Решение № 11809 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4736/2009 г.

Решение № 11809 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4736/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Галина Петрова Илиева от гр. Монтана, против решението от 11.02.2009 г., постановено по адм. дело № 855/2008 г. по описа на на Административен съд - Монтана, с което е отменена, като незаконосъобразна заповед № 1732 от 4.07.2008 г. на кмета на община Монтана и на същата е отказано правото да придобие собствеността върху предоставения й за ползване имот № 3096 по помощния план на зона "Парта", м. "Парта", землище Монтана, с площ от 500 кв. м. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение, поради необоснованост на съдебния акт и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде потвърдена заповедта на кмета за признаване на право на трансформация на правото на ползване в право на собственост. Ответникът - кметът на община Монтана, както и заинтересованите страни - Благой Марков Чубриев, Мариус Благоев Чубриев и Орлин Благоев Чубриев не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът - Петър Симеонов Тодоров, чрез пълномощника си адв. Зорница Маркова, в писмено възражение, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Сочи, че решението на съда е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Установено е, че през 1992 г. жалбоподателката е подала молба до кмета на Община - Монтана за оценка и признаване право на собственост върху ползвания имот, предоставен й по силата на ПМС № 1/1981 г. и решение № 73/26.05.1981 г. на ИК на ОНС-Михайловград. Оценката на имота е извършена, видно от протокола в делото, но цената не е заплатена от ползвателката. Съдът в мотивите си е приел за установено, че протоколът с оценката не е връчен на ползвателката. Независимо от това, съдът необосновано е приел обратното в мотивите, че жалбоподателката е получила оценка на имота, която не е заплатила. Налице е противоречие в мотивите досежно релевантен за спора факт. Неправилен е изводът на съда, че правото на жалбоподателката да придобие собственост върху собствения имот е преклудирано. Протоколът с оценката не е връчен, поради което същия не е породил правни последици, респективно не е започнал да тече за нея законоустановения срок за плащане на цената на земята. Бездействието на администратицията за съобщаване на оценката и последващите бездействия да се произнесе по молбата от 1992 г. не могат да доведат до неблагоприятни последици за молителката. Неправилно съдът е приел като негодно доказателство удостоверение № 1947 за предоставено право на ползване върху имота, по ПМС № 1/1981 г. и решение № 73/26.05.1981 г. на ИК на ОНС-Михайловград, поради липса на дата. Това удостоверение, чието съдържание е от значение за спора не е обсъдено във връзка с останалите доказателства. Съдът е нарушил чл. 171, ал. 4 от АПК, като не е указал на жалбоподателката, че за това обстоятелство - относно датата не сочи доказателства. Фактът, че правото на ползване е предоставено на жалбоподателката преди влизане в сила на ЗСПЗЗ се потвърждава от представеното пред ВАС удостоверение на Община - Монтана като доказателство. Следователно налице е удостоверителен документ за предоставено право на ползване по силата на акт по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ, във вр. с § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Решението да се отмени като неправилно. След като прецени данните по делото и доводите на страните, Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на § 62, ал. 3 от ПМС 456/1997 г. и е образувано е по жалба, подадена от Петър Симеонов Тодоров против заповед № 1732 от 4.07.2008 г. на кмета на община Монтана. Със същата е признато на ползвателката Галина Петрова Илиева правото да придобие собствеността по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху имот № 3096 по помощния план на зона "Парта", местност "Парта" в землището на гр. Монтана, като е възложено извършването на оценка върху 500 кв. м от имота. Жалбоподателят е оспорил заповедта като незаконосъобразна - втора по ред, след отмяна на предходна, също за признаване на права на ползувателката, като е посочил, че същата не е мотивирана, не е изготвен нов протокол на комисията по § 62 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е съобразена с правата му на възстановен собственик на имота. От писмените доказателства по делото, в това число и от приложеното адм. дело № 283/2007 г. по описа на същия съд, съдът е приел за установено, че административното производство е инициирано с молба от ползвателката - вх. № АБ-94-Г-397 от 3.07.1992 г. за придобиване право на собственост върху лозе и овощна градина от 500 кв. м, ползването върху който имот й е предоставено, видно от удостоверение № 1947, без дата. По кадастралния план на зона "Парта", имотът е заснет с площ от 1070.4 кв. м с номер 0.3096 и е записан на ползвателката. По молбата за придобиване на правото на собственост от 1992 г. е изготвен оценителен протокол от 28.10.2992 г., с който е определена оценката на имота. Съдът е приел, че протоколът не е връчен на ползувателката. Безспорно е също така, че земята не е заплатена. Поради незавършената процедура, молбата е разгледана през 1998 г., по реда на § 61 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, като комисията по § 62, ал. 1 от ПМС 456/1997 г., в протокол без дата е включила ползувателката в раздел I, № 312, т. е. в групата на тези ползуватели, за които е прието, че могат да придобият правото на собственост върху претендираните имоти. На основание на този протокол е издадена и оспорената заповед, която е мотивирана, с посочване на цитираните по-горе обстоятелства. Съдът е установил също така, че жалбоподателят се легитимира, като собственик с признато право на собственост - решение № 26РГ от 14.01.1998 г. на ОСЗГ Монтана, с което на наследниците на Анастасия Симеонова Тодорова е признато правото на възстановяване на право на собственост върху лозе от 2.140 дка, в местността "Парта", находящо се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. В решението изрично е посочено, че имотните граници върху имота, че ще се определят въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти. От данните по делото се установява, също така, че преди издаване на удостоверението за предоставено право на ползване на Галина Петрова Илиева, с протоколно решение № 1 от 1981 г. нарочна комисия е определила, като слабопродуктивни земите в осем местности. На първо място е местността "Парта", с площ от 4300 декара. Протоколът е утвърден от председателя на ИК на ОНС - Михайловград на базата на протоколно решение № 73 от протокол № 9 от 26.05.1981 г. на ИК на ОНС. При тези данни по делото, съдът е приел, че след като ползвателката не е заплатил определената оценка на имота преди новирания срок в ПМС 456/1997 г., правото й да претендира трансформация е погасено, независимо какви са причините за неплащането. Същата не е подала ново заявление през 1998 г., поради което комисията по § 62 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е имала правомощие да се произнася по наличието или липсата на предпоставките по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решението на комисията не е мотивирано. Въз основа на това е извел правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и го е отменил. Решил е спора по същество, като е отказал на жалбоподателката право да придобие собствеността върху предоставения й за ползване имот. Така постановеното решение е неправилно. Ползвателката е изпълнила законовите изисквания, за да претендира признаване право да придобие собствеността върху предоставения й за ползване имот. Подала е заявление в срока по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, към което е приложила писмено доказателство за предоставено право на ползване. Такова е представеното удостоверение за ползване № 1947, без дата. Независимо, че в същото липсва дата, в него се съдържат всички необходими елементи - индивидуализация на правното основание, на което е извършено предоставянето - ПМС № 1/1981 г. и решение № 73 от 26.05.1981 г. на ИК на ОНС; индивидуализация на ползвателката и индивидуализация на имота. Удостоверението е подписано от председателя на ИК на ОНС. Същото съставлява годно писмено доказателство, което не е оспорено от страните. Безспорно е установено предоставено право на ползване, породило своите правни последици. Без всякакво значение е посоченото от съда, че не се установява дали удостоверението е издадено преди или след влизане в сила на ЗСПЗЗ. Правото на ползване не се поражда от удостоверението. Същото се поражда при наличие на условията, посочени в съответния акт по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в случая ПМС № 1/1981 г. С включването на ползувателката в съответните списъци по постановлението, въз основа на решението на ИК на ОНС, се изпълнява фактическия състав на предоставяне на правото на ползване. Удостоверението е само един удостоверителен, а не правопораждащ документ. Още един път следва да се посочи, че в него е отразено, че са налице всички елементи за предоставеното право на ползване. На следващо място необоснован е изводът на съда, че след като ползвателката не е заплатила определената през 1992 г. с оценителен протокол цена на имота, правото на трансформация е погасено. Безспорни са данните по делото, че оценителният протокол не е връчен на заявителката, като това обстоятелство е прието за установено и от съда. При това положение недовършването на процедурата през 1992 г. не е по вина на ползвателката, а се дължи на бездействие на администрацията, която не е изпълнила задължението си да я уведоми за изготвената оценка. По този начин към публикуването на ПМС № 456/1997 г. е била налице една висяща административна процедура, която законосъобразно е довършена по реда, предвиден в него. При установеното наличие на всички законови предпоставки, предвидени в разпоредбата на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, заповедта на кмета на общината се явява законосъобразна. Позоваването на решения на други състав на ВАС, не може да бъде взето предвид, тъй като същите касаят други фактически обстоятелства, а и не са задължителни за настоящия състав. Като не е съобразил всички факти и обстоятелства по делото, съдът е постановил едно необосновано и в нарушение на материалния закон решение, което при наличието на посочените отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде отменено. Произнасяйки се по същество, тъй като делото е изяснено от фактическа страна, настоящият състав следва да отхвърли първоначалната жалба срещу заповедта на кмета на общината за признаване право на ползвателката да придобие собствеността върху имота в посочения размер от 500 кв. м, тъй като същата е неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,