Решение № 12197 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5597/2009 г.
ВАСIII отделение19.10.2009 г.докладчик т Пенка Иванова
Диспозитив
Изменя решение № 854 на Министерския съвет на Р България от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Пловдив - Свиленград, турска (гръцка граница "на територията на община Свиленград, област Хасковска, в частта, с която е определено паричното обезщетение за отчуждените части от имоти като Увеличава дължимото парично обезщетение както следва: за частта от поземлен имот с № 65677.088.016 в землището на гр. Свиленград, местността "Карантините" на 2 480 (две хиляди четиристотин и осемдесет) лева и за частта от поземлен имот с № 65677.108.007 в землището на гр. Свиленград, местността "Карантините" на 2 690 (две хиляди шестстотин и деветдесет) лева. Осъжда Министерският съвет на Р България да заплати на община Свиленград сумата 1 100 (хиляда и сто) лева разноски за водене на делото. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12197 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5597/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е образувано по жалба на община Свиленград подадена срещу решение № 854 на Министерския съвет от 30.12.2008 г. (ДВ, бр. 4/16.01.2009 г.) за отчуждаване на имоти е части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Пловдив - Свиленград - турска (гръцка граница "на територията на община Свиленград, област Хасковска, постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б и § 1а от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДС. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждените части от имоти с № 65677.088.016 и № 65677.108.007 в землището на гр. Свиленград с ЕКАТТЕ 14708, следва да се измени, защото оценката на отчуждените имоти не е направена по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС за заплащане на собственика на равностойно парично обезщетение за принудително отчуждения имот за държавна нужда - отменително основание по чл. 146, ал. 1, т. 4 от АПК. Страната ответник по жалбата - Министерският съвет и конституираните на основание чл. 38, ал. 4 от ЗДС заинтересовани страни поддържат становище че жалбата е неоснователна. Оценката на дължимото парично обезщетение за отчуждените части от имотите - общинска собственост (направена в административното производство) е определена от оценителя по реда на § 1а, т. 2 във вр. с чл. 32, ал. 2 от ЗДС като е съобразена с изискванията на закона и отразява реалната пазарна цена на имотите в съответствие с предназначението им. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав като провери допустимостта на жалбата намира, че е по дадена от надлежна страна, която е участвала в административното производство (адресат на административното решение в обжалваната част) и е подадена в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Преценявайки законосъобразността на обжалваната част от административното решение, обсъждайки основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, становищата на заинтересованите страни и въз основа на представените от страните доказателства, и приложимия закон, съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения: На основание процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б от ЗДС с решение № 854/30.12.2008 г на МС е отчуждена част от 0, 282 дка от поземлен имот, находящ се в землището на гр. Свиленград, местност "Карантините", земеделска земя, частна общинска собственост, с идентификатор № 65677.088.016 с обща площ от 0, 640дка и част от 0,306 дка от поземлен имот, находящ се в землището на гр. Свиленград, местност "Карантините", земеделска земя, частна общинска собственост, с идентификатор № 65677.108.007, целият с обща площ от 2 730 дка. Към административната преписка към доказателствата по делото е приложена "Пазарна оценка на земеделските земи", находящи се в землището на гр. Свиленград, община Свиленград за имоти с № 65677.108, 007 и с № 65677.016, собственост на община Свиленград, изготвена от оценител-изпълнител по сключен договор № 2718/21.07.2008 г. между Национална компания "Железопътна инфраструктура" (инвеститор на обекта) и дружество "Геотехноинженеринг" ООД, която оценка е част от административното производство и на основание чл. 171, ал. 1 от АПК има доказателствена сила пред съда за методиката и реда, по който е определена пазарната цена на отчуждените част от имотите. За отчуждената част от 0, 282 дка от поземлен имот с № 65677, 088.016 в оценката е определена цена от 180 лв. и за отчуждената част от поземлен имот с № 65677.108.007 е определена цена в размер на 211 лв. В пазарната оценка е отразено, че пазарната цена на отчуждените части от посочените имоти е определена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и по реда на Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ за реда за определяне на цени за земеделски земи - по чл. 7б от Наредбата във вр. с чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС. В мотивите на доклада за текущата пазарна оценка на отчуждените земеделски земи находяща се в землището на гр. Свиленград е отразено, че "цената, на която са сключени сделките с подобни имоти варира в широки граници и една осреднена цена от тези сделки за всички имоти не би отразила пазарната им стойност, поради което оценката следва да се извърши по реда на Наредбата по чл. 36 ал. 2 от ЗСПЗЗ, която в голяма степен отчита особеностите на имотите". Определеният от оценителя (и възприет безкритично от административни орган) метод за оценяване на отчуждените имоти противоречи на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и на чл. 17, ал. 5 (правото на собственост се защитава от закона) от Конституцията като основен закон на държавата. Под заплащане на "равностойно парично обезщетение" съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС, следва да се разбира определяне на стойността (цената) на имота, която собственикът би получил в случай, че сам желае да отчужди по възмезден начин (да продаде) имота си. В чл. 32, ал. 2 от ЗДС законодателят е постановил, че пазарната цена се определя чрез съпоставяне с цената на други отчуждени имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Избраният метод от оценителя и приет от административния орган в обжалваното административно решение за оценка на отчуждените имоти е принципно погрешен и като краен резултат не отразява вярно пазарната цена на отчуждените имоти, като решението в обжалваната част е постановено в противоречие с приложимия закон и е незаконосъобразно. От съдебно-оценителната експертиза, изготвена от в. лице назначено от съда (която не е оспорена от ответника и от заинтересованите страни) се установява, че равностойното парично обезщетение за отчуждената от 0, 282 дка от имот с № 65677.088.016 в землището на гр. Свиленград е 2 480 лв., а за отчуждената част от 0, 306 дка от имот с № 65677.108.007 е 2 690 лв. при осреднена цена от 8, 78 лв. (кв. метър. Вещото лице е определило на основание разпоредбата на § 1а от ДР на ЗДС по определението на закона "равностойно парично обезщетение" и "пазарни цени" на отчуждените имоти като е приело осреднена цена от сделки с имоти-продажба на подобни имоти, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имотите, видно от таблица № 1 към заключението, като нот. актове са приложени към заключението. Съдът като обсъди оценителна експертиза заедно с другите доказателства по делото, приема заключението за обективно и изготвено съгласно изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а, т. 1 и 2 от ДР на ЗДС. Пазарната цена на имотите е определена въз основа на осреднени цени от сделки с имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждаваните имоти и реално отразява пазарната цена и разностойното парично обезщетение, което следва да се изплати като обезщетение на община Свиленград като собственик на отчуждения имот. По изложените съображения жалбата следва да се уважи като основателна и на жалбоподателя да се заплатят направените разноски за водене на делото - изплатен депозит за вещото лице в размер на 500 лв. и разноски за един адвокат в размер на 600 лв. по представен договор за правна защита. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 38, ал. 1