Решение № 6299 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 971/2009 г.

Решение № 6299 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 971/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Борисов Иванов и Румен Борисов Николов - и двамата от с. Кътина, София срещу решението от 12 април 2008 година, постановено по адм. д. № 2544/2004 година по описа на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № РД-09-169/31 май 2004 година на кмета на район "Нови Искър", Столична община. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Столична община - район "Нови Искър", не е заявила становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Софийският градски съд Иван Борисов Иванов и Румен Борисов Николов са оспорили заповед № РД-09-169/31 май 2004 година на кмета на район "Нови Искър", Столична община, с която на основание чл. 179, ал. 2 от ЗУТ (сега отменен, но действащ по време на издаването на заповедта) им е наредено да премахнат неподходяща по местонахождение ограда, разположена върху пътното платно пред собствения им УПИ I-405 от кв. 32 по плана на с. Кътина. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото е установено, че двамата жалбоподатели са изградили ограда по регулационната линия на собствения си имот. Тази ограда обаче е поставена на регулационната линия по влязъл в сила план, който не е приложен. Поради това оградата навлиза в пътното платно и затруднява и пречи на безопасността на движението по него. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че изградената върху пътното платно ограда е неподходяща по местонахождение и създава непосредствена заплаха за безопасността на движението, с което попада в хипотезата на чл. 179, ал. 2 от ЗУТ. Възраженията на касаторите, че отразените в съставените констативни протоколи обстоятелства не отговарят на истината, не са подкрепени с доказателства. Такива не са представени и във връзка с твърденията в касационната жалба за настъпили нови обстоятелства от значение за спора. Установените по делото факти се обосновават от приложените писмени доказателства. Тези факти не са опровергани и от представените в настоящото производство писмени доказателства. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Поради това оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,