Решение № 7667 от 24.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6055/2015 г.

Решение № 7667 от 24.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6055/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. М. Д. срещу решение № 445 от 31.03.2015 г., постановено по административно дело № 923/2014 г. от Административен съд Благоевград. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителният директор (ИД) на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) в представена от процесуален представител молба оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Д. срещу заповед № 832/25.11.2014 г. на ИД на ДФЗ, с която на същия е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - неизпълнение на служебни задължения и неспазване правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, като въз основа на събраните доказателства приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Съдът е изяснил фактическата установка, като е събрал относимите доказателства, въз основа на които е извел правилен извод за законосъобразност на обжалвания пред него административен акт. Обосновано съдът приема, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията за форма по чл. 97, ал. 1 ЗДСл и съдържа реквизитите посочени в нея. Описани са извършеното нарушение, периода от време, през което е извършено, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата въз основа на които органа приема, че същото е установено. Противно на твърденията на касатора от съдържанието на заповедта се установява, че в същата е посочено, през посочения в заповедта период същият не е спазвал Правилата за работа на отдел "Финансово -счетоводен" - при подготовката и създаването на документите да използва точна и ясно формулировка и да спазва разписаните правила, погрешно е осчетоводявал постъпилите и изразходваните парични средства, не е изпълнил служебните си задължения да изготвя коректно оборотната ведомост, да равнява оборотите и салдата, които да изпраща в края на месеца в Централно управление на ДФЗ, като при извършена инвентаризация на пари в каса на 11.11.2014 г. е установена липса в размер на 11 818,02 лв. Посочено, че Д. е следвал поведение, което не създава увереност в ръководството, че може да му се довери и да разчита на него. Въз основа на това дисциплинарно наказващият орган приема, че в случая служителят не е изпълнил задълженията си по чл. 21, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 ЗДСл и чл. 5, ал. 2, чл. 14 и чл. 16 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства установяват по безспорен начин възприетите от дисциплинарно наказващия орган нарушения, като от представената по делото длъжностна характеристика, връчена на служителя на 02.10.2012 г. се установява, че същият е имал задължения именно да отговаря за счетоводното отчитане на постъпилите и разходвани средства, да следи за верността на данните по вътрешните разчетни сметки и да равнява оборотите и салдата им ежемесечно и задължително в края на месеца с ЦУ на ДФЗ. Неоснователен е и наведеният довод за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта. Правилно в обжалваното решение е прието, че същият е изслушан на 24.11.2014 г. и са приети и обсъдени писмените му обяснения, депозирани на същата дата. Действително заповедта е издадена в деня на изслушването и приемане на писмените обяснения, но Д. е уведомен, че следва да депозира обяснения още на 14.11.2014 г., като срокът е удължен по негова молба. Същевременно в писмените си обяснения същият не сочи доказателства, които да бъдат събрани и оценени от дисциплинарно наказващия орган и не оспорва констатациите за допуснати нарушения на служебната дисциплина. При това не е налице и твърдяното нарушение по чл. 96, ал. 2 ЗДСл. В касационната жалба е посочено, че решението е необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но конкретни доводи в тази насока не са наведени, а при извършената проверка от съда не се установяват такива. Обратно на твърденията в касационната жалба от съдържанието на решението, предмет на производството пред настоящата инстанция се установява, че решението е обосновано, като съдът е изложил подробни мотиви в подкрепа на изводите си, анализирайки събраните доказателства поотделно и в съвкупност. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение