Решение № 85 от 1.3.2023 г. на ВКС по н.д. № 20228002200980/2022 г.

Производството е образувано по касационен протест, подаден от АП – Варна срещу оправдателните диспозитиви на въззивно решение № 153/12.10.2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 65/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна. В протеста се излага твърдение за наличието на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, като се прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт в посочените части и признаване на подсъдимите И. И. Д. и В. А. Ц. за виновни по обвиненията, повдигнати им с обвинителния акт. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и пледира за уважаването му по посочените в него съображения. Излага доводи в подкрепа на твърдението, че въззивният съд не е извършил задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, като не съобразил, че подс. Д. е имал спесимен и е оперирал с банковите сметки на „********“ ЕООД; че е платил сумата от 5000 лева за регистрацията на „********“ ЕООД и е наредил плащане в полза на последното по фактури с невярно съдържание, за осъществени фиктивни сделки между „********“ ЕООД и „**********“ ЕООД, „***“ ЕООД и „*********“ ЕООД. Въззивният съд не обсъдил цялостната документация, свързана с тези сделки, като не взел предвид, че посочените дружества не са имали обективна възможност да извършват посочената във фактурите дейност. Апелативният съд не обсъдил и другите доказателства, подробно посочени в касационния протест, което довело и до неправилното приложение на материалния закон и оправдаване на подсъдимите по повдигнатите им обвинения за извършените в съучастие престъпления. В тази връзка прокурорът от ВКП изцяло поддържа искането на АП – Варна за осъждането на двамата подсъдими по повдигнатите им с обвинителния акт обвинения. Защитата на подс. И. И. Д. пледира за оставяне на касационния протест без уважение, поради неговата неоснователност. Акцентира на обстоятелството, че към инкриминирания период подсъдимият Д. не е имал пълномощно като търговски представител на дружеството; че търговската дейност на последното е осъществявана от законния му представител и неговите управители Х. Д. и Н. Д.; че видно от заключението на графическата експертиза инкриминираните фактури са подписани от законния представител на дружеството и няма положени подписи или ръкописен текст, изпълнени от подс. Д.. В заключение защитата пледира за оставяне на обжалваното решение в сила. Защитникът на подс. Ц. също намира протеста за неоснователен. Според него наложеното на същия наказание е индивидуализирано правилно и не следва да бъде увеличавано, поради което пледира за оставяне на въззивния съдебен акт в сила. Подсъдимите В. А. Ц. и И. И. Д., редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 18 / 04.10.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 131/2018 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, подсъдимият В. А. Ц. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал.1, т.2, 6 и 7, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4, чл. 26, ал.1 от НК и е осъден на три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, като е оправдан по обвинението да е извършил деянието в съучастие с подсъдимия И. Д.. Със същата присъда подсъдимият И. Д. е оправдан изцяло по повдигнатото срещу него обвинение по чл. 255, ал. 3, вр. с ал.1, т.2, 6 и 7, вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 4, вр. с чл. 26, ал.1 от НК. По протест на АП – Варна са били образувани последователно две въззивни производства, по които с въззивни присъди подсъдимите Ц. и Д. са признати за виновни и осъдени по първоначално повдигнатите им с обвинителния акт обвинения. Тези въззивни присъди са обжалвани от подсъдимите пред ВКС и съответно отменени с реш. № 264/20.01.2020 г. по н. д. № 1071/2019 г. на ВКС, І н. о. и с реш. № 27/10.03.2022 г. по н. д. № 648/2021 г. на ВКС, ІІІ н. о., като делото е връщано два пъти на въззивната инстанция за ново разглеждане. При трето поредно разглеждане на делото от въззивната инстанция е постановено въззивно решение № 153/128.10.2022 г. по в.н.о.х.д. № 65/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна, предмет на настоящата касационна проверка. С него на основание чл. 337, ал.1, т. 2 и чл. 338 от НПК присъдата на ОС – Силистра е изменена, като подс. Ц. е осъден да заплати разноските, направени на досъдебното производство в размер на 1833, 38 лева в полза на ОП – Силистра /вместо на ОД на МВР – Силистра/ и е зачетено времето, през което е бил задържан с мярка за неотклонение. В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Поради това, че за трети път въззивен съдебен акт, постановен по делото, е предмет на касационен контрол, настоящият съдебен състав намира за нужно да посочи, че не са налице основания за провеждане на съдебно следствие, съобразно разпоредбата на чл. 354, ал. 5 от НПК. Въззивният съд е изпълнил всички указания дадени с предходното отменително касационно решение, провел е въззивно съдебно следствие, в хода на което повторно е разпитал св. О. Б. Х., като със съгласие на страните на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 4, вр. с ал.1, т. 5 от НПК е прочел и приобщил към доказателствения материал показанията на свидетелите Х. Д. и В. С., депозирани при проведените предходни въззивни производства- по в.н.о.х.д. № 28/2019 г. и в.н.о.х.д. № 19/ 2020 г., и двете по описа на АС – Варна. На основание чл. 119 от НПК е заличил от списъка на свидетелите Х. Д., която като сестра на подс. Д. се е възползвала от правото си да откаже да свидетелства по делото. В касационния протест не се правят доказателствени искания, като и настоящият съдебен състав намира, че предходните инстанции са събрали доказателства за изясняване на всички относими, включени в предмета на делото факти. Преди да обсъди основателността на конкретните твърдения, изложени в касационния протест, настоящият съдебен състав намира за нужно да направи няколко предварителни уточнения. С обвинителния акт е повдигнато обвинение на двамата подсъдими Д. и Ц., за това, че всеки от тях поотделно е извършил продължавано престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал.1, т. 2, 6 и 7, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, за времето от 10.12.2012 г. – 15.04.2013 г., осъществено с две отделни деяния: в първото от тях подс. Д. участвал като подбудител /чл. 20, ал. 3 от НК/ на подс. Ц., който като извършител избегнал установяването и заплащането на данъчни задължения в особено големи размери за „********“ ЕООД.; второто деяние, в същия инкриминиран период, подс. Д. осъществил като извършител, подпомогнат от подс. Ц. / чл. 20, ал. 4 от НК/, при което избегнал установяването на данъчни задължения в особено големи размери, дължими от „******“ ЕООД. С първоинстанционната присъда подс. Ц. е осъден по повдигнатото срещу него обвинение, като е оправдан за това да е осъществил първото деяние, подбуден от подс. Д., а по второто е осъден за това, че е действал като помагач на неустановено лице, а не на подс. Д.. Последният е оправдан изцяло по повдигнатото срещу него с обвинителния акт обвинение по чл. 255, ал. 3, вр. с ал.1, т. 2, 6 и 7, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 3, чл. 26, ал.1 от НК и именно срещу това оправдаване е насочено недоволството на касатора. По отношение на подс. Ц. искането на касатора за осъждането му по първоначално повдигнатото обвинение е свързано с претенцията за осъждането на подс. Д. – т. е., че подс. Ц. е осъществил първото от деянията в рамките на продължаваното престъпление, като е бил подбуден от подс. Д., а второто - че е действал като помагач на подс. Д., а не на неустановено лице, както са приели предходните съдебни инстанции. Това уточнение е необходимо, тъй като при извършената проверка настоящият съд констатира, че във въззивното решение са изложени доводи по отношение на повдигнатото срещу подс. Ц. обвинение, касаещи преди всичко действията му като извършител, докато за тези осъществени от него като помагач на подс. Д. въззивният съд не е изложил конкретни съображения. Доколкото обаче, въззивният съд изцяло е потвърдил първоинстанционната присъда в осъдителната й част и същата не се атакува от нито една от страните, касационният съд намира, че няма основание за неговата намеса. С оглед на това, следва да бъдат обсъдени оплакванията на касатора, свързани единствено с допуснати нарушения при оценката на доказателствата, обосноваващи участието на подс. Д. в инкриминираната престъпна дейност. В синтезиран вид твърденията, изложени в касационния протест, са за допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с анализа на доказателствената съвкупност, осъществен от въззивния съд. Касаторът твърди, че проверяваният съд оставил без внимание банковите документи, установяващи времето и мястото на откриване на сметките на „********“ ЕООД и „**********“ ЕООД, движението на пари по тях, респективно спесимените и операциите, извършени от свидетелите Ж. и М. М. от името и за сметка на тези две дружества. Въззивният съд не обсъдил документацията, свързана с фирмените досиета и счетоводните документи на „********“ ЕООД, „**********“ ЕООД, „***“ ЕООД и „*********“ ЕООД, които не оставяли съмнение в недействителността на имитираните по т. нар верига доставки и установявали връзката с подс. Д.. Не обсъдил и пътните листове за имитиран превоз от св. М. М. към „********“ ЕООД и от това дружество към „******“ ЕООД; спесимен на същия св. М., чрез който той извършвал разпореждания със сметките на „********“ ЕООД; писмените доказателства, установяващи регистрирането на „**********“ ЕООД от св. Ж. срещу възнаграждение от 50 лева, тегленето от сметките на това дружество на суми от същия свидетел, преведени преди това от сметката на „********“ ЕООД по имитирана доставка. Според касатора, тези доказателства разкривали кой всъщност е управлявал „********“ ЕООД, кой се е разпореждал с финансите му след излизането на подс. Д. от затвора, свързани с имитираните договорености между това дружество и „********“ ЕООД. Така изложените твърдения са неоснователни. Предходната инстанция е анализирала посочените доказателствени източници, при обсъждане на обосноваността на обвинението, повдигнато срещу подс. Ц. / л. 4 от възз. реш./. Именно въз основа на цялата документация, събрана по делото /банкови извлечения, фирмени досиета, фактури, платежни нареждания и др./ заключенията на счетоводната и графическата експертизи, показанията на свидетелите Ж., В. Т. и М., въззивният съд е приел: че дружествата - „*********“ ЕООД, „***“ ЕООД и „**********“ ЕООД не са развивали никаква търговска дейност, включително добив, търговия и превоз на дървесина, поради което инкриминираните фактури не отразяват реални сделки; че като ги е посочил в справките – декларации по ДДС /посредствено чрез счетоводителите – св. К. И. и И. И./, подс. Ц. е целял да докаже, че е внесъл ДДС по нереалните сделки, за да получи неоснователно данъчен кредит, и така е избегнал установяването и заплащането на данъчни задължения за „********“ ЕООД. Твърдението обаче на представителя на държавното обвинение за това, че същите доказателства установявали и връзката на подсъдимия Д. с посочените дружества, а оттам и че последният е осъществил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, не може да бъде споделено. Посочените доказателства установяват единствено престъпната деятелност на подс. Ц., но нито едно от тях не обосновава обвинението, повдигнато срещу подс. Д.. За разлика от тезата, изложена в касационния протест за това, че за авторството на деянието следва да се правят изводи от наличието на роднински, приятелски и съседски връзки, /включително и на такива, създадени при престоя на подс. Д. в затвора/, контролираният съд е преценил, че следва да формира изводите си по фактите и правото само на базата на обективно установени обстоятелства. Въззивният съд в мотивите на решението си /л. 6 -7 от възз. реш. / е обсъдил всички събрани по делото гласни доказателства, като е интерпретирал тяхното съдържание в съответствие с действителния им смисъл, без да им придава значение, което нямат. При това правилно е достигнал до заключението, че инкриминираните фактури, издадени от „********“ ЕООД за доставка на дървесина за „******“ ЕООД, не отразяват реално извършени доставки. Приемайки за установен този факт, контролираният съд в мотивите на въззивното решение е защитил убедително заключението си, че доказателствената съвкупност, събрана по делото, не установява подс. Д., като лицето предоставило инкриминираните фактури /удостоверяващи извършването на фиктивните сделки/ за осчетоводяване, с цел укриване на данъчни задължения – т. е. като автор на престъплението. Констатирал е правилно, че съгласно заключението на графическата експертиза, в нито една от фактурите, платежни нареждания или друг документ, свързани с нереалните доставки, не фигурират подпис или текст, изписани от подс. Д.. Установил е и че във всички документи, свързани с търговските отношения между „********“ ЕООД и „******“ ЕООД, като представител на първото фигурира подс. Ц., а за второто – управителят на дружеството – св. Х. Д.. Неоснователно е в тази връзка оплакването на касатора, че контролираният съд не съобразил че „********“ ЕООД е регистрирано след заплащане на сумата от 5000 лева /като капитал/, не от собственика на дружеството – подс. Ц., а от подс. Д.. Не взел предвид и че подс. Д. лично е наредил да бъде изплатена сумата от 30 000 лева от сметката на „******“ ЕООД по сметка на „********“ ЕООД на основание на договора, сключен между двете дружества, който бил безпредметен и лишен от търговска логика, според касатора. Действително, посочените обстоятелства, не са били обсъдени от въззивния съд, но това не води до извод за съществена непълнота на доказателствения му анализ. Подсъдимият Ц. пред първоинстанционния съд е заявил, че не поддържа обясненията, които е дал на досъдебното производство за това, че е регистрирал „********“ ЕООД по искане на подс. Д. и че последният е предоставил сумата от 5000 лева за регистрацията й. По делото не са събрани други доказателства /свидетелски показания, банкови извлечения, платежни нареждания, разписки или др./, които да служат като доказателствена основа на твърдението на обвинението, че капиталът на „********“ ЕООД е внесен от подс. Д., а не от подс. Ц., и които въззивният съд да е пропуснал да обсъди в решението си. На следващо място, действително контролираният съд не е анализирал обстоятелството, че подс. Д. лично е наредил превод на сумата от 30 000 лева от сметката на „******“ ЕООД към тази на „********“ ЕООД. Основанието за този превод е договора, сключен между „********“ ЕООД и „******“ ЕООД, подписан от подс. Ц. и от св. Х. Д., като управител на „******“ ЕООД, а не от подс. Д.. Посочените обстоятелства налагат два извода - че като пълномощник на дружеството подс. Д. е имал правото да се разпорежда със сметките на дружеството – факт, който не се оспорва от самия него и се потвърждава от писмените доказателства /банкови извлечения, спесимени и др./, приложени по делото, както и че в дейността на дружеството е участвала и св. Х. Д., като негов управител. Въззивният съд в мотивите на постановения от него съдебен акт подробно е посочил гласните доказателства /л. 6 – 8 от възз. реш./, от които е из***вода си, че в търговските отношения на „******“ ЕООД с други дружества или институции, преди и след излизането на подс. Д. от затвора, същото е представлявано от неговия собственик св. Хр. Д., управителя св. Х. Д. и пълномощника св. Н. Д.. Всички тези лица са имали право и са се разпореждали със сметките на дружеството, подписвали са документи, свързани с дейността му, контактували са с работниците на дружеството и със счетоводителите, занимаващи се с документооборота на „******“ ЕООД, с изготвянето на дневниците за покупки и продажби, декларациите по ЗДДС и всички други документи, представяни пред данъчните органи. Неоснователно е твърдението на касатора, че въззивната инстанция не е взела предвид показанията на свидетелите Р. П. и Г. П., представители на „П.“ ЕООД и св. О. Х., представител на „*******“ ЕООД. В мотивите на въззивното решение посочените гласни доказателства са интерпретирани в съответствие с действителното им съдържание, като на тяхна основа контролираният съд е направил обоснованото заключение, че по повод търговските отношения на техните дружества с „******“ ЕООД, свидетелите са контактували както с подс. Д., така и с Н. Д. и Х. Д.. Проверяваният съд е анализирал и показанията на св. О. Х., като е констатирал, че те потвърждават обясненията на подс. Д. затова, че се е занимавал предимно с участието на „******“ ЕООД в различни търгове за добив на дървесина. От показанията на същия свидетел е устано***че цените по договорите били договаряни от управителката Х. Д. или пълномощника – Н. Д.. Тези гласни доказателства кореспондират с показанията на св. Живко Сотиров - служителя определящ районите за сеч, трасирането им, св. Танев - лесовъд в „******“ ЕООД“ и работещите в последното – свидетелите В. С., Е. И., К. А., за това че с дейността на „******“ ЕООД са се занимавали предимно Хр. Д., Х. Д. и Н. Д.. Въззивният съд е анализирал и показанията на свидетелите, осъществявали счетоводното обслужване на „******“ ЕООД, през различните периоди на неговата дейност – К. И. и И. И., като на тяхна основа е приел, че първият е контактувал с Н. Д. и Х. Д., а втората с всички собственици и пълномощници на дружеството, включително и с подс. Д.. Правилно проверяващия съд е кредитирал показанията на тези свидетели, тъй като те кореспондират с договорите за счетоводно обслужване, в които „******“ ЕООД е представлявано от едноличния собственик на дружеството – Х. Д., от управителя Х. Д. и пълномощника Н. Д.. От показанията на счетоводителите И. и И.а се установява и обстоятелството, че всички тези лица са им носели документи за осчетоводяване, като не могат да посочат лицето, което им е представило инкриминираните фактури. Не е убягнал от вниманието на въззивния съд и фактът, че св. Н. Д. е представителят на „******“ ЕООД, който е дал обяснения пред ТД НАП по повод извършването на ревизията на дружеството, а всички свързани с ревизията документи са предоставени от св. Х. Д.. От всички тези доказателствени източници, проверяваният съд е направил законосъобразното заключение, че подс. Д. е участвал в осъществяването на дейността на „******“ ЕООД /факт, който не се отрича от самия подсъдим/, но не сам, а наред със собственика на дружеството – Хр. Д., управителя – Х. Д. и пълномощника Н. Д.. При така събраните и анализирани доказателствени източници, въззивният съд логично и законосъобразно е приел, че наличието на родствената връзка със св. Хр. Д.а /сестра на подс. Д./ и съпружеска със св. Н. Д. /към инкриминирания период/ не са достатъчни, за да се направи несъмнен извод за това, че дружеството е било ръководено единствено от подс. Д. и че той, подпомогнат от подс. Ц., е предоставил на счетоводната фирма инкриминираните фактури, за да бъдат включени в дневниците за покупки и съответните декларации, като по този начин да бъде избегнато установяването и плащането на данъчни задължения на „******“ ЕООД. Изложеното обуславя заключението, че при постановяване на въззивното решение не са били допуснати съществени нарушени на процесуалните правила, свързани със събирането, анализа и оценката на доказателствата. Въззивният съд стриктно и професионално е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Посочил е фактическите обстоятелства приети от него, доказателствените източници, от които ги е из***правните заключения, до които е достигнал, като механизмът на изграждане на вътрешното убеждение на въззивната инстанция е лесно проследим. При отсъствието на доказателства, обосноваващи обвинителната теза за осъществено от подс. Д. престъпно деяние, проверяваният съд е приложил правилно материалния закон, като е потвърдил първоинстанционната присъда в оправдателната й част. Защитникът на подс. Ц. пред ВКС пледира да не се уважава касационния протест в частта, с която се иска увеличаване на наказанието, наложено на същия подсъдим. При прегледа на касационния протест не се констатира прокурорът да е сезирал касационния съд с такова искане, поради което ВКС не дължи отговор. В заключение следва да се посочи, че отсъствието на заявените с касационния протест касационни основания обуславя оставянето в сила на въззивното решение, като правилно и законосъобразно. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение