Решение № 6993 от 12.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Фикирлийска с [ЕГН] и съдебен адрес за призоваване в София, [жк], [адрес], подадена чрез упълномощен представител адв. И. Николаева и по касационна жалба на Министерство на вътрешните работи (МВР) с адрес в София, ул. Шести септември 29, подадена чрез упълномощен процесуален представител гл. юрк. Т. Цановска, срещу Решение 5460 от 27.09.2021, постановено по адм. дело 1628 по описа на Административния съд София-град (АССГ) за 2021 година. С обжалваното решение, във връзка с предявен от В. Фикирлийска иск с правно основание по ЗОДОВ, МВР е осъдено да й заплати обезщетение за неимуществени вреди за периода от 25.06.2020 г. до 17.02.2021 г. в размер на 2 000, 00 лв., претърпени в резултат на незаконосъобразното й задържане с отменена по съдебен ред Заповед, рег. 7855зз-52/25.06.2020 г. на инспектор А. Атанасов, служител в дирекция Вътрешна сигурност на МВР, ведно с мораторна лихва в размер на 35, 00 лв. за периода от 17.12.2020 г. до 17.02.2021 г. и законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба 17.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Със същото решение са отхвърлени, като неоснователни и недоказани, исковите претенции на Фикирлийска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, както и на мораторна лихва за забава в останалата им част, за сумата над 2 000, 00 лв. до пълния предявен размер от 9 000, 00 лв. главница и за разликата от 35, 00 лв. до 210, 02 лв. мораторна лихва. Отхвърлен е и искът й срещу МВР за осъждането на министерството да й заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 679, 61 лв. за периода от 25.06.2020 г. до 17.02.2021 г., претърпени на същото основание. Наред с това, съобразно уважената и отхвърлената част от иска, ответникът е осъден да заплати на ищцата 472, 00 лв., а ищцата на ответника 73, 00 лв., които суми представляват сторените по делото пред първата инстанция разноски. Касационната жалбоподателка В. Фикирлийска обжалва решението в отхвърлителната му част. Не посочва конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложеното в касационната жалба се извеждат доводи за нарушение на материалния закон. Твърди неправилна оценка от първоинстанционния съд по отношение на размера на причинените й неимуществени вреди, в резултат на което съдът присъдил обезщетението в недостатъчен размер. Посочва, че упражнява професията на полицай безукорно и професионално, а незаконосъобразното й задържане е опетнило името й в професионален и обществен аспект, довело е до загуба на морална опора и мотивация, и чувство за професионална значимост. Счита, че съдът е оценил неправилно сериозността на отключеното вследствие на задържането й заболяване на [заличен текст]. Приема за безспорно, че останалите й хронични заболявания са се задълбочили и влошили в месеците след задържането. Посочва, че кардиологичните й проблеми, документирани от д-р Б. Христовски, не са съществували преди незаконосъобразното задържане. Относно претендираното обезщетение за имуществени вреди касационната жалбоподателка навежда доводи за безспорната им установеност на база представените по делото доказателства. Изразява становище, че формираните от административния съд изводи за липса на доказаност на иска й за имуществени вреди са лаконични и недостатъчни. Счита за неправилно посоченото от съда, че е плащала по нейна преценка прегледи и изследвания . Аргументира се, като отчита липсата на законово задължение за ползване услугите на общественото здравно осигуряване, че всяко лице има право да избира методите на лечение и мястото, където да бъде лекувано. По изложените съображения иска отмяната на съдебното решение в обжалваните части и уважаване на исковите й претенции до размера, в който са предявени. Претендира присъждане на сторените в първоинстанционното и касационното производство разноски. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Към касационната жалба е приложено, като новооткрито доказателство, Сведение от дата 04.03.2021 г. (от л. 10 до л. 17 от касационното дело), изготвено от Х. Стефанов разузнавач I степен в сектор Престъпления против личността на отдел Криминална полиция при Главна дирекция Национална полиция МВР, адресирано до началника на този сектор, за доказване на неизвестни ни до този момент детайли от отношението на бившето ръководство на дирекция Вътрешна сигурност към Фикирлийска. Уточнено е, че това сведение е станало достояние на адв. Николова по друг случай . Ответникът по горепосочената касационна жалба Министерството на вътрешните работи (МВР), в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК не изразява становище по нея. Касационният жалбоподател МВР обжалва Решение 5460 от 27.09.2021, постановено по адм. дело 1628 по описа на АССГ за 2021 г. в цялост. Твърди, че при постановяването му са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и същото е необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява становище, че съдът е тълкувал неправилно и превратно събраните по делото доказателства. Посочва, че не са уважени негови доказателствени искания за изискване на справка от Националния осигурителен институт за всички предоставени от Фикирлийска болнични листове през последните 10 години, както и справка от личния й лекар за заболяването на [заболяване] и [заболяване]. По този начин по делото не била изяснена обективната истина относно хроничните заболявания на ищцата и касационнен жалбоподател и тяхната продължителност. Счита, че тя не се е справила с доказтелствената тежест относно установяване на наличието на всички елементи от състава на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Твърди, че липсва причинно-следствена връзка между хронични заболявания, като [заболяване], нарушени функции на [заличен текст] и сметки за изследвания, и отменената, като незаконосъобразна, заповед за задържане. Допълва, че е правноирелевантно мнението на вещото лице психолог, извършило експертизата по делото, относно хроничните заболявания на ищцата. Същият не бил лекар и не можело да се произнася по тях. Навежда доводи, че първоинстанционният съд не е съобразил факта, че ищцата е разследвана в наказателно производство пред Специализирания наказателен съд, което било съвсем различно от задържането й, но се е случило в сходен на задържането период от време. Поради тази причина нямало как да се докаже, от кое от двете, евентуално е получила твърдените вреди. Приема за крайно завишен размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди. Иска отмяната на атакувания съдебен акт. В условия на евентуалност иска намаляването до минимум на търсеното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 300, 00 лв., за което представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от касатора, ако такъв се претендира пред Върховния административен съд и същият е по-висок от минималния такъв за съответния вид правна помощ, установен в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В законоустановения срок, ответникът по тази касационна жалба В. Фикирлийска не изразява становище. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като редовни, тъй като са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен в съответните части за тях. Разгледани по същество касационната жалба на В. Фикирлийска е частично основателна, а касационната жалба на МВР неоснователна. АССГ е сезиран от В. Фикирлийска с искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Министерство на вътрешните работи за осъждането му да й заплати обезщетение в общ размер на 9 679, 61 лв. за периода от 25.06.2020 г. до 17.02.2021 г., от които 9 000, 00 лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончтелното й изплащане и 679, 61 лв. имуществени такива, причинени й от отменена, като незаконосъобразна, Заповед за задържане на лице, рег. 7855зз-52/25.06.2020 г. на инспектор А. Атанасов, служител в дирекция Вътрешна сигурност на МВР. Поискано е и присъждане на мораторна лихва за забава върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 210, 02 лв., считано от 26.11.2020 г. датата на постановяване на съдебното решение за отмяна на незаконосъобразната заповед за задържане до 17.02.2021 г. датата на завеждане на исковата молба. В исковата молба, предявена пред първоинстанционния съд, ищцата посочва, че причинените й неимуществени вреди се изразяват в продължителни душевни тревоги и страдания, постоянна, граничеща до краен фатализъм тревожност за нея и близките й, постоянен стрес, срам от публичното й и позорно задържане, липса на сън и апетит. Излага твърдения, че след задържането й, във времето, се отключило автоимунно заболяване на [заличен текст], кардиологични, неврологични и гинекологични проблеми. По отношение на претенцията за имуществени вреди твърди, че същите се изразяват в разходи за прегледи при различни лекари, лабораторни изследвания и престой в лечебни заведения. Съдът квалифицирал иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Приел за установено от фактическа страна, че със Заповед, рег. 7855зз-52/25.06.2020 г., издадена от полицейски орган при дирекция Вътрешна сигурност на МВР Фикирлийска е задържана на 25.06.2020 г. в гр. Варна в 20.10 ч. за срок от 24 часа. В последствие била конвоирана до помещение за временно задържане на Пето Районно управление (РУ) София. В спешно отделение на МБАЛ Света Анна Варна АД й е извършен преглед, за което е издаден амбулаторен лист с констатации, че задържаното лице няма оплаквания или заболявания (л. 45 от адм. дело 1628/2021 г. по описа на АССГ). Със съдебно решение от 26.11.2020 г. по НАХД 8714/2020 г. по описа на Софийски районен съд Заповед, рег. 7855зз-52/25.06.2020 г., на полицейски орган инспектор А. Атанасов при дирекция Вътрешна сигурност МВР е отменена, като незаконосъобразна. Съдебното решение е влязло в сила на 17.12.2020 г. Съдът установил, че освен административната заповед за задържане било образувано и наказателно производство, по което са извършвани процесуални действия с ищцата. Приел, че административното задържане съвпада с действията по НПК по образуваното досъдебно производство 99/2020 г. на СО-СП, пр. пр. СП-1054/2020 г. по описа на Специализираната прокуратура, като част от оплакванията в исковата молба са свързани конкретно с производството по НПК. Досъдебното производство било образувано за това, че през 2020 г. на територията на Република България е ръководена и е участвано в организирана престъпна група с цел извършване на територията на страната на престъпления по чл. 301, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), за което се предвижда лишаване от свобода повече от три години престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 4 във вр. с ал. 2 НК. На 26.06.2020 г. Фикирлийска е привлечена към наказателна отговорност. На 02.02.2021 г. ДП 99/2020 г. на СО-СП, пр.пр. 1054/2020 г. е прекратено частично по отношение на ищцата по обвинението за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 4 във вр. с ал. 2 НК (Постановление за частично прекратяване на досъдебно производство от 02.02.2021 г. от л. 52 до л. 55 от първоинстанционното дело). Установено е от съда, че на 08.07.2020 г. срещу ищцата е образувано дициплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Дисциплинарното производство е прекратено на 06.11.2020 г. (от л. 122 до л. 125, пак там). По делото, по искане на ищцата, е назначена и извършена съдебно-психологична експертиза от вещо лице психолог Д. Андреева за оценка на психичното състояние на ищцата вследствие незаконосъобразното задържане. Заключението от тази експертиза, неоспорено от страните, съдът кредитирал, като обективно, компетентно и обосновано. За установяване вида и обема на твърдените неимуществени вреди по делото са допуснати гласни доказателства, чрез разпит на трима свидетели Х. Стефанов служител на МВР, с който ищцата живее на семейни начала; Г. Фикерлийски баща на ищцата и И. Люцканова нейна приятелка. При така установеното от фактическа страна, административният съд е приел от правна страна, че предявените искове са процесуално допустими и частично основателни. Посочил, че по делото е безспорно установено наличието на първата предпоставка от сложния фактически състав за реализиране отговорността на държавата за вреди незаконосъобразно задържане на ищцата, осъществено при и по повод на административна дейност, със Заповед за задържане на лице, рег. 7855зз-52/25.06.2020 г. на инспектор А. Атанасов, служител в дирекция Вътрешна сигурност на МВР, отменена с влязло в сила Решение от 26.11.2020 г. по НАХД 8714/2020 г. по описа на Софийски районен съд. Съдът е преценил също така, че на ищцата, вследствие незаконосъобразното задържане, са причинени съществени неимуществени вреди, изразяващи се в остра стресова реакция с негативни проявления на емоционално, когнитивно и поведенческо ниво, вкл. признаци на депресия. Приел е, че тези вреди се доказват от показанията на разпитаните по делото свидетели и заключението на съдебно психологичната експертиза. Обосновал се е, че конкретното задържане е предизвикало силен психологически и физически дискомфорт и стрес у ищцата, който, от своя страна, предизвикал влошаване на здравословното й състояние. Приел е, че стресът е отключил заболяването на [заличен текст], което било в процес на хронифициране и щяло да изисква непрекъснато медикаментозно поддържане и контролиране. Уточнил, че завишаването на хормона [наименование] е в минимални стойности над допустимите и не е предизвикало съществени и тежки негативни здравни последици. На следващо място съдът, като съобразил показанията на свидетелят Фикерлийски и заключението на вещото лице психолог, се мотивирал, че част от претърпените от ищцата негативи в психологически план са в резултат от разследването и от образуваното дисциплинарно производство срещу нея, респ. не са във връзка и в резултат от задържането. Поради тази причина приел, че същите не подлежат на репариране в производството пред него. Счел, че по-значителните негативни последици в психологически аспект са от привличането на ищцата като обвиняема на 26.06.2020 г. по ДП 99/2020 г. на СО-СП, пр. пр. СП-1054/2020 г. по описа на Специализираната прокуратура, а не от задържането на 25.06.2020 г. Допълнил, че претенцията за обезвреда от медийни публикации и от наказателното производство, водено срещу ищцата, не са при и по повод на административна дейност, съответно искът за тяхното репариране в съдебното производство пред него следва да бъде отхвърлен. Въпреки този аргумент, формирал решаващия извод, че това задържане е причинило негативни последици за Фикирлийска, съставляващи част от претендираните неимуществени вреди и подлежащи на обезщетение. За определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди се позовал на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Приел за основателно направеното от МВР възражение за прекомерност на претендираното обещетение за неимуществени вреди. Присъдил на Фикирлийска такова в размер на 2 000, 00 лв., която сума определил като надхвърляща средния размер, присъждан по аналогични дела, но справедлива предвид интензитетът и времетраенето на вредите (от около една година), заболяването на [заличен текст], както и професионалния и социалния статус на ищцата. Отхвърлил, като неоснователен, иска за неимуществени вреди за сумата над 2 000, 00 лв. до пълния предявен размер от 9 000, 00 лв. Мотивирал се, че по-значителната част от претендираните неимуществени вреди са в резултат на наказателното и дисциплинарно производства, водени срещу ищцата, като за тази част от вредите не е доказана пряка причинно-следствена връзка с отменената, като незаконосъобразна, по съдебен ред заповед за задържане. Съобразно частичната основателност на главния иск, уважил частично, в размер на 35, 00 лв. претенцията за присъждане на мораторна лихва върху главницата на обезщетението, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна, до датата на предявяване на иска. Уважил и претенцията на ищцата за законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на завеждане на исковата молба 17.02.2021 г. до окончателното му изплащане. По отношение на предявения иск за имуществени вреди, приел същия за недоказан по основание и размер. Счел, че разходите за изследвания и лечение на заболявания не са в причинно-следствена връзка с незаконосъобразното задържане. Според съда това не били вреди от незаконосъобразна административна дейност и същите нямали връзка с отменената заповед за задържане. Взел предвид, че при самото задържане е извършен преглед на ищцата в спешно отделение на болница и при него не били установени оплаквания и заболявания. Приел за основателно възражението на ответника, че Фикирлийска е здравно осигурена и необходимите изследвания и лечение се заплащат по здравна каса. Направил извод, че платените по нейна преценка прегледи и изследвания не могат да се приемат за имуществени вреди, тъй като по делото не било доказано те да се явяват пряк резултат от задържането. По тези съображения отхвърлил изцяло иска за присъждане на имуществени вреди. Присъдил разноски, съобразно изхода от спора. Касационният съдебен състав преценява касационната жалба на Фикирлийска като частично основателна, а касационната жалба на МВР като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но е частично неправилно в частта относно присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, респективно относно присъдения размер на мораторната лихва върху сумата на обезщетението. Касационната инстанция приема, че същото не съответства на материалния закон в частта, с която исковата претенция на В. Фикирлийска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважена частично, за сумата само от 2 000, 00 лв. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена имуществена или неимуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Правилен и обоснован е изводът на първоинстационния съд, че в случая по делото е установено наличието на всички законови предпоставки за ангажиране на отговорността на МВР по ЗОДОВ за неимуществени вреди. Налице е Заповед за задържане на лице, рег. 7855зз-52/25.06.2020 г. на инспектор А. Атанасов, служител в дирекция Вътрешна сигурност на МВР, отменена като незаконосъобразна с Решение от 26.11.2020 г. по НАХД 8714/2020 г. по описа на Софийски районен съд. Обосновано, в съответствие с приетите по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че заповедта за задържане е в резултат на извършена административна дейност по ЗМВР, а не е в резултат на разпоредителни действия по реда на НПК и е преценил като неоснователно възражението на ответника в този смисъл. По делото не са ангажирани доказателства, подкрепящи възражението на МВР. В хода на първоинстанционното съдебно производство е доказано чрез заключението на вещото лице - психолог и показанията на разпитаните по делото свидетели, че вследствие издаването и изпълнението на процесната заповед, ищцата Фикирлийска е преживяла остра стресова реакция, срам и унижение от публичното й задържане, както и продължителни душевни страдания, изразяващи се в напрегнатост, страх, стрес и тревожност. Настоящият съдебен състав преценява обаче като неправилен извода на първоинстанционния съд, че емоционалните сътресения, предизвикани в ищцата от въпросната заповед, са продължили през целия исков период - 25.06.2020г. - 17.02.2021г. След отмяната на тази заповед с влязлото в сила съдебно решение, не е налице фактическото основание за продължаване на притесненията във връзка с нея. Самата отмяна на заповедта от съда компенсира до известна степен притесненията на ищцата от нея. От друга страна, както обективно е установил административният съд, през исковия период, на ищцата е образувано и дисциплинарно производство, както и досъдебно производство, по което е привлечена като обвиняема и в рамките на което са извършвани процесуално-следствени действия. При тези данни по делото, настоящият съдебен състав на касационната инстанция приема, че периодът на реално претърпените вреди от заповедта е, от връчването й на ищцата до нейната съдебна отмяна, който индивидуализиран чрез дати е от 25.06.20г. ( датата на издаване и изпълнение на заповедта) до 17.12.20 г. ( датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяната й). През този период, преживените негативни емоции не са били с еднакъв интензитет. Те са били най-силни, по време на 24 - часовото изпълнение на въпросната заповед. Ищцата е задържана в гр. Варна на 25.06.2020 г., в 20.10 ч., докато е била в служебна командировка. Впоследствие, на основание Заповед за конвоиране на лице 365з-3810/25.06.2020 г., издадена от заместник-директора на на Областна дирекция (ОД) на МВР Варна, е конвоирана от Областната дирекция до помещение за временно задържане на Пето РУ СДВР София. В срока на 24 часовото й задържане, й е направен личен обиск и претърсване на три жилищни адреса и на работното й място. От показанията на свидетеля Стефанов, с когото ищцата живее на семейни начала и на свидетеля Фикерлийски нейн баща следва, че същите са имали непосредствени наблюдения и впечатления от физическото и психическото й състояние по време на 24 часовото й задържане. Стефанов посочва, че на жилищния адрес на [улица], на който са извършвани действия по чл. 161, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), заварил ищцата бледа, с огромни торби под очите, плачеща и трепереща , с поставени белезници пред съседи. Свидетелства, че претърсването и изземването в служебния й кабинет е станало достояние на нейните колеги. Бащата на Фикирлийска сочи, че я е видял на 26.06.2020 г. с белезници, пред нашата къща , била много зле, стресирана, развълнувана, притеснена много . При така установеното относно задържането на ищцата, първоинстанционният съд обосновано е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата по ЗОДОВ по отношение на твърдените в исковата молба преживени неимуществени вреди. Не е съобразил обаче кумулативното отражение върху Фикирлийска на установените фактори на средата - ищцата е дългогодишен служител на МВР, задържана е по време на изпълнение на служебните й задължения, задържана е в ОД на МВР Варна в тъмната част на денонощието, когато негативните емоции се засилват и е конвоирана впоследствие от полицейски служители до София, находяща се на повече от 400 км. от мястото на задържането й, извършването на личен обиск на ищцата, извършването на действия по претърсване и изземване на жилищните адреси, в рамките на 24 часовото й задържане, което е било показно, пред съседи, колеги, с белезници. Преценката на всички тези фактори, в тяхната съвкупност, води до обоснован извод, че ищцата е изпитала не просто притеснението, психическото напрежение и физическия дискомфорт, присъщи за събитие като задържането за 24 часа, а силен емоционален стрес. При тези данни и като се отчете, че ищцата е харесвала работата си, чувствала се е удовлетворена от нея (заключение от съдебно-психологична експертиза на вещо лице психолог Д. Андреева л. 226, абзац последен от първоинстационното дело), по време на службата си в МВР, за периода 2003 г. 2020 г., е награждавана многократно (Списък за получени награди от инспектор В. Фикирлийска л. 216 от първоинстанцонното дело), обосновано е да се приеме, че Фикирлийска освен силния стрес е изпитала и силно чувство на унижение, злепоставяне и компрометиране на личната и професионална й репутация. Този извод следва и от приетото по делото заключение на съдебно-психологичната експертиза. Видно от съдържанието му е, че към момента на ареста, ищцата преживява остра стресова реакция (свръхсилно емоционално пренапрежение), породено от неочакван, внезапен, шокиращ арест, значимо негативен за нея както в личен, така и в професионален план, поради естеството на професионалната й принадлежност, неяснотата по продължителната процедура. От заключението се установява, че психологически острият стрес е подействал на емоционално, когнитивно и поведенческо ниво, в резултат на което ищцата е изпитала страх и ужас от случващото се , невъзможност за реална преценка на случващото се, срам и унижение от показния начин на задържане от колеги, срив и затваряне в себе си. Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция, само за тази "остра фаза на стреса" ( израз, употребен в заключението на съдебно-психологичната експертиза), продължила 24 часа ( съобразно нареденото с въпросната заповед), справедливото парично обезщетение е в размер на 2000 лева. За периода след тези 24 часа до 17.12.20г. ищцата е търпяла последиците от преживяния психологически остър стрес от задържането й в резултат на процесната заповед в това число и като здравословни проблеми. Притесненията й през този период от въпросната заповед са с по-слаб интензитет от първоизточника им - стресът от 24- часовото й задържане. От друга страна, както и вещото лице - психолог посочва в заключението си , отрицателните чувства, създаващи в ищцата отрицателен емоционален блок са резултат от задържането под стража и последвалите разследвания, т.е. налице са били комплекс от обстоятелства и факти, които са провокирали хроничния стрес ( както го определя вещото лице) с продължителност повече от година. При това фактическо положение е много трудно да се определи, каква част от преживения стрес през посочения период, е резултат само и единствено на въпросната заповед за 24- часовото задържане. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че за периода, след изтичане на 24-те часа по въпросната заповед, до отмяната й с влязлото в сила съдебно решение, справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди от същата заповед, следва да е еквивалентен на определения за въпросните 24 часа, а именно 2000 лева. Макар и през този период негативните емоции, провокирани от заповедта да са с по-слаб интензитет, те са с по-дълга продължителност. По изложените съображения, решението в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу МВР иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в размер над присъдената сума от 2 000, 00 лв. до 4 000, 00 лв., като неправилно, следва да бъде отменено, а вместо това се уважи иска до размера на сумата от общо 4000 лева. В останалата отхвърлителна част, решението на първоинстанционния съд по главния иск за неимуществени вреди е правилно и следва да се потвърди. С оглед изменението на решението по главния иск следва да се измени и решението в частта на акцесорния иск за мораторна лихва върху сумата на присъденото обезщетението. Тя следва да се увеличи от 35,00 лева на 70,00 лева. По тези съображения Решение 5460 от 27.09.2021, постановено по адм. дело 1628 по описа на АССГ за 2021 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу МВР иск за присъждане на мораторна лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди в размер над присъдената сума от 35, 00 лв. до 70, 00 лв., като неправилно следва се отмени, а вместо това се уважи акцесорния иск до посочения размер от общо 70,00 лева. В останалата част, по отношение на претендирната мораторна лихва върху сумата на обезщетението за периода до исковата молба, първоинстанционното решение е правилно. Касационната инстанция споделя изцяло формираните от АССГ изводи за недоказаност на исковата претенция за имуществени вреди, което прави ненужно повтарянето им в настоящото решение, поради което, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Това, което може да се добави към мотивите на първоинстанционния съд е следното: Видно от заключението на вещото лице-психолог е, че заболяването на щитовидната жлеза при ищцата е резултат от продължителното излагане на стресови състояния. Вещото лице посочва в заключението си "...със сигурност може да се приеме, че преживените стресови събития, са отключили заболяването на щитовидната жлеза, което е в процес на хронифициране и ще изисква непрекъснато медикаментозно поддържане и контролиране." По делото са представени 2 бр. амбулаторни листа от първично посещение за платен преглед при доктор Е. Кожухарова ( лист 134-135 от делото пред АССГ), без обаче да са представени доказателства за плащане на тези платени прегледи. По делото са налице медицински документи и за други заболявания на ищцата, но не е доказана причинно-следствената им връзка с отменената като незаконосъобразна заповед. По разноските съдът преценява следното: С оглед уважаването на иска за неимуществени вреди до размер от общо 4 000, 00 лв. и присъждането на мораторна лихва в по-висок размер, на ищцата се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за първата съдебна инстанция в по-висок размер, а именно общо в размер на 353,53 лева. Следователно, с настоящото решение на ищцата следва да се присъдят за първоинстанционното производство допълнително 191,53 лева разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото в касационната инстанция, следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател В. Фикирлийска за присъждане на съдебни разноските за държавна такса в размер на 70 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 175 лв., пропорционално на уважената част на касационната й жалба. Не е основателно направеното от МВР възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от Фикирлийска за процесуално представителство по делото пред настоящия съд предвид фактическата и правна сложност по делото и обстоятелството, че адвокатският хонорар е определен в размер под минималния по чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ на ответника МВР следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред Върховния административен съд в размер на 65 лева пропорционално на отхвърлената част на касационната жалба на Фикирлийска. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предлож. първо и второ АПК, както и чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия: