Решение № 695 от 24.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5586/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И.И. - Старши инспектор и И.С. - Главен инспектор в Регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях"- Северозападна България към ГД "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при ДАМТН, чрез процесуален представител Е.Златева - служител с юридическо образование, срещу Решение 2503/15.04.2024г., постановено по адм. д. 11474/2023 г. по описа на Административен съд- София - град (АССГ), с което са обявени за нищожни дадените от тях, с Констативен протокол 03-01-45 от 13.09.2023 г., задължителни предписания за язовир Заминец-19 , общ.Мездра, обл.Враца, с определен срок за изпълнение до 29.12.2023 г. Касационните жалбоподатели поддържат, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Считат за неправилни изводите на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо толкова тежък порок, водещ до нищожност. Посочват, че в случая не е нарушена разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т.2 от АПК, тъй като новите предписания се различават от предходните такива, със същите се дава нов срок, който е част от предмета им. Поддържат, че право на контролните органи е да изберат как да противодействат на бездействието на жалбоподателя с ангажиране на административнонаказателната му отговорност по ЗАНН, по чл.290 от АПК за неизпълнение на влязло в сила предписание или с продължаване на срока за изпълнение на неизпълненото предписание. Излагат съображения и за законосъобразност на оспорените предписания. Искат да се отмени обжалваното решение и се потвърдят Предписанията, обективирани в Констативен протокол /КП/ 03-01-45/13.09.2023 г. Претендират разноските за двете съдебни инстанции и при условията на евентуалност правят възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът - Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" гр.София, чрез процесуален представител гл.юрк. Д.Я., с писмен отговор, оспорва касационна жалба като неоснователна. Счита решението на АССГ за правилно и обосновано и иска същото да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Обосновава извод, че първоинстанционното решение не страда от касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество, е основателна. Административният съд е сезиран с жалба на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" /ДП УСЯ/, срещу задължителни предписания за язовир Заминец - 19 , общ.Мездра, обл.Враца, с определен срок за изпълнение до 29.12.2023 г., дадени с Констативен протокол /КП/ 03-01-45 от 13.09.2023 г. от старши инспектор И. И. и главен инспектор И. Сълковска в Регионален отдел Северозападна България -офис Враца на Главната дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Съдът е констатирал / т.ІV от КП/, че с предходен КП 03-01-40/21.07.2023 г. на служители на ГД НЯСС /който не е представен по делото и е налице съмнение за допусната техническа грешка в изписване на годината на съставянето му/, за процесния язовир са дадени предписания: - Да се почисти преливника от храстовидна и дървесна растителност, със срок за изпълнение: 29.12.2022 г.; - Да се възстанови експлоатационното състояние на основния изпускател, със срок за изпълнение: 29.12.2022 г.; - Да се почисти водния, въздушния откос и короната на язовирната стена от храстовидна и дървесна растителност, със срок за изпълнение: 29.12.2022 г., които са били частично изпълнени. Въз основа на обективираните в процесния КП от 13.09.23 г. установявания са дадени следните предписания: - Да се премахне храстовидна и дървесна растителност по въздушния и водния откос на язовирната стена. Срок: 29.12.2023 г.; - Да се почисти преливника от храстовидна и дървесна растителност. Срок: 29.12.2023 г.;- Да се възстанови експлоатационното състояние на основния изпускател. Срок: 29.12.2023 г. Съдът обосновал извода за нищожност на оспорените предписания, по съображенията, че спрямо жалбоподателя с предходен Констативен протокол 03-01-40/21.07.2023 г. са приложени същите принудителни административни мерки, независимо дали към датата на издаването на процесния е имало висящо съдебно производство по оспорването им, осъществяващо хипотезата на чл.27, ал.2, т.2 АПК или е налице влязъл в сила административен акт между същите страни и със същия предмет - чл.27, ал. 2, т.1 АПК. Посочил е, че с издаването на ново предписание с идентичен предмет и страни, като първото, не се удовлетворява и защитава обществения интерес и не се постига целта на закона - привеждането на язовира в техническо състояние, годно за безопасната му експлоатация, която цел е можела да бъде реализирана чрез принудителното изпълнение на предходния акт по реда, регламентиран в Дял Пети на АПК Изпълнение на административните актове и съдебните решения , а представлява симулация на контролна дейност. В допълнение на изложеното съдът е разгледал и законосъобразността на оспорения административен акт и е обосновал извода, че извън основанието за прогласяване на неговата нищожност липсват други пороци, които биха обосновали незаконосъобразността му. С оглед установеното основание за нищожност на оспорените предписания съдът ги прогласил за нищожни. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Фактическата обстановка правилно е установена от първоинстанционния съд и не се оспорва от страните. Настоящият състав не споделя изводите на решаващия съд за нищожност на оспорените предписания, предвид неспазването на разпоредбата на чл.27, ал.2 АПК. Не може да се приеме, че предметът на оспорените предписания и този, на дадени с предходен КП 03-01-40/21.07.2023 г. такива е идентичен. Проверките са извършени по различно време, предписанията са с различен срок на изпълнение, като срока безспорно е част от предмета на предписанията. Част от дадените с предходния КП предписания са били частично изпълнени, а и част от предписаните дейности, като почистването на храстовидната и дървесната растителност, подлежат на ежегодно изпълнение. С оглед преценката на контролните органи може да се наложи и извода, че оспорените предписания изменят предходните в частта, относно предоставения срок за изпълнение. Съгласно чл. 137 от Закона за водите защитата от вредното въздействие на водите е оперативна и постоянна, а според нормата на чл.138, ал. 4, т. 8 от същия закон постоянната защита включва изпълнение на мерки за поддържане на язовирните стени и съоръженията към тях в изправно техническо състояние и осигуряване на безопасната им експлоатация. Съгласно чл. 190а, ал. 2 и ал. 4 от Закона за водите собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5 ЗВ. Те уведомяват писмено председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор за изпълнението им в определения за това срок. Ето защо недопустимо е неизпълнението на вменено от страна на закона задължение да влече благоприятни за нарушителя последици, включително прогласяване на разпореждания, целящи отстраняване на противоправното бездействие, за нищожни. В тази връзка резонни са и възраженията в касационната жалба, че право на контролните органи е да изберат как да противодействат на бездействието на адресата на дадена ПАМ с ангажиране на административнонаказателната му отговорност по ЗАНН, по чл.290 от АПК за неизпълнение на влязло в сила предписание или с продължаване на срока за изпълнение на неизпълненото предписание. Като е достигнал до извод за нищожност на оспорените предписания, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. В касационното производство не може да бъде извършена за първи път проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на останалите основания по чл. 146 АПК, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да извърши дължимата проверка за законосъобразност. При този изход на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, първоинстанционния съд следва да се произнесе и по разноските за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховен административен съд, Пето отделение