Решение № 554 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1744/2008 г.

Решение № 554 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1744/2008 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Ценка Георгиева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. Д. от гр. Г., подадена от пълномощника й адв. Е, срещу въззивно решение на Габровския окръжен съд, № 20 от 19.02.2008 г., постановено по в.гр.д. № 408/2007 г., с което е оставено в сила решение № 683 от 27.09.2007 г. по р.д. № 52/2007 г. на Габровския районен съд, с което е прието за установено по отношение на С. И. Д. и Р. И. Г., че наследодателят на ищците И. А. М., И. К. М., А. К. К. и Б. К. Б. - Н. К. Б., преди одържавяването е бил собственик на гора с площ от 648 кв. м в землището на С., обозначена на скицата на вещото лице Б., което е неразделна част от решението. Ответниците по касация И. А. М., И. К. М., А. К. К. и Б. К. Б. в представения отговор от пълномощника им адв. И молят решението да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателносттай Върховният касационен съдът взе пред вид следното: За да уважи иска по чл. 13, ал. 8 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/ въззивният съд е приел, че с нот. акт № 19/1946 г. наследодателят на ищците Н е купил от Р. С. И. 648 кв. м гора в землището на Х. Ц. община на местността "Скокът", в което място построил законно жилищна сграда. След постановяване на решение № 498/07.07.2006 г. по гр.д. № 1137/2006 г. на ГРС по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ в полза на ищците, имотът не е бил отразен върху картата за възстановяване собствеността на гори, тъй като попада в други два имота №, възстановени на ответниците и поради спор за собственост с тях. От правна страна съдът е приел, че наследодателят на ищците е притежавал процесния имотпреди одържавяването на горския фонд и за него са налице възстановими граници по строителните книжа за построената в мястото сграда, обозначени на скицата на вещо лице. Срещу така постановеното решение касаторът С. Д. прави оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Излага доводи, че решението е неправилно в частта относно 265,5 кв. м от имота, която впоследствие е продадена на трети лица и не е собственост на ищците, както и в частта за разноските. Според касатора разноски не се дължат, тъй като с поведението си същата не е дала повод за предявяване на иска. Жалбата е неоснователна. Предявеният иск е по чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ за установяване на правото на собственост върху процесния имот към момента на одържавяване на горския фонд, а не към настоящия момент. Претендира се установяване правото на собственост към минал момент, с оглед възстановяване на имота в реалните му граници по картата за възстановена собственост върху гори и земи от горския фонд. Поради това последващите разпореждания с идеална част отимота правилно не са обсъждани от въззивния съд. Правото на собственост на наследодателя на ищците е установено от представения нот. акт № 19 от 1946 г. Имотът, идентифициран по граници съобразно строителните книжа за сградата, попада във възстановените на ответниците имоти № 3* и 310015, поради което и с оглед оспорването на иска от ответниците правилно е прието, че е налице спор за собственост. С оглед заявеното извънсъдебно оспорване на правата на ищците от ответниците, видно от писмо № ВС-01- 2418/15.11.2006 г. на ОСЗГ-Габрово, както и с оглед становището им по иска, правилно са присъдени и разноските по делото. По изложените съображения решението на Габровския окръжен съд е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение