Решение № 7187 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12630/2016 г.

Решение № 7187 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12630/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "В." ЕООД, гр. П., срещу Решение № 1560 от 1.08.2016 г., постановено по адм. д. № 3117 по описа за 2015 г. от Административен съд - П., II - ри състав. В касационната жалба се поддържа, че решението, предмет на контрол, е постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а така също и необоснованост. По подробно изложените в касационната жалба съображения дружеството иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде уважен предявения от него иск и Агенция "Митници" да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 7 996 400 лв., представляваща левовата равностойност на отнети тютюневи изделия с отменено по съответния ред НП, както и сумата в размер на 3 296 780 лв., съставляваща изтекла лихва за периода 17.11.2011 г. - 30.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска. В съдебно заседание, чрез адв. Тодоров, допълнително мотивира становище за основателност на касационната жалба. Претендира направените в касационното производство разноски. Представя и писмена защита. О. А. "Митници", в представения писмен отговор на жалбата, чрез пълномощника юрк. Йорданова, оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. В съдебно заседание, чрез пълномощника, поддържа така застъпената теза. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение съставът на АС- П. е отхвърлил предявените от "В." ЕООД иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Агенция "Митници" за присъждане на сума в размер на 7 996 400 лв., представляваща левовата равностойност на отнети тютюневи изделия с отменено впоследствие по съответния ред НП, както и сумата в размер на 3 296 780 лв., съставляваща изтекла лихва за периода 17.11.2011 г. - 30.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска. Със същото решение е осъдено дружеството да заплати на Агенция "Митници" сумата 41 023.18 лв. - разноски, от които 40 823.18 лв. адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и 200 лв. възнаграждение за вещо лице. Законосъобразно административният съд е приобщил към доказателствения материал по НАХД № 51/2011 г. по описа на Районен съд- Асеновград, както и КНАХД № 1985/2011 г. по описа на Административен съд- П.. От доказателствата по делото правилно съдът е установил, че в резултат на извършената на 4.06.2010 г. съвместна проверка от митнически служители и служители на сектор ПИП при Областна дирекция на МВР-П., са открити и задържани I 872 000 броя кутии цигари, облепени с бандерол с изтекъл срок на валидност. Кутиите цигари са открити в масивна сграда на бивш Младежки дом в гр. С., собственост на едноличния търговец, предшественик на "В." ЕООД. Правилно административният съд е приел, че установеното наличие на акцизни стоки - цигари, облепени с бандерол с изтекъл срок на валидност, макар да е обусловило търсенето на административно- наказателна отговорност от лицето, не налага по необходимост правото на собственост на "В." ЕООД в гражданско-правен аспект, а именно - правото на собственост върху стоките. Съставеният от митническите органи АУАН № 269 от 17.08.2010 г. и издаденото срещу "В." ЕООД Наказателно постановление № 241 от 30.1 1.2010 г., не освобождават ищеца от доказателствената тежест да установи собствеността на цигарите в производството по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Не следва да бъде споделено твърдението на касационния жалбоподател, че "процесиите цигари са отнети от владението на "В." ЕООД. В рамките на административно- наказателното производство и съдебното такова, дружеството ищец, чрез своите представители, последователно е твърдяло, че не е собственик на задържаните цигари, а само на сградата, в която са намерени, и която е отдадена под наем на друго лице, което "държи, владее" процесиите цигари. В рамките на тези производства не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията за собственост. Следователно ищецът в настоящото производство следва да докаже твърденията си, включително и за собственост. Не е налице "оборима презумпция" за собственост, както твърди касационният жалбоподател. Не отговаря на данните по делото и твърдението, че административният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест при разглеждането на делото. Именно защото не е налице такава "оборима презумпция за собственост, както бе посочено по-горе, то не е било в тежест на ответника в първоинстанционното производство да докаже чия именно собственост са отнетите тютюневи изделия. Ето защо и съдът обосновано е взел предвид липсата на счетоводни и/или други документи, от които да се направи извод, че ищецът е бил собственик на цигарите към момента на отнемането им. При липсата на данни за осчетоводяването на твърдяните като собствени на дружеството цигари, правилно съдът е заключил, че дружеството-ищец не е доказало придобиването на процесните цигари - не е установено влагането на средства за закупуването им, съответно не са налице данни за търговска продажба, съответно за придобито право на разпореждане с тях. В тежест на ищеца бе да докаже, че е причинена вреда на имуществото му. Но делото са приети и неоспорени доказателства, събрани в хода на административнонаказателното производство. В обясненията си, дадени на 4.06.2010 г. в митница П., собственикът на "В." ЕООД - Д. П., заявява че е отдал под наем имота в град С. и няма представа какво се съхранява в него. Управителят на дружеството - А. П., също посочва, че обектът - бивш Младежки дом в гр. С. е отдаден под наем и че за намерените цигари с изтекъл срок на валидност на бандерола не може да даде обяснения, защото нищо не знае за тях. Видно от обясненията, събрани в хода административнонаказателното производство, П. и П. са предупредени за отговорността при даване на неверни показания и собственоръчно са записали "горното написах собственоръчно и за верността му се подписвам". О. П. е представен Договор за отдаване под наем от 15.03.2015 г. на недвижимия имот - масивна сграда с площ 308,2 кв м., находяща се в имот № 000393 /бивш Младежки дом в гр. С./ на физическо лице. В този контекст следва да бъде посочено, че неоснователно касаторът поддържа, че административният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като се е позовал на обяснения на горепосочените лица, дадени в друго производство. За решаващия съд не е съществувала законова пречка да цени така посочените обяснения в светлината на съвкупния доказателствен материал. Обсъждането на обясненията, дадени в административно- наказателното производство, не съставлява обсъждане на свидетелски показания, дадени в друго производство, както твърди касаторът. Съгласно чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. вреда и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, на първо място на твърдяното незаконосъобразно действие, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. По тези съображения обжалваното съдебно решение в неговата отхвърлителна част следва да остане в сила. Неправилен е изводът на АС- П. за това, че при отхвърляне изцяло на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ищецът дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в случаите, в които ответникът е представляван от юрисконсулт. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ /тълкувани в тяхната взаимовръзка/ се явяват специални по отношение общата разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, поради което в производство по ЗОДОВ при отхвърляне изцяло на исковата претенция ищецът не дължи на ответника заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Правилно съдът е присъдил на ответника в първоинстанционното производство сумата 200 лв., съставляваща заплатено възнаграждение за вещо лице. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,