Решение № 3289 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1761/2015 г.
ВАСII отделение25.03.2015 г.докладчик Емилия Кабурова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 264/05.01.2015 г. постановено по адм. дело № 264/2014 г. на Административен съд - гр. Стара Загора, седми състав. ОСЪЖДА община - гр. Стара Загора, да заплати на: Диана Златева Атанасова, Ани Колева Бодурова и Кремена Димитрова Димитрова, общо сумата от 800 /осемстотин/ лева разноски пред касационната инстанция, за един адвокат. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3289 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1761/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на зам. кмета на община - Стара Загора, чрез пълномощника му - юрисконсулт Вълчева, против решение 264/05.01.2015 г. по адм. д. № 264/2014 г. на Административен съд - гр. Стара Загора, с искане за отмяната му като недопустимо и неправилно. Ответниците: Диана Златева Атанасова, Ани Колева Бодурова и Кремена Димитрова Димитрова, чрез пълномощника им - адв. Иванов, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. От ответника: Цветан Пантелеев Станев е постъпила молба, с която изразява становище за основателност на касационната жалба. Останалите ответници - физически и юридически лица, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е заповед № 19-12-89/16.06.2014 г. на зам. кмет "САГ" при община-Стара Загора, с която е одобрено изменение на ПУП - ПР и ПЗ на новообразуван УПИ IV-9909, кв. 111а по плана на гр. Стара Загора, като с обжалваното решение съдът е отменил заповедта, като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е приел, че одобреното изменение на ПУП противоречи на ОУП на гр. Стара Загора, одобрен през 2011 г., относно параметрите на застрояване в този квартал. С ОУП е предвидено плътност на застрояване /П. застр/ от 30 -70%, коефициент на интензивност /К инт./ от 1,0 до 2,0 и необходима озеленена площ /П озел./ - 40-50%, минимум - 30%, а с одобрения ПУП-ПЗ тези параметри са завишени, като П застр. е 80%, К. инт. е 4,5, а минималното озеленяване е намалено на 20%. Според съда завишението на параметрите на застрояване на новообразувания УПИ IV-9909, кв. 111а, спрямо тези залегнали в ОУП, представлява незаконосъобразност на одобрения ПУП, тъй като липсват предпоставки за прилагане на забележката към ОУП за превишаване на височината и достигане на К инт. до 4,5, при липса на изработен РУП. Съдът е отхвърлил заключението на СТЕ, че такъв РУП има и че това е РУП от 2006 г., поради това, че същия е отпреди одобрението на ОУП и с него не е предвидено завишение на К инт. на 4,5. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. От данните по делото е установено, че с оспорената заповед на зам. кмета "САГ" при община-Стара Загора, е одобрено изменението на ПУП-ПР и ПЗ, засягащо УПИ IV-2152, кв. 111а, който се преотрежда в УПИ IV-за имот 9909, отговарящ на ПИ с идентификатор 68850.516.9909 по кад. карта на гр. Стара Загора, като за новообразувания УПИ IV-9909 се предвижда смесена устройствена зона-Сж, одо-за жилищно застрояване и обществено и делово обслужване, средно свързано застрояване /Н до 15 м./, с показатели за застрояване: максимална П застр. - 80%; максимален К инт. - 4,5; минимална озеленена площ - 20%. Установено е още, че с предходна заповед № 1631/1998 г. на кмета на община-Стара Загора е одобрено ЧИ на ЗП в обхват парцел III-2141 и парцел IV-2152, в кв. 111а, за които се предвижда средноетажно свързано жилищно застрояване и обекти за стопанска дейност откъм ул. "Парчевич". С одобрения през 2011 г. ОУП на гр. Стара Загора, за УПИ IV, кв. 111а се предвижда жилищна устройствена зона, с преобладаващо средноетажно застрояване. При тези данни неоснователно е оплакването за недопустимост на обжалваното решение, поради недопустимост на подадената жалба. Подателите на жалбата са заинтересовани лица, по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, като носители на ограничени вещни права върху съседния УПИ III-2141, кв. 111а и поради това, че с оспорения ПУП се предвижда промяна в предназначението на новообразуван УПИ IV - от жилищно застрояване и обекти за стопанска дейност се преотрежда за жилищно застрояване и обществено и делово обслужване. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви за допустимостта на оспорването, които настоящия състав намира за правилни. Неоснователно е и другото оплакване за нарушение на материалния закон, поради отсъствие на противоречие между параметрите на застрояване по ОУП и процесния ПУП-ПЗ. По делото е установено, че параметрите на застрояване, предвидени с оспорения ПУП, са завишени спрямо предвидените по ОУП на гр. Стара Загора, от 2011 г. за процесния квартал. Завишението е по отношение на К инт. - 4,5, плътността на застрояване -80% и минимална озеленена площ -20%, които показатели по ОУП са съответно К инт. 1-2, плътност на застрояване-30-70% и минимална озеленена площ -30%. При тези данни правилни са изводите на съда, че одобрения ПУП противоречи на ОУП, каквото противоречие закона не допуска. Съгласно чл. 103, ал. 4 ЗУТ всеки устройствен план се съобразува с предвижданията на концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от по-горна степен, ако има такива. А съгласно чл. 104, ал. 1 ЗУТ, предвижданията на общите устройствени планове, са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове. В случая е неприложимо изключението в забележката към ОУП, допускащо превишаване на К инт. на 4,5, поради отсъствие на изработен РУП по чл. 113, ал. 1 от ЗУТ, едновременно с процесния ПУП. Правилно, съдът е отказал да приеме, че в случая ролята на такъв РУП е този одобрен през 2006 г. за УПИ IV и УПИ V, тъй като същия е на основание ЗРП от 1992 г., КЗСП от 1995 г. и ЧИ на ЗП от 1998 г., преди одобряването на ОУП на гр. Стара Загора, поради което и няма връзка с процесния ПУП. От изложеното следва, че касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход и направеното искане за разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците Диана Златева Атанасова, Ани Колева Бодурова и Кремена Димитрова Димитрова, разноски пред касационната инстанция за адвокат, в размер на 800 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие и разписка. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение