Решение № 13222 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4186/2014 г.

Решение № 13222 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4186/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Асен Светославов Михайлов от гр. София, представляван от адв. Тотева, надлежно упълномощена, против решение № 563/04.02.14 г. по адм. д. № 6890/13 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Началник Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/-София и Михаил Светославов Михайлов не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил оспорването на касатора Асен Светославов Михайлов срещу Заповед № КД-14-22-891/11.06.13 г., с която по негово заявление, на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР Началникът на СГКК-София е изменил границите на поземлен имот с идентификатор 49206.2633.414 в съответствие с границата между УПИ VIII-414 и УПИ IХ-414 по регулационния план на с. Мрамор, одобрен през 1990 г. и е нанесъл нови обекти в кадастъра. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в съотвествие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е основателна. Административното производство е започнало по заявление на Асен Светославов Михайлов, подадено в хипотезата на чл. 18 АПК от пълномощника му, Зойка Асенова Михайлова, с вх. № 94-9330/15.02.13 г. По преписката въз основа на скица проект е съставен Акт за непълноти и грешки с № 524/20.03.13 г., подписан от пълномощника. Упълномощаването представлява едностранна правна сделка, по силата на която правните последици от волеизявлението на пълномощника настъпват в праваната сфера на упълномощителя /чл. 36, ал. 2 от Закона за задължението и договорите /ЗЗД/. По делото е приложено пълномощно, нотариално заверено на 03.04.07 г., с което Асен Светославов Михайлов е упълномощил съпругата си, Зойка Асенова Михайлова със следните права "да ме представлява пред съответните административни, осигурителни и други органи, както и пред съответния пощенски клон на с. Мрамор, гр. София, като получава от мое име ежемесечната ми пенсия". Така редактирано, в частта относно представителството пред административните органи, пълномощното се определя като общо такова и предоставя на пълномощника права във връзка с извършване в полза на представлявания административни услуги. В случаите на подаване заявление до компетентния административен орган за издаване на индивидуален административен акт пълномощното следва да бъде изрично като в него се посочат конкретно правните действия, които упълномощителят е упълномощен да извършва, тъй като правните последици от тези негови действия ще настъпят в правната сфера на упълномощителя. Това следва от разпоредбата на чл. 21 АПК, която определя най-общо индивидуалния административен акт като волеизявление на административен орган, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права на отделни граждани. В производството по изменение на КК и КР заявлението определя обема на претенцията, в това производство заявителят и заинтересуваните лица следва да подпишат и акт за непълноти и грешки, чрез който се установява липсата или наличието на имуществен спор, предвид което от действията на упълномощителя настъпват преки имуществени последици за пълномощника. Ето защо в това производство пълномощникът следва да разполага с изрично пълномощно за подаване на заявление с конкретно искане за изменение и за подписване от името и за сметка на упълномощителя акта за непълноти и грешки. Редовността на заявлението за издаване на индивидуален административен акт е въпрос за допустимост на административното производство, за която административният орган следи служебно и във всички случаи е длъжен да укаже на заявителя какви са изискванията за редовност на заявлението и даде надлежни указания за отстраняване нередностите . В случая административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 30 АПК, което определя обжалваната заповед като издадена при нарушение на чл. 146, т. 3 АПК. Нарушението по чл. 30 АПК е от категорията на съществените, тъй като административният орган се е произнесъл без надлежно сезиране, по заявление подадено от пълномощник без изрично предоставена му представителна власт. Изменения на действащата КК административният орган извършва по искане на заинтересувано лице, а не служебно, от което следва, че издадената по преписката, учредена по повод заявление вх. № 94-9330/15.02.13 г., заповед е незаконосъобразна. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК предмет на съдебна проверка е законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, независимо от конкретните оплаквания в жалбата. Ето защо, съдът в настоящия случай е бил длъжен да провери редовността на административното производство, започнало по заявление на пълномощник, действащ от името и за сметка на собственика на поземления имот без изрично предоставена му представителна власт. Пропускът се определя като нарушение на съществено процесуално правило, обусловило постановяването на необоснован и в нарушение на закона съдебен акт. Следва обжалваното решение да бъде отменено като постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК заменено с друго, с което обжалваната заповед се отмени като незаконосъобразна. Воден от изложеното, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение