Решение № 13359 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8447/2009 г.

Решение № 13359 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8447/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . С решение № 43 от 24.04.2009 г., постановено по адм. д. № 38/2009 г. Административен съд гр. Търговище е отменил като незаконосъобразна Заповед № 3/ 06.03.2009 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Търговище, потвърдена с решение № РД05/0010/23.03.2009 г. на директора на РДСП гр. Търговище, с която е прекратена отпусната месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП на Мариян Панайотов Петров от гр. Търговище поради неотработени 7 дни обществено полезен труд към община Търговище на основание чл. 12, ал. 1 от ППЗСП за срок от 12 месеца, считано от 01.02.2009 г. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на дирекция "СП" гр. Търговище с молба да бъде отменено. Счита, че доказателствата по делото установяван отказа на Мариян Петров за полагане в рамките на 7 дни на обществено полезен труд към Община Търговище. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за основателна. Върховният административен съд в настоящия състав прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е анализирал събраните по делото доказателства и достигнал до верен извод за липса на доказателства по чл. 12, ал. 1 от ППЗСП, че лицето е отказало извършване на обществено-полезни дейности. От съществено значение за отмяната на оспорения акт като незаконосъобразен е неизпълнение на задължението от страна на административния орган, че Петров предварително е запознат с условията за задължението му за участие в съответните програми. Съдът е съобразил правилата по доказателствената тежест и приел за недоказани от административния орган на релевантни за спора факти, въз основа на което изградил и мотивите на обжалваното решение. Според чл. 12, ал. 1 от ППЗСП - безработните лица по чл. 12в, ал. 1 от Закона за социално подпомагане, които не са включени в програмите за заетост, утвърдени от министъра на труда и социалната политика, получават месечна помощ, при условие че не са отказали да участват в организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми и програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места за не по-малко от 5 дни. Неизпълнението на задължението по ал. 1, води до установената в ал. 2 на нормата санкция - прекратяване на месечната помощ за лицата по ал. 1, отказали да участват в организирани от общините програми. Съдът правилно е преценил, че административния орган не е доказал съществуването на фактическите основания за издаване на акта с основание чл. 12, ал. 2 от ППЗСП - прекратяване на социалната помощ за 12 месеца и е отменил заповедта като противоречаща на закона. Касационният жалбоподател не сочи пред настоящата инстанция факти, опровергаващи установените от съда факти, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,