Решение № 12097 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 488/2012 г.

Решение № 12097 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 488/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Столична, чрез юрк. Попгеоргиева, против Решение № 5112 от 14.11.2011 г. на Административен съд - София град, I отделение, 15 състав, постановено по адм. д. № 5005/2008 г. по описа на съда, с което е отменено по жалба на "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД (със старо наименование "Кумерио Мед" АД) Решение № К 47-0350/30.04.2008 г. на началника на Митница София в частта, с която е определена законна лихва за забава върху допълнително определеното задължение за ДДС в размер на 6619 лв., считано от датата на възникване на задължението до датата на окончателното му погасяване. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в противоречащ на материалния закон и необоснован извод за недължимост на законна лихва върху последващо определено задължение за ДДС при внос - от момента на подаване на митническата декларация за внос. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответникът - "Аурубис България" АД (със старо фирмено наименование "Кумерио Мед" АД), гр. Пирдоп, чрез адв. Владимирова, оспорва жалбата в съдебно заседание излага доводи за правилност на решението. Подробни съображения развива в писмен отговор приложен по делото. Заинтересованата страна - ТД на НАП гр. София не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София-град е било Решение № К 47-0350/30.04.2008 г. на началника на Митница София в оспорената негова част, в която върху установеното държавно вземане по ЕАД № 07BG005003H000148/12.04.2007 г. за ДДС в размер на 6619 лв. е определена законна лихва, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума, мълчаливо потвърдено от директора на закритата понастоящем РМД - София. Спорът между страните е само относно размера на дължимата законна лихва от дружеството, в зависимост от датата, от която тя би следвало да се дължи. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите, а именно, че "Аурубис България" АД (със старо фирмено наименование "Кумерио Мед" АД), е получател на меден концентрат от Р. Македония, оформен под митнически режим "освобождаване за крайно потребление" на 12.04.2007 г. с № 07BG005003H000148 от същата дата. Стоката е получена от дружеството по силата на договор за покупко-продажба на медни концентрати от 17.10.2005 г. и ценови меморандум № 1 от 2.11.2006 г., сключени с "Разноимпорт Никел" Македония. На 30.04.2008 г. е издадено решение от началника на митницата, с което е определен допълнителен ДДС в размер на 6619 лв. за вземане под отчет, заедно със законната лихва, дължима от датата на възникване на задължението /датата на вноса/ до датата на заплащане на сумата. На 14.02.2008 г. дружеството е получило покана за доброволно плащане, като е платило главницата на допълнителното задължение на 21.05.2008 г. Допълнително определения ДДС е бил взет под отчет на 18.05.2008 г., като не е връчвано ново уведомление за доброволно изпълнение. За да отмени митническия акт в обжалваната му част, административният съд е приел, че срокът за плащане на задължението не е бил изтекъл към 21.05.2008 г., на която дата задължението е било платено. Този извод съдът е обосновал с разпоредбите на МК, ЗДДС и с тълкуването на приложимите разпоредби на МК, дадени в решението от 31.03.2011 г. на СЕС по делото С-546/09 г., както и с трайната практика на ВАС по идентични казуси. Решението е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон Данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.