Решение № 1513 от 1.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15633/2010 г.

Решение № 1513 от 1.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15633/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Георги Ангелов Иванов от гр. Димитровград против решение по адм. д. № 13182/2008 г. по описа на ВАС, IV-то отделение. Иска отмяна на решението като неправилно и развива доводи за материална незаконосъобразност. Ответната страна министърът на земеделието и храните оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба поради просрочие. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, намира, че жалбата е допустима. по следните съображения. Съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК касационната жалба се подава в 14-дневен срок от съобщението до страната за изготвен съдебен акт. Съобщението на първоинстанционния съд е изпратено на Георги Ангелов Иванов от гр. Димитровград, на адреса, който той е посочил в жалбата, с която е сезирал съда. Съобщението е върнато с отразяване от страна на връчителя, че към 4.06.2009 г. лицето не живее вече на този адрес, а с разпореждане от 22.06.2009 г. съдът е приел, че съобщението следва да се счита връчено. От данните по делото е видно, че и за двете проведени открити съдебни заседания от първоинстанционния съд призовките са изпращани на адреса посочен в жалбата, но са връщани в цялост с отразяване, че съседите не виждат жалбоподателя. Призовка за 19.05.2010 г. е изпратена и по пощата, но не е потърсена. От приложените по делото призовки се установява, че лицето не е предупредено за последиците на чл. 41, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК: в случай, че страната отсъства от адреса повече от месец и не е уведомила съда за новия адрес, съобщенията се прилагат по делото и се считат за връчени, но разпоредбата се прилага само, ако за тази последица страната е предупредена от съда при връчването на първото съобщение. При така установените факти липсата на уведомяване от жалбоподателя за промяна на адреса, на който да бъдат изпращани съдебни книжа се явява без правно значение, а съдът неправилно е приложил чл. 41, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК като е приел на 22.06.2009 г., че страната е уведомена за изготвения съдебен акт. Така е, защото жалбоподателя не е уведомен за чл. 41 от ГПК. Предвид изложените съображения подадената на 13.10.2010 г. до петчленния съдебен състав жалба следва да се приеме, че е допустима. Жалбоподателят не е навел доводи за допуснати съществени процесуални нарушения по разглеждане на делото от първоинстанционния съд, поради което правилността на съдебния акт трябва да се преценя само с оглед оплакването за нарушение на материалния закон. Решението е постановено при спазване на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ и § 66, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Наследодателката на касационния жалбоподател Мария Иванова Балева е изселен бежанец от с. Голямо Дервент, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавния дълг по Спогодбата за уреждане на висящи финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между НРБ и Кралство Гърция от 1964 г., но наследниците й не са правоимащи по смисъла на закона, защото имотите са ликвидирани, което е доказано по делото, с копие от изселническото досие в опис № 1 на архивния фонд. Правилно съдът е приел, че са неоснователни доводите на жалбоподателя за противоречие на § 66, ал. 1 от ПМС № 456/1997 г. със закона. Съгласно чл. 193, ал. 2 от АПК решението на съда, с което е отхвърлено оспорването на подзаконов нормативен акт има действие по отношение на всички. След като с решение № 9175/9.11.2004 г. по адм. д. № 1775/2004 г. на ВАС, V членен състав, е отхвърлена жалба за отмяна на ПМС № 456/1997 г., с който е създаден и допълнен § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, то правилно е прието, че отказът на министъра на земеделието и храните от 25.07.2008 г. е законосъобразен. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав