Решение № 12937 от 25.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1615/2017 г.

Решение № 12937 от 25.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1615/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - Добрич (сектор ПП при ОДМВР- Добрич) против решение № 492 от 27.12.2016 г., постановено по адм. дело № 407/2016 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отменена негова заповед № 851з-57 от 20.07.2016 г., с която на Я. П. е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от един месец. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост и неяснота на изводите на съда и издаването му в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда, че не е доказано извършването на дисциплинарното нарушение, както и изводът за неправилно приложение на нормата на чл. 194, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗМВР. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски за първоинстанционното производство - 800 лева юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Я. П. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба, както и извърши служебна проверка на основание чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – Добрич е заповед № 851з-57 от 20.07.2016 г. на началника на сектор ПП при ОДМВР - Добрич, с която на основание чл. 194, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 198, ал. 1 от ЗМВР на Я. П. е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от един месец. Съдът е събрал относимите за спора доказателства и след като подборно ги е обсъдил е установил вярно фактите по делото, като по фактическите му установявания не се спори. По делото е установено, че държавният служител заема длъжност младши автоконтрольор І степен, в сектор "Пътна полиция", към отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - Добрич. Същият е бил назначен в наряд, заедно с младши инспектор Г. Д. (старши на наряда) за времето от 19. 00 часа на 27.04.2016 г. до 07. 00 часа на 28.04.2016 г., за осъществяване на контрол на пътното движение, със служебен автомобил "Опел Астра", с рег. [рег. номер на МПС], с позивна "242". Наказан е, затова че за времето от 04, 06 часа до 07. 00 часа на 28.04.2016 г. не изпълнява утвърдения часови график и не заема разпоредените му за обслужване установъчни пунктове за осъществяване на дейностите по пътен контрол. Дисциплинарно-наказващият орган (ДНО) е приел, че тези действия нарушават изискванията на чл. 54, т. 1 и чл. 82, ал. 2 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение (Инструкцията) и са квалифицирани като дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, което съставлява основание по чл. 198, ал. 1 от ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от един месец. Първоинстанционният съд е приел, че нарушението е установено при преглед на видеофайлове, подробно индивидуализирани с цитираните номера, като на същите е извършен оглед и в с. з. и от тях е видно, че служителите изпълняват възложените им задачи до 04. 06 часа, след което паркират служебния автомобил в двора на сектор "Пътна полиция" гр. Добрич и до края на смяната не продължават обслужването по утвърдения им часови график и установъчни пунктове (УП). Жалбоподателят е бил запознат със записите на 17.05.2016 г., като е дал обяснения по случая с докладна записка от същата дата, посочвайки, че на колегата му му е станало лошо, което е наложило да се приберат в отдела, като са уведомили ОДЧ. По време на проверката, оперативния дежурен инспектор на 28.04.2016 г. - Г. В. на зададени от ДРО въпроси дали е постъпвал сигнал от "ЕЕН" 112, налагащ посещение от автопатрула и дали служителите са уведомили оперативната дежурна за напускане на УП и дали са получили разрешение е отговорил на първия въпрос, че не е постъпвал сигнал, но не е дал отговор дали автопатрула е получил разрешение да напусне разпоредените за посещение УП. По време на проверката е установено, че разговорите провеждани по радиотерминалната мрежа Тетра не се записват. Съдът е установил, че резултатите от проверката по случая са обобщени в справка с рег. № 851р-3102 от 25.05.2016 г., с която, както и с материалите от преписката жалбоподателят се е запознал след връчване на покана. Дадена му е възможност да даде обяснения, но същият не се е възползвал от нея. При тези данни административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в предвидената писмена форма и в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. При издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но е издадена в нарушение на материалния закон и при липса на достатъчно доказателства, че жалбоподателят е напуснал определените УП без разрешение и съгласуване с длъжностното лице, отговарящо за дейността по пътния контрол или на дежурния в ОДЧ, както изискват нормите на чл. 54, т. 1 и чл. 82, ал. 2 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, които е прието, че са нарушени. По тези съображения е отменил оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Необосновани с оглед доказателствата по делото за изводите на съда, че нарушението не е установено, съответно това е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Неправилно първостепенният съд е приел, че описаното в заповедта деяние не се установява от приложените доказателства. Страните не спорят, че в сочения период от време - от 04. 06 часа на 28.04.2016 г. до края на смяната - до 07. 00 часа, Я. П. не изпълнява утвърдения часови график и не заема разпоредените му за обслужване установъчни пунктове за осъществяване на дейности по пътен контрол, а се намира в служебния автомобил, паркиран в двора на сектор "Пътна полиция". Не може да бъде споделен извода на съда, че наказанието е наложено по предположение. Отклоняването от служебните задължения е категорично установено от приложените видеофайлове, чието съдържание не е оспорено. Що се касае до защитната теза на жалбоподателя, споделяна и от другия член на наряда - Г. Д., разпитан и като свидетел в рамките на съдебното производство, че за напускане на УП са уведомили дежурния в ОДЧ, за същата не са събрани никакви доказателства. Липсват данни членовете на наряда да са уведомили, съответно да са съгласували и да им е разрешено да напуснат границите на разпоредените им за обслужване постове и маршрути. Съгласно чл. 54, т. 1 от Инструкцията, полицейските служители осъществяват дейност по пътен контрол, като не напускат границите на разпоредените им за обслужване постове и маршрути без съгласуване и разпореждане на длъжностните лица, отговарящи за дейността на пътния контрол и дежурните в ОДЦ/ОДЧ. Нито дежурният инспектор в ОДЧ за посочената дата - Г. В., нито длъжностното лице, което е отговаряло за дейността по пътен контрол за същата дата са потвърдили, че членовете на наряда са поискали разрешение за неизпълнение на маршрута си за дежурство и за незаемане на съответните установъчни пунктове. Обратното, в докладна записка № № 357р-4410 от 19.05.2016 г., Г. В. не е отговорил на изричния въпрос дали е уведомена ОДЧ и дали младши автоконтрольорите са получавали разрешение да напуснат разпоредените им УП. Дисциплинарноразследващия орган (ДРО) е положил усилия да установи, че служителите от наряда са уведомили по надлежния ред, че ще напуснат УП, като е изискал да му бъдат предоставени записи за процесната дата от тетра-радиотерминали, но видно от писмо от 26.05.2016 г., подписано от началник сектор "КИС" - Добрич, е установено, че записи от тетра-мрежата не се изготвят. Жалбоподателят е имал възможност да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, от които иска да черпи благоприятни последици, но същият не е ангажирал такива, както в административното, така и в съдебното производство. Вярно е, както е отбелязал съда, че в справката, обобщаваща приетото от ДРО е посочено, че не е категорично установено дали напускането е съпроводено с доклад и разрешение, но също така е посочено, че от видеозаписите не се установява служителите въобще да са разговаряли по радиостанциите, т. е. ДРО е отхвърлил като недоказано твърдението на служителите от наряда, че са получили разрешение да напуснат УП и маршрута си за дежурство. Тези констатации не са опровергани от дисциплинарнопривлеченото лице. При това положение, не може да се сподели приетото от съда, че извършилият проверката е "предположил, че П. и Д. са напуснали УП, без да са докладвали и да са искали разрешение от ОДЧ". Безспорно е установено действието по напускане на маршрута и УП за дежурство, а е останало недоказано твърдението, че служителите са поискали разрешение. Правилно, при тези данни административнонаказващият орган е приел за доказано извършването на деянието, нарушаващо изискванията на чл. 54, ал. 1 и чл. 82 от Инструкцията, норми, изискващи неотклоняване от определените постове и маршрути и допускане на такова само при наличие на изрично посочените в нормата на чл. 82 от Инструкцията причини и то след изричен доклад и получаване на разрешение. Не е установено получаване на разрешение за установеното отклонение. Несъответен на закона е и изводът на съда за нарушение на нормата на чл. 194 от ЗМВР. Административният съд е приел, че тъй като в заповедта е посочено, че с деянието е осъществено нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР е налице незаконосъобразност, тъй като санкционирането на двете деяния с едно дисциплинарно наказание води до неяснота за кое именно нарушение по чл. 194, ал. 1, т. 1 или т. 2 от ЗМВР е ангажирана дисциплинарната отговорност. Наказанието е наложено за едно деяние, с което е осъществен състава както на чл. 194, ал. 2, т. 1, така и състава на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, тъй като от една страна не са изпълнени разпоредбите на издадената въз основа на ЗМВР Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение - подзаконов нормативен акт, което съставлява нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, така и не са изпълнени служебните задължения на служителя, вменени му с длъжностната характеристика и конкретните задължения за пътен контрол за процесното дежурство, посочени в утвърдените със заповед на компетентния административен ръководител ежедневна ведомост и часови график. Административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон. Установеното нарушение е прието за маловажно, съответно на основание чл. 198, ал. 1 и ал. 3 е наложено най-лекото наказание - "мъмрене" за минимално предвидения срок от един месец. Приемайки, че оспорената заповед е издадена в нарушение на закона, Административен съд - Добрич е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, настоящият състав следва да се постанови решение по същество, като отхвърли оспорването, тъй като атакуваният индивидуален административен акт не страда от пороци по чл. 146 от АПК. С оглед изхода на делото следва да бъде уважена претенцията за разноски на касатора, но не в претендирания размер от 800 лв. - юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, а на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и с оглед фактическата и правна сложност на делото, възнаграждението следва да се определи в размер на 100 лв., като се осъди Я. Панайотов да го заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,