Решение № 2898 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10279/2016 г.

Решение № 2898 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10279/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на полицейски орган- младши полицай в Пето РУ при ОД на МВР- В., против решение № 1533 от 08.07.2016 г., постановено по адм. д. № 1839/2016 г. по описа на Административен съд гр. В.. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост и моли за отмяната му. Ответникът - И. И. В., чрез своя процесуален представител- адв. Г., оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. В. отменя заповед за задържане на лице № 170/18.06.2016 г., издадена от младши инспектор Д. Д.- при 5- то РУ "Полиция" при ОДМВР- В., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) И. В. И. е задържан за срок от 24 часа. За да постанови този резултат първоинстанционния съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но същата е в противоречие с материалния закон и неговата цел. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. Изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона. Действително, оспорената заповед е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, в границите на предоставената съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР компетентност, в предписаната от закона форма съгласно изискването на чл. 74, ал. 2 ЗМВР, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но същата е в нарушение на материалния закон, което е основание за нейната отмяна. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че спрямо И. В. не са осъществени предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Цитираният текст овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Следователно, за да бъде задържано лице на това основание не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. В случая правилно е преценено, че оспореният административен акт е немотивиран, както и, че липсват каквито и да било данни за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 НК- от страна на И. В.- същият да пречи или осуетява изпълнение на заповед на съд за предаване на дете на неговата майка. Към момента на задържането малолетното дете е било предадено лично от В. на неговата майка. Следователно правилно съдът приема, че правото на полицейския орган да приложи принудителната административна мярка е упражнено в противоречие със закона. С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски за тази инстанция, в размер на 600 лева. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,