Решение № 16118 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5255/2019 г.

Решение № 16118 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5255/2019 г., V о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Върбанова, подадена чрез процесуалните й представители адв. Йосиф и М. Герон, срещу решение № 1198 от 27 февруари 2017 година, постановено по адм. дело № 8050/2016 година по описа на Административен съд София-град (АССГ), в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу решение № 227/13 юни 2016 година на Комисията за защита от дискриминация.

В касационната жалба не са посочени конкретни касационни основания, но от изложеното в нея може да се направи предположение, че се твърдят оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - Комисия за защита от дискриминация (КЗД) в съдебно заседание чрез процесуалния й представител юрк. Милушева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците – "Хюлет-Пакард Глоубъл Деливъри България Сентър" ЕООД, представлявано от Г. Миланов и И. Хира, "Ентърпрайз Сървисис България" ЕООД, представлявано от Г. Миланов и П. Мразик, представлявани от процесуалния им представител адв. Бонев в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Ответниците - Сдружение "Синдикална федерация на съобщенията", представлявано от Г. Бочев и Синдикална организация при "Хюлет-Пакард Глоубъл Деливъри България Сентър" ЕООД (СО), представлявана от П. Рашевски не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалби на "Хюлет-Пакард Глоубъл Деливъри България Сентър" ЕООД (с правоприемник "Ентърпрайз Сървисис България" ЕООД), Синдикална организация при "Хюлет-Пакард Глоубъл Деливъри България Сентър" ЕООД и Н. Върбанова срещу решение № 227/13 юни 2016 година на Комисията за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав, оспорено в различни части от жалбоподателите.

С решението КЗД е установила, че:

1. "Хюлет-Пакард Глоубъл Деливъри България Сентър" ЕООД не е изпълнил задължение, произтичащо от нормата на чл. 14, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) спрямо Н. Върбанова чрез неосигуряване на равно възнаграждение за еднакъв и равностоен труд, и спрямо същата е осъществено "неблагоприятно третиране" по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по признак "лично положение" и "членуване в синдикална организация" – пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр.;

2. "Хюлет-Пакард Глоубъл Деливъри България Сентър" ЕООД не е извършило нарушение на забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗЗДискр. спрямо СО по признак "синдикална дейност";

3. "Хюлет-Пакард Глоубъл Деливъри България Сентър" ЕООД не е извършило нарушение на забраната за дискриминация по чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. спрямо Н. Върбанова;

4. на Хюлет-Пакард Глоубъл Деливъри България Сентър" ЕООД е наложена основание чл. 80, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗЗДискр. имуществена санкция в размер на 2000. 00 (две хиляди) лева за неизпълнение на задължението по чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр.

Съдът е приел, че решението на КЗД е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона в частта му по т. 1 и т. 4, поради което е отменил административния акт в тези му части и е отхвърлил жалбите по отношение на решението в останалата му част.

С оглед предмета на настоящия спор следва да се посочи, че Н. Върбанова е подала жалба пред АССГ срещу решението на КЗД в частта му, с която се установява, че дружеството – работодател не е извършило нарушение на забраната за дискриминация по чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. спрямо нея (т. 3 от решението на КЗД).

С оглед петитума на касационната жалба на Върбанова предмет на касационен контрол ще бъде съдебното решение на АССГ именно в тази му част, с която съдът е отхвърлил жалбата й срещу т. 3 от решението на КЗД.

Решението в тази му част е правилно.

Разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр. изрично предвижда, че тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. Чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. освен забраната на всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние изрично предвижда, че е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Чл. 8, ал. 3 от КТ изрично предвижда, че при осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на членуване в синдикални и други обществени организации и движения.

Легално определение на понятието "тормоз" е дадено в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. - всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. В случая от доказателствата по делото не се установява, че спрямо Върбанова е създадена враждебна, обидна, унизителна и застрашителна за нея среда.

Правилни са изводите на съда, че в хода на административното производство не са представени доказателства за факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация. Доказателствената тежест по оборване на презумпцията за нарушение на забраната за дискриминация, е преместена върху ответника в производството пред КЗД. В съдебното производство също не са представени доказателства, които да оборят извода на административния орган за липсата на дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр., която дружеството-работодател да е извършило спрямо Н. Върбанова. Наведените от жалбоподателката твърдения в тази насока не са подкрепени от конкретни доказателства, поради което правилен се явява изводът на съда, че в случая по отношение жалбодателката не е осъществен тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр., дефиниран в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. В Глава втора, Раздел I на ЗЗДискр. са въведени антидискриминационни правила за защита на работниците и служителите при упражняване правото им на труд, вменяващи на работодателя задължения, свързани с: осигуряване на еднакви условия на труд; равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд; предоставяне на равни възможности за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или в ранг при прилагане на критерии при оценката на дейността им и др., като в случая от доказателствата не е установено наличие на нито една от посочените хипотези.

Споделя се крайният извод на административния съд, че оспореното решение на КЗД в тази му част не противоречи на материалноправните разпоредби и целта на закона, като по отношение на жалбоподателката не е осъществена дискриминация по признак "лично положение" под формата на тормоз на работното място.

Дефиницията на тормоза не изисква необходим случай за сравнение, защото при наличие на предпоставките за тази форма на дискриминация, неговата реализация и въздействие постигат изисквания резултат дори ако в обособената негативна среда всички останали субекти са третирани по идентичен начин.

Дори и да се приеме с оглед направените от Върбанова твърдения, че спрямо нея е налице отрицателно поведение или отношение на работното й място, то не е последица от дискриминационно поведение на дружеството-работодател по смисъла на приложимите материалноправни норми на специалния закон - ЗЗДискр.

Не са налице визираните от закона цели на поведението на сочения за дискриминатор - накърняване достойнството на лицето, създаване враждебна, обидна или застрашителна среда, както по принцип, така и на основата на твърдения от лицето признак – "лично положение". Не е налице и изисквания от правната норма резултат по отношение средата -в случая конкретното работно място - не се установява наличие на отрицателно отношение под някаква форма (неприязън, обида-индивидуализирано конкретно отношение, застрашаване) от всички други лица в работната среда на Върбанова, конкретно насочено спрямо нея.

Субективното усещане за обида и накърняване на достойнство в резултат на нечие нежелано поведение не следва да се тълкува разширително в контекста на приложимите материалноправни норми - § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. във връзка с чл. 2 и чл. 4 от същия закон. Тези норми не изискват за осъществяване фактическия състав на тормоза кумулация между целта на дискриминатора и резултата, но този резултат като евентуално създадената негативна среда при всички случаи следва да съществува като обективен факт от действителността, който подлежи на установяване в проведеното производство, а това както се отбеляза по-горе в процесния случай не е сторено.

Ето защо, като е приел, че административният орган в хода на валидно проведеното административно производство е приложил правилно действащите материалноправни разпоредби и спрямо административния акт в оспорената от Върбанова част не са налице основания за отмяната му, Административен съд София-град е постановил валидно, допустимо и правилно в касираната му част съдебно решение, което ще следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на процеса и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., тъй като искането е направено своевременно.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,