Решение № 2505 от 12.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5653/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Варна, чрез процесуален представител юриск. Костадинова, срещу Решение 2765/18.03.2024 г. по адм. дело 2713/2022 г. на Административен съд - Варна, с което по жалба на Г. Х. Г. от гр. Варна е отменено Решение 2153 03-132/ 01.09.2022г. на директора на ТП на НОИ Варна и потвърденото с него разпореждане [номер]/19.05.2022г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ Варна, с което на основание чл.69б ал.1 от КСО му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление вх. 2113-03-3939/29.12.2021г., считано от 21.01.2022г. в размер на 446,19лв. Поддържа се в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон отменително основание по чл.209, т.3 от АПК и се иска отмяната му и отмяна на решението на директора на ТП на НОИ или връщане на делото за ново разглеждане от АС Варна, и присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Г. Х. Г., чрез процесуален представител адв. Д. Стоянов от ВАК в писмен отговор намира жалбата неоснователна и претендира за оставяне на решението в сила. Претендира и разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, намира същата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Предмет на заявлението на Г. с вх. 2113-03-3939/29.12.2021г. пред ТП на НОИ Варна е било искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 70, ал. 4-7 от КСО, като бъде взет предвид осигурителният му доход за три последователни години от последните 15 години преди 01.01.1997г. - за периода от 01.01.1993г. до 31.12.1995г. и осигурителният му доход след тази дата до датата на отпускане на пенсията. Към заявлението били приложени документи за осигурителен стаж с начална дата 08.06.1984г. и крайна дата 29.12.2021г., с периоди на прекъсване и такива за осигурителен доход, като не били представени доказателства за внесени осигурителни вноски за зачитане на осигурителен стаж по реда на чл.9а, ал.1, т.1 и т.2 от КСО. С разпореждане [номер]/19.05.2022г. ръководителят на Пенсионен отдел на ТП на НОИ Варна отпуснал на Г. пожизнена пенсия по реда на чл.69б, ал.1 от КСО, като му определил осигурителен стаж I категория и по реда на чл.104, ал.2 от КСО в размер на 10г. 08м. 00д., осигурителен стаж от III категория труд 26г. 07м. 08д. и общ осигурителен стаж в размер на 44г. 04 м. и 18 д, осигурителен стаж без превръщане 37г. 03 м., съответно и осигурителен стаж, представляващ разлика между общия осигурителен стаж, превърнат към III категория труд, и осигурителен стаж без превръщане 07г. 01 м. Пенсионният орган определил индивидуален коефициент 0,6491, и навършена възраст [възраст], и на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО отпуснал пенсия в размер на 446,19 лева, считано от 21.01.2022г., от която дата лицето придобило право на пенсия. С обжалваното Решение 2153-03-132 от 01.09.2022г. директорът на ТП на НОИ Варна отхвърлил жалбата на Г. Г. като неоснователна, като приел разпореждането за определяне на размера на пенсията по чл. 69б, ал. 1 от КСО за правилно и законосъобразно. В решението било прието, че правилно периодът от 01.11.1996г. до 01.04.1997г., през който жалбоподателят полагал задължителния стаж за придобиване на юридическа правоспособност като съдебен кандидат и се дублира с този, когато е работил като офицер в МВР, не е зачетен, тъй като лицето не е подлежало на социално осигуряване. Посочил е, че жалбоподателят не е представил доказателства за внесени осигурителни вноски по реда на чл. 9а, ал. 3 от КСО, за да му бъде зачетено за осигурителен стаж времето на обучение по чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО. Административният орган приел също, че към датата на подаване на заявлението за Г. не са били налице условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО, както и на тези на чл. 69б, ал. 1 от КСО за общ сбор 100 от навършената възраст и осигурителния му стаж. В заключение приел, че правилно пенсионния орган счел за дата на придобиване правото на пенсия 21.01.2022г. В жалбата си до АС Варна Г. обосновал основателността на жалбата си, сочейки следните обстоятелства, доводи и искания: че от 01.09.1983г. работел без прекъсване като имал положени 10г. и 8м. труд при условията на I-ва категория, като през 7 месеца от тях бил осигуряван по два трудови договора; че в периода на издаване на оспореното решение, преди да бъде уведомен за него, представил по преписката допълнителни доказателства за допълнително установен трудов стаж от над 2 месеца при III-та категория труд, аргументи в подкрепа на тезата, че датата на придобиване на право за пенсия от него е преди 21.01.2022г; посочил, че неправилно при постановяване на решението директорът на ТП на НОИ Варна не се произнесъл по искането му за закупуване на трудов стаж; с допълнителна молба 3547/08.03.2023г. направил уточнения по жалбата и изложил твърдения, че неправилно административният орган не му зачел стажа в Румат Стройинвест М. и С-ие СД- гр.Варна, като жалбоподателят не следвало да носи отговорност за това, че работодателят не предал ведомости за заплати и др. трудови документи за периода от 27.06.1990г. до 16.06.2022г.; че неправилно бил зачетен стажът му по военната книжка за военна служба от 24 месеца, тъй като имал изслужени 35 месеца срочна военна служба, като се позовал на разпоредбата на чл.84 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите /отм./, съгласно който следвало целият период на срочната му военна служба да се признае за трудов стаж. За да уважи жалбата на Г. и да постанови отмяна на обжалвания административен акт, АС Варна е изложил мотиви, че при издаване на процесното решение административният орган е допуснал нарушение на материалния закон. Приел е, че решаващият орган неправилно зачел само 24 месеца военна служба на Г., видно от описа на осигурителния стаж. Посочил, че същият е постъпил на военна служба в СМУ МВР Ф. Е. Дзержински гр. Пазарджик на 01.09.1983г. на длъжност автоматчик от сухопътните /мотострелкови/ войски, а военната служба е приключила на 30.07.1986г., т.е. била е с продължителност 35 месеца. Г. е навършил пълнолетие на [дата]., следователно военната служба е отбил като пълнолетен гражданин и следва да му се зачете като трудов и осигурителен стаж, съответно с продължителност 25 месеца и 22 дни. Така към изчисления от административния орган осигурителен стаж в размер на 24 месеца съдът е преценил, че следва да се прибави още 1 месец и 22 дни за срочна военна служба и при направените в това отношение изчисления от вещото лице по ССчЕ /допълнителната такава/ се налага изводът, че датата 21.01.2022г. неправилно е определена от пенсионния орган за дата на придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е преценил, че след като стажът на редовна военна служба, положен от Г. за процесния период, се зачита за трудов стаж, съгласно действащите към този период разпоредби, и е положен след навършването на пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл. 81 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Решението на АС Варна е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на мотиви относно част от визираните в жалбата на Г. до съда обстоятелства, доводи и искания. Първоинстанционният съд е разгледал и се произнесъл само по твърденията на жалбоподателя за неправилно зачетен стаж за военна служба от 24 месеца при действително прослужени 35 месеца срочна военна служба, които съгласно чл.84 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите /отм./ следвало да му се признаят за трудов стаж в пълен размер. Съдът обаче не се е произнесъл по останалите наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, а именно, че през периода от 01.11.1996г. до 01.04.1997г., през който жалбоподателят полагал задължителния стаж за придобиване на юридическа правоспособност като съдебен кандидат стажът за тези 7 месеца не бил зачетен; че в периода на издаване на оспореното решение, преди да бъде уведомен за него, представил по преписката допълнителни доказателства за допълнително установен трудов стаж от над 2 месеца при III-та категория труд в Румат Стройинвест М. и С-ие СД- гр. Варна, който неправилно административният орган не му разгледал и зачел; че неправилно при постановяване на решението директорът на ТП на НОИ Варна не се е произнесъл по искането му за закупуване на трудов стаж, и др. все аргументи в подкрепа на тезата, че датата на придобиване на правото за пенсия от него е преди 21.01.2022г. Непроизнасянето по възраженията на жалбоподателя, липсата на фактически установявания и анализ на доказателствата в първоинстанционното съдебно решение, съчетана със забраната на касационната инстанция да извършва нови фактически установявания по чл.220 от АПК препятства възможността за проверка на обосноваността и материалноправната законосъобразност на обжалваното решение. По изложените съображения решението е неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да постанови съдебен акт като съобрази мотивите на настоящото решение. Досежно претендираните разноски в настоящата съдебна инстанция следва да се произнесе АС Варна при новото разглеждане на делото, на основание чл.226, ал.3 АПК след като съобрази изхода на делото. Воден от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение