Решение № 5530 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15596/2008 г.

Решение № 5530 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15596/2008 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на началника на РДНСК Велико Търново срещу решение № 347/14.10.08 г., постановено по адм. д. № 230/08 г. по описа на Административен съд-Велико Търново с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците ЕТ "Даки Рами Ахмедов" и община Свищов в писмени възражения оспорват касационната жалба и с доводи за нейната неоснователност молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът ЕТ "Деница- Тодор Тодоров" в писмена защита поддържа основателност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: С оспореното решение, постановено в производство по чл. 216, ал. 6 ЗУТ, състав на Административен съд Велико Търново е отменил като незаконосъобразна Заповед № ДК-10-4/19.02.08 г. на началника на РДНСК-Велико Търново и е потвърдил отменените с нея Разрешение за строеж 98/24.10.07 г. на началника на отдел "УТСК" при община Свищов, издадено на Рами Ахмедов Маремов, едноличен търговец с търговска фирма ЕТ "Даки - Рами Ахмедов" - Свищов и одобрен инвестиционен проект. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 148, ал. 7 ЗУТ. Решението е постановено при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. С оспореното по реда на чл. 216, ал. 2 ЗУТ разрешение за строеж на Рами Ахмедов в качеството му на едноличен търговец е разрешено да извърши строителство, както следва: "промяна предназначението на второ ниво- разширение на съществуващ обект за обществено хранене (кафе аперитив), пета категория в ПИ 2140 по плана на гр. Свищов". По делото е установено, че в съсобствената, находяща се в поземления имот сграда на "Стари хали" търговецът е извършил въз основа на влезли в сила строителни книжа преустройство. В обема на това преустройство е изградена външна метална стълба, съществуваща и по настоящем. Стълбата представлява съоръжение, трайно свързано с терена и към част от сградата с цел използването й, поради което представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Този строеж правилно е бил определен като незаконен предвид липсата на отстъпено право на строеж върху терена по време на изграждането му, като сключеният постфактум договор с дата 22.08.07 г. за отстъпване право на строеж не може да санира нарушението. При тези безспорни установявания, законосъобразно, позовавайки се на чл. 148, ал. 7 ЗУТ административният орган с оспорената по делото заповед е отменил разрешението за строеж и одобрения инвестиционен проект. Разбирането, че цитираната разпоредба намира приложение при наличие на приключила процедура по установяване и премахване на незаконното строителство по реда на чл. 225 ЗУТ е неправилно. Касае се до самостоятелни административни производства по ЗУТ - едното по чл. 148 ЗУТ за изследване наличието на предпоставките за издаване на разрешение за строеж, а другото по чл. 225 ЗУТ - за премахване на незаконен строеж, при което процедирането на едното не е обусловено от приключване на другото с влязъл в сила административен акт. В тежест на лицето, претендиращо издаването на разрешение за строеж е да установи, че извършените от него строежи са законни, което би било предпоставка за разрешаване извършването от това лице на нов строеж в поземления имот. Ето защо, противно на възприетото в мотивите на решението, се налага изводът за законосъобразност на административната заповед за отмяна на това основание на разрешението за строеж. Релевираните в тази връзка оплаквания в касационната жалба са основателни и следва да бъдат уважени с отмяна на оспореното пред настоящата инстанция решение и постановяване ново по същество, с което оспорването срещу административната заповед се отхвърли. За пълнота на изложението следва да се посочи, че доводите за нарушение на § 1, ал. 4 ДР на ЗУТ са неоснователни. Цитираната разпоредба не визира ограничения за главния архитект при предоставянето на негови функции на други длъжностни лица от общинската администрация. В случая, с нарочна заповед за периода от 28.09.07 г. до 29.10.07 г. тези функции законосъобразно са предоставени на началника на отдел "УТСК", инж. Петрова, издала разрешението за строеж. Като релевирани за първи път с касационната жалба и при липса на фактически установявания в хода на административната преписка, доводите по приложението на чл. 185 ЗУТ не следва да бъдат обсъждани. С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение