът е приложил института на давността, а не се е произнесъл по чл. 87 НК. Към момента на образуване на производството срокът по чл. 86 НК е изтекъл и е следвало съда да се произнесе по останалите предпоставки на текста. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази изложеното в искането за възобновяване и становището на ВКП и за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 10.11.2010 г. постановено по нчд. № 1536/2010 г. на Районен съд - гр. Видин е оставена без уважение молбата на А. Г. А. за реабилитация по присъда № 460 в сила от 21.09.2006 г. постановена по нохд. № 65/2005 г. на Районен съд - гр. Видин. С решение от 23.12.2010 г. постановено по внчд. № 558/2010 г. на Окръжен съд - гр. Видин, определението е потвърдено. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения А.: Възразява се по приетото и от двете съдебни инстанции, че "срока по чл. 87, ал. 1 НК не е изтекъл". Твърди се, че неправилно при съдебната реабилитация е приложен чл. 88а, ал. 3 НК и, че не е съобразено решение № 555/26.01.2009 г. по н. д. № 556/2008 г. на ВКС III Н. О. където е прието, че три годишния срок по чл. 87, ал. 1 НК започва да тече от момента на изтичане на срока на наказанието /в случая шест месеца лишаване от свобода/, а не след изтичане на три годишния срок определен при условията на чл. 66, ал. 1 НК. Довода е неоснователен. Вярно е, че за разлика от т. н. "условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наложено наказание", където е законодателно уреден въпроса, от кой момент започва на тече срока по чл. 86 и следващите и това е момента на изтичане на изпитателния срок - чл. 70, ал. 9 НК, за изпитателния срок определен при условията на чл. 66, ал. 1 НК такъв не е фиксиран в закона. Вярно е обаче и становището, че по чл. 87 НК по отношение на всеки осъден срока от три години е фиксиран, като начало от "изтичане на срока на наложеното с присъдата наказание". Въпросът е когато изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок, кога това наказание се изтърпява. Тук не споделяме съображенията в решение № 555/26.01.2009 г. по к. д. № 556/2008 г. на III Н. О. Наказанието е "изтърпяно", тогава когато то не може да бъде изпълнено /дали поради давност или на друго основание/, т. е. след изтичане на изпитателния срок определен по чл. 66, ал. 1 НК, в който срок е възможно да се "активира"-приведе в изпълнение, ако са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 НК. Срока за изтърпяване на наложеното с присъдата наказание е изтекъл, едва след изтичане на определения изпитателен срок. Тогава при извършване на друго престъпление отпада възможността за изтърпяване на отложеното наказание, както и за реабилитация по чл. 87 НК. В случая това е след 21.09.2012 г., тъй като тогава изтича срока по чл. 87, ал. 1 НК, за наказанието по нохд. № 65/2005 г. на Районен съд-гр. Видин, определено на А. Г. А. в размер на шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. Присъдата е в сила от 21.09.2006 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените съдебни актове законосъобразни/макар и първо инстанционното определение да не е мотивирано и е "протоколно" вместо такова по чл. 436, ал. 1 НПК вр. с чл. 32, ал. 1т. 3 НПК, а въззивното решение с позоваване на чл. 187, ал. 1 вместо на чл. 87, ал. 1 НК /, а искането на осъдения А. за възобновяване неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426, ал. 1 вр. с чл. 354, ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение

Цитирани разпоредби

1