Решение № 13024 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8584/2009 г.

Решение № 13024 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8584/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Мара Иванова Костова, Савелин Светлов Костов и Диана Светлова Костова-Петрова чрез пълномощника им по делото адв. Матеева срещу решение № 4 от 20.02.2009 г. по адм. дело № 4384/2008 г. на Административен съд София град, като са изложени доводи за неговата необоснованост, неправилност, нищожност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба Началника на Столична РДНСК чрез юрисконсулт Цветкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Мара Иванова Костова, Савелин Светлов Костов и Диана Светлова Костова-Петрова срещу заповед № ДК-02-СО-175 от 8.11.2007 г. на Началника на Столична РДНСК, с която е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ едноетажна обслужваща сграда, намираща се в поземлен имот пл. № 286, кадастрален лист № Г-23-12-Б, м. "Ренов дол", с. Окол, язовир Искър. Правното основание е чл. 225 от ЗУТ. Заповедта е издадена на основание съставени констативни актове, които са посочени в заповедта и са неразделна част от нея. Адресатите на заповедта са уведомени за административното производство, с което е спазено изискването на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ и са изпратили възражение, поради което при издаването на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се, че в случая предмет на заповедта е премахване на второстепенна обслужваща постройка, която представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и за него е задължително издаване на разрешение за строеж, каквото не е издавано. Липсват доказателства за съответствието му с плана, който регулира устройството на територията в която постройката попада. При тези данни и след като е обсъдено и обстоятелството, че не са налице законовите предпоставки на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за предоставяне на статут на търпимост на строежа, то в съответствие с представените доказателства обектът е квалифициран като незаконен от административния орган, издал заповедта и това обстоятелство не е опровергано пред съда. Относимите за настоящото производство доказателства са обсъдени от съда и са изложени обосновани мотиви за законосъобразност на оспорената заповед, които се възприемат от настоящата инстанция. С тези съображения Върховният административен съд приема, че доводите в касационната жалба са неоснователни. При извършената проверката от настоящата инстанция на решението на първоинстанционния съд, не се установиха допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а материалният закон правилно е приложен. По изложените съображения, Върховният административен съд приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд