Решение № 2884 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10529/2009 г.

Решение № 2884 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10529/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Спринк" ЕООД със седалище в град Велико Търново чрез пълномощника му - юрисконсулт Драган Георгиев Цветанов против решение от 9.06.2009 г. по адм. дело № 135/2009 г. на Монтанския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против заповед № 1602 от 18.12.2008 г. на кмета на община Вълчедръм за изземване на земеделски имот пл. № 160009 с площ от 68.121 декара в землището на с. Горни Цибър. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Такова становище се поддържа и от заинтересованата страна. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че представителят на дружеството е признал за обработвани 28 декара от процесния имот, което обстоятелство се установявало и от разпитания свидетел. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от "Спринк" ЕООД против заповед № 1602 от 18.12.2008 г. на кмета на община Вълчедръм. С нея е наредено изземване от търговското дружество на земеделски имот пл. № 160009 с площ от 68.121 декара и предаването му на собственика. Възразили са за допуснати съществени нарушения в административното производство, в това число и за липса на надлежно образувано такова по молби, подписани от други лица, различни от подателите. Специално по отношение на процесния имот са твърдели, че не съществува в кадастъра. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че производството е започнато по молба от 10.11.2008 г., подадена от Валентин Генадиев Маринов за изземване на имот № 160009. Правото си на собственост той е установил с решение № 7976 от 4.11.1994 г. на поземлена комисия за възстановяване право на собственост на наследници на Иван Русинов върху процесния имот; удостоверение за наследници и скица от 23.10.2008 г.. Твърдял е, че имотът се ползва без основание от търговското дружество. Молбата ведно с редица други молби е разгледана от комисия на 12.12.2008 г., за което е съставен протокол № 43. Тя е констатирала, че още на 3.11.2008 г. търговкото дружество е било уведомено да изпрати представител в общината за изясняване на случая и представяне на договори за наем или аренда за имотите. В тази връзка обаче не са представени от него никакви документи. Комисията е констатирала основателност на молбите, между които попада и заявителят и е взела решение за изготвяне на заповеди по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Решението е възприето от кмета на общината и обективирано в оспорената заповед. При тези данни по делото, съдът е изследвал наличието, респ. липсата на материално правните предпоставки, посочени в разпоредбата за изземване на имота. В тази връзка е приел, че заявителят е установил възстановено право на собственост върху имота по реда на земеделската реституция. В същото време търговкото дружество не е установило правното основание, на което ползва имота. Спорен е бил фактът на ползване на имота, за установяване на който съдът е допуснал събирането на гласни доказателства. От показанията на разпитания свидетел е установено, че имотът с много голяма вероятност е обработен от търговското дружество, който проблем е разглеждан и на общоселско събрание. Въз основа на установените данни, съдът е извел извод за законосъобразност на заповедта за изземването на земеделския имот и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се прави основно възражение, че не е установен фактът на ползване на имота, което води до липса на една от трите предпоставки за изземването му. Отделно от това се твърди, че дори собственикът на имота признава, че само 28 декара от него се обработват от дружеството. Доводите са неоснователни. Безспорно установено по делото е наличието на две от трите законови изисквания за изземване на земеделски имот, по отношение на който е приключила реституционната процедура по реда на ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му. Спорно е останало само третото условия - ползването на имота от касатора. В тази връзка съдът двукратно с нарочни протоколни определения от 1.04.2009 г. и 13.05.2009 г. е указвал на страните разпределението на доказателствената тежест. С това е изпълнил задължението си за процесуална активност по чл. 170, ал. 1 от АПК. Заявителят по административната преписка е установил ползването, макар и върху част от имота с гласни доказателства, които правилно са възприети от съда. Наистина свидетелят не е видял на място точно кой обработва имота, но в случая съдът е съобразил характера и спецификата на земеделската дейност, която не изисква ежедневно присъствие на обработваемите блокове. В случая изводите на съда за ползването на имота се потвърждават и от наличието на многобройни преписки от собствениците на възстановени земеделски земи против "Спринк" ЕООД, които са отразени в двата протокола на нарочно създадената комисия. На последно място обстоятелството, че се ползват само половината от имота не влияе върху законосъобразността на крайния акт. При изпълняването му отстраняването ще се извърши само от онази част, която е обработена и по този начин се ползва от търговкото дружество. Неоснователно е и възражението, че имотът е собствен на много наследници- От тях само един - жалбоподателят е поискал изземването му, което било недопустимо. Искането съставлява действие по управление на съсобствена вещ и липсва каквато и да било законова пречка по ЗС или по ЗСПЗЗ, заявлението за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ да се подава само от един от наследниците. От така анализираните данни е видно, че административният орган с протокола на комисията и показанията на разпитания свидетел е приел за доказано наличието на предпоставките по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване на имота. По този начин е изпълнил процесуалното си задължение по чл. 170, ал. 1 от АПК и не е допуснал твърдяните нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение