Решение № 13681 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6240/2010 г.

Решение № 13681 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6240/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директор Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - София, срещу решение № 571 от 22.03.2010 г. по адм. дело № 9069 от 2009 г. на Административен съд - София град, първо адм. отделение, 7-ми състав, с което е отменен РА № 20002412 от 27.08.2009 г., издаден от ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1511 от 30.10.2009 на Директора на Дирекция "ОУИ"- гр. София, при ЦУ на НАП и е осъден последния да заплати на Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий" сумата 3 200 лв. - разноски. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението на административния съд е неправилно като постановено при нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуални правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, подробно изложени в жалбата, касаторът моли да бъдат отменени решението на административния съд и да бъде потвърден оспорения РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий", чрез пълномощника си адв. Вергиния Банова, оспорва касационната жалба с мотивирани доводи в писмен отговор, моли за присъждане на сторените в касационното производство разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна по съображения в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение е отменен РА № 20002412 от 27.08.2009 г., издаден от ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 1511 от 30.10.2009 на Директора на Дирекция "ОУИ"- гр. София, при ЦУ на НАП. За да отмени процесния РА съдът е приел, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до незаконосъобразност на същия. Счел е, че включеният в проверката данъчен период 01.01.2003 г. - 31.12.2003 г. не е бил предмет на ревизията, видно от приложената по делото ЗВР № 902412/06.04.2009 г., поради което незаконосъобразно са определени данъчни задължения за ревизирания субект извън този период. В мотивите на обжалваното решение е прието още, че след като органите по приходите са установили, че са налице предпоставки за регистрация на Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий" към 31.12.2003 г., то следвало е да издадат акт за регистрация по ЗДДС на ревизирания субект и след като същият влезе в сила, да възложат нова ревизия за последващите периоди, предмет на приключилата с оспорения РА ревизия. Съдът е изложил и съображение, че липсата на компетентност на органа по приходите, извършил ревизията да определя облагаем оборот за 2003 г., водещ до задължение за регистрация по ЗДДС и който има значение за последващите ревизирани периоди на жалбоподателя, представлява извършено процесуално нарушение относно обхвата на проверяваните факти и документи и води до незаконосъобразност на РА. Възприета е и обобщителната теза, че доколкото от данните по делото и от самия РА се установява, че дружеството-жалбоподател не е регистрирано лице по ЗДДС, респективно не е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 от с. з., то ревизията е незаконосъобразна и РА следва да бъде отменен, без да се разглежда спора по същество. Решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В административната преписка са приложени Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 900543/26.01.2009 г., изменена със ЗВР № 902412/06.04.2009 г., с които е определен обхвата на ревизията - определяне на задължения по ЗДДС за периода 01.01.2004 г. - 31.12.2008 г. В процесния РА е посочено, че са определени задължения за горепосочения период, видно и от стр. 27, р. I- "Установени задължения" на РА. От констативно - съобразителната част на последния се установява, че органите по приходите са приели, че сумата на получените приходи от наем на недвижимо имущество за периода 01.01.2003 г. - 31.12.2003 г. е в размер на 68 120 лв., а получените приходи от копирни услуги за същия период са в размер на 46 126.60 лв., което е обосновало извод, че към датата 01.01.2004 г. са били налице основания за регистрация на лицето по ЗДДС и съответно за третирането на Националната библиотека като лице със статут на регистрирано лице по ЗДДС към посочената дата. В оспореното решение не е извършена преценка дали така предприетият подход на органите по приходите е законосъобразен. Т. е. не е отговорено на въпросите дали при ревизиран период 2004 - 2008 г. и извършена констатация за осъществени облагаеми доставки и през 2003 г., довели до облагаем оборот от 50 000 лв., задълженията на ревизираното лице следва да се определят по начин, по който те биха били определени, ако ревизираното лице се беше регистрирало по ЗДДС, към датата, на която е било задължено по закон. В тази връзка следва да се посочи, че основателно се поддържа от касатора и оплакването, че в случай, че бъде счетено, че е налице излизане от темпоралните рамки на ревизията, това би било основание за обявяване нищожност на РА поради липса на времева компетентност на ревизиращия орган, а не за незаконосъобразност на акта, и за неговата отмяна на това основание. При това, излизането извън обхвата на ревизията би било предпоставка за обявяване на РА за нищожен само в тази част - на определените задължения извън обхвата на ревизията, но не и на РА в неговата цялост. В контекста на изложените мотиви следва да бъда посочено, че неправилно съдът е възприел като самостоятелно основание за отмяна на РА, без разглеждането му по същество, обстоятелството, че Националната библиотека не е регистрирано лице по ЗДДС, респективно не е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 от с. з. Само на това основание, според съда, незаконосъобразно на лицето са определени данъчни задължения за периода преди регистрацията му. Административният съд изобщо не е съобразил правното основание за дължимостта на данъка, посочено в РА - чл. 102, ал. 3 и ал. 4 ЗДДС, съгласно които за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органите по приходите, и задълженията се определят с РА по реда на ДОПК. По изложените съображения настоящият състав на касационната инстанция намира, че като е приел, че РА е незаконосъобразен поради допуснато нарушение на процесуални правила в рамките на данъчното производство и е отменил РА без да обсъди приложението на материалния закон в разглеждания казус, съдът е постановил неправилно решение. В нарушение на разпоредбите на процесуалния закон, решаващият съд не е обсъдил приобщения по делото доказателствен материал, както и доводите и възраженията на жалбоподателя по отношение материалната незаконосъобразност на РА, свеждащи се до тезата, че процесните доставки изобщо не представляват облагаеми такива по смисъла на ЗДДС (отм.) и понастоящем действащия ЗДДС. Разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК поставя изискването съдът да реши делото по същество. Разглеждането на спора по същество е и с трайно установената съдебна практика по тълкуването на цитираните разпоредби, според която когато съдът констатира, че ДРА е незаконосъобразен, решава материалноправния спор, като задължението му е да установи данъчното задължение по основание и размер, освен когато обяви акта за нищожен. Това е така, тъй като при съдебното обжалване на ДРА съдът действа не като контролно-отменителна инстанция, а като инстанция по същество (така решение на ВАС по този въпрос - решение № 4809 от 28.05.2005 г. по адм. д. № 7405/2004 г.). По тези съображения Върховният административен съд, Първо А отделение, намира, че са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град, който да се произнесе по съществото на спора съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ДОПК. При новото разглеждане на делото следва да бъдат обсъдени всички доказателства и доводи на страните, относими по спора, както и да се вземе предвид изложеното в настоящото решение. За прецизност на изложението следва да се посочи, че действително в мотивите на първоинстанционното решение е налице допусната неточност досежно констатацията, че жалбата е подадена в законоустановения 30-дневен срок по чл. 156, ал. 5 ДОПК и че жалбата е с вх. № 871/11.07.2009 г. тази констатация на съда е погрешна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" с вх. № 871, но от 11.07.2009 г. и производството образувано не по реда на чл. 156, ал. 5 ДОПК, а по реда на ал. 1 от същия член, която регламентира 14-дневен срок от получаване на решението на административния орган за обжалване на РА в потвърдената част. Касае се за фактическа грешка, което е видно от обстоятелството, че по- нататък в мотивите на решението съдът е приел, че решаващият орган се е произнесъл по жалбата срещу РА в 45-дневния срок, т. е., че е налице хипотезата на чл. 156, ал. 1 ДОПК, при която важи 14-дневния срок за обжалване от получаване на решението, а не тази на ал. 5 от ДОПК, при която срокът за обжалване е 30-дневен. Допуснатата грешка не е съществена по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, тъй като не е повлияло върху правото на защита на лицето, още повече, че и в диспозитива на самото решение е записано, че РА е потвърден с с Решение № 1511 от 30.10.2009 на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, при ЦУ на НАП. С оглед изхода на спора, разноски ще се следват при решаването му по същество. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение