Решение № 7559 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14151/2009 г.

Решение № 7559 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14151/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационната жалба на министъра на вътрешните работи и на Георги Димитров Славков от гр. София против Решение № 40 от 8.05.2009 г. по адм. д. № 3228/2008 г. по описа на Административен съд - София-град, I отделение, 18 състав. Искат отмяна на решението като неправилно. Първия касатор развива подробни съображения, че не е установена незаконосъобразност на административни действия и бездействия/незаконосъобразно проведено дисциплинарно производство/, а действията на дисциплинарната комисия не представляват административна дейност. Необосновано съдът приел, че за неправилно уволнения служител на МВР са настъпили неимуществени вреди. Втория ответник е недоволен от решението в отхвърлителната му част досежно неприсъждане на имуществени вреди за период в който е останал без работа, по-дълъг от шест месеца. Иска отменяване на решението и уважаване на претенцията в пълния предявен размер. Страните съответно вземат становище за неоснователност на касационната жалба на другата страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на министъра на вътрешните работи, а тази на Георги Димитров Славков за процесуално недопустима като просрочена. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба на министъра на вътрешните работи на е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Касационната жалба на Георги Димитров Славков е просрочена и с определение з о. в. производството по нея е прекратено. Тя и не се поддържа от касатора. Производството пред Административен съд София-град е с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 256 - 257 от АПК и чл. 1, ал. 1, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ и е образувано по исковата молба на Георги Димитров Славков против Министерството на вътрешните работи с претенции за претърпени имуществени вреди, описани в исковата молба, изразяващи се в неполучен доход/месечно възнаграждение/, за период от 10 месеца, поради незаконосъобразно уволнение от служба в МВР. С обжалваното решение искът в тази част е отхвърлен като неоснователен. Претендирани са и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяно унизително и саркастично отношение от страна на проверяващите, публично унижение и накърняване на доброто име в обществото и тежки последици за семейството му. Претенцията е уважена в размер на 2000 лева и отхвърлена до предявения размер от 7000 лева. Решението е правилно. Решението обосновано и съответства на изяснената с допустими доказателствени средства фактическа обстановка. Правилно е приложен и материалния закон. Това е така защото държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. съгласно чл. 4 от ЗОДОВ. Законосъобразни са изводите на съда, че в следствие на незаконосъобразно проведеното дисциплинарно производство срещу Славков последният е претърпял сочените от него неимуществени вреди. Обосновано от доказателствата по делото е изводът, че преживяният психически стрес и отрицателни изживявания, са резултат и последица от дисциплинарното производство по уволнението му с отменената министерска заповед, рег. № К-2833/17.07.2006 г. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в хода на дисциплинарното производство Славков е бил подложен на негативно отношение на неговите колеги и съседи. В тази връзка е неоснователен довода, че не е търпял унижения и неприятни изживявания тъй като заповедта се връчвала лично на наказания служител. Този довод се опровергава и от разпоредбата на чл. 226 от ППЗМВР /отм., но действаща норма по време на издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение/, съгласно която заповедите за налагане на дисциплинарно наказание се обявяват пред равни и по старши от наказания служител. А това, че тя е станала достояние на голям кръг служители от МВР, и други лица, е установено от доказателствата по делото. Второто наведено твърдение, че факта на увреждане на здравето на ищеца не установен безспорно също е неоснователен. Посредством представените писмени и гласни доказателства, в т. ч. и неоспорените заключения на комплексните психолого-психиатрични експертизи, е установено негативното влияние и състоянието на стрес на ищеца, с последица - развита кратка депресивна реакция от наложеното дисциплинарно уволнение. Макар и доказателствата за влошеното здравословно състояние на лицето да са косвени, основателно същите са приети като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт, отменен по съдебен ред. Обоснован е изводът на съда за съществуването на материалноправните предпоставки по чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на министерството за причинените на ищеца неимуществени вреди. Противно на твърденията на касатора правилна е преценката на съда за наличие на релевантните за отговорността на ответника факти. Относно размера на присъденото обезщетение следва да се отбележи, че то е определено по справедливост и съобразно с критериите на чл. 52 от ЗЗД. Уважения размер не е завишен, както се поддържа в жалбата на касатора. Решението не е постановено при наведените в жалбата касационни основания и следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,