Решение № 16157 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1545/2013 г.

Решение № 16157 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1545/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано е по касационна жалба на Сейфулла Гхуман, гражданин на Пакистан, срещу решение № 6622 от 05.12.2012 г., постановено по адм. дело № 10872/2012 г. от Административен съд - София град с доводи за неправилност, поради незаконосъобразност и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административният съд - София град е отхвърлил жалбата на Сейфулла Гхуман срещу решение № 713 от 16.10.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. Съдът е установил, че производството по предоставяне на статут е започнало по молба с вх. № 541/11.06.2012 г. на РПЦ - София до председателя на ДАБ. Със Сейфулла Гхуман са проведени две интервюта, по времето на които той е изложил историята си. Посочил е, че е напуснал страната си заради несигурността там, която нарастнала заради зачестилите бомбени атентати на талибаните в Пакистан, борбите между различните политически групи и религиозни организации. Посочил още, че докато работил в автокъщата си и осъществявал превоз на пилета, бил постоянно обект на заплаха от страна на политически партии и талибански групировки, като през 2011 г. продал кола на талибани, но не получил пари, настоявал да му я заплатят, но те не му я заплатили, но не е избягал заради това, а заради цялостната обстановка и ако подаде оплакване, няма да получи разрешение, а ще бъде подложен на преследване. Сейфулла Гхуман е заявил, че не е бил чл. на политическа партия или организация, не е имал взаимоотношения с полицията и армията на Пакистан, не е имал проблеми с официалните власти на Пакистан и посочил, че бил заплашен от талибаните, че ще бъде убит. След спазване на административната процедура и обсъждане на материалите по делото, е издадено решение № 713/16.10.2012 г. на зам. председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Сейфулла Гхуман. Съдебното решение е правилно. От представените по делото доказателства, както е посочил първоинстанционният съд, правилен и законосъобразен е изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8 от ЗУБ - предоставяне на статут на бежанец и чл. 9 от ЗУБ - предоставяне на хуманитарен статут. Видно от данните по делото по отношение на чужденеца не е било налице преследване или пък основателни опасения от преследване поради някое от посочените обстоятелства, а именно по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. От събраните по делото доказателства и от бежанската история на Сейфулла Гхуман е видно, че същият е напуснал родината си Пакистан, тъй като талибансикте групировки го агитирали в предизборна кампания, за да им стане член. Административният съд е установил противоречие между казаното при провеждането на интервютата - в първото интервю е казал, че не е имал проблеми с талибаните, а в следващото интервю твърди, че е бил заплашен от тях, че ще бъде убит. Правилно е заключението, че заявеният от Сейфулла Гхумано бомбен взрив от 2008 г. в гр. Лахор не е бил насочен лично към него и независимо от обстоятелството по какви причини е била взривена бомбата, това събитие е неотносимо към бежанската му история, защото след този взрив, той е продължил да живее в Пакистан години наред необезпокоявано. След подробно направения анализ от съда на бежанската история на Сейфулла Гхуман и изведените изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция, следва заключението, че в процесния случай търсещият закрила не е навел каквито и да било доводи в смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, поради което правилно съдът е приел, че спрямо него не е налице преследване по отношение на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, поради което жалбата му в частта относно отказа за предоставяне статут на бежанец е неоснователна и правилно я е отхвърлил. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Сейфулла Гхуман за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът е обсъдил и разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Правилно е посочено, че за чужденеца не може да се приеме, че същият е напуснал страната си поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, защото той не е имал никакви проблеми както с официалните власти, така и с която и да било групировка и спрямо него не съществува и бъдещ или евентуален риск от посегателство. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си съобразно актуалното положение в Пакистан. Посочено е, че политиката на Президента Зардари се характеризира с опити за противодействие на талибанската заплаха, разширяващата се вълна на войнствен екстремизъм и тероризъм, предимно в провинцията Хайбер - Пахтунхва и във Федерално административните племенни територии - ФАТА по границата с Афганистан. Административният съд е направил подробен анализ на понятието ситуация на безогледно насилие в светлината на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ, Решение от 17.02.2009 г. на Съдът на Европейските общности по преюдициално запитване с тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в", във връзка с чл. 2, б. "д от Директива 2004/83/ЕО/, на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ и разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ поради факта, че сестрата и племенника на Сейфулла Гхуман са получили хуманитарен статут, като изведените изводи напълно се подкрепят от настоящата инстанция, поради което последната не счита за нужно да ги приповтаря. Твърдените от Сейфулла Гхуман причини имат преди всичко личен характер и не могат да обусловят предоставянето на закрила в РБ, поради което правилно съдът е отхвърлил жалбата и в частта по чл. 9 ЗУБ. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение