Решение № 2761 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13256/2013 г.
ВАСVII отделение26.02.2014 г.докладчик т Веселина Тенева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1440 от 29.07.2013 г. по адм. дело № 140/2013 г. на Административен съд - Благоевград в частта му с която е отхвърлена жалбата на "В&ВГД Оранжерии Петрич" ООД, гр. Петрич, представлявано от Велин николов Георгиев против Акт за установяване на задължение по декларация № 51 от 25.10.2012 г., издаден от Соня Ценева - инспектор в отдел "МДТ" при община Петрич. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Благоевград. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2761 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13256/2013 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. П. Йовчев, пълномощник на "В&ВГД Оранжерии Петрич" ООД, гр. Петрич срещу решение № 1440 от 29.07.2013 г. по адм. дело № 140/2013 г. на Административен съд - Благоевград в частта му с която е отхвърлена жалбата на "В&ВГД Оранжерии Петрич" ООД, гр. Петрич, представлявано от Велин Николов Георгиев против Акт за установяване на задължение по декларация № 51 от 25.10.2012 г., издаден от Соня Ценева - инспектор в отдел "МДТ" при община Петрич в останалата му част. Излага доводи за неговата незаконосъобразност, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба Началник отдел Местни данъци и такси - гр. Петрич не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Върховният административен съд, седмо отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в касационната жалба и приема за установено следното: С решение № 1440 от 29.07.2013 г. по адм. дело № 140/2013 г. на Административен съд - Благоевград в едната му част е отменен акт за установяване на задължение по декларация № 51/25.10.2012 г., издаден от Соня Ценова - инспектор в отдел "МДТ" при Община Петрич, с който са установени задължения за "В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД, представлявано от Велин Николов Георгиев за заплащане на данък върху недвижими имоти в размер на 80 270,76 лв., ведно с лихви за просрочие, изчислени към 01.11.2012 г. в размер на 10 160,84 лв. и за такса за битови отпадъци в размер на 156 475, 94 лв., ведно с лихва изчислена към 01.11.2012 г. в размер на 36 601, 16 лв., в частта относно размера на установения данък върху недвижимите имоти над сумата 9 633, 55 лв. и в частта относно размера на установената такса битови отпадъци над сумата 147 866, 10 лв., ведно с лихви върху вземането за ТБО в размер на 33 204, 87 лв. Решението в тази му част не е обжалвано от Началник отдел в Дирекция "МДТ" при Община Петрич, поради което е влязло в сила. Предмет на обжалване пред настоящата инстанция по касационна жалба на представляващия "В&ВГД Оранжерии Петрич" ООД, гр. Петрич, е решение № 1440 от 29.07.2013 г. по адм. дело № 140/2013 г. на Административен съд - Благоевград в частта му, с която е отхвърлена жалбата на "В&ВГД Оранжерии Петрич" ООД, гр. Петрич, представлявано от Велин Николов Георгиев против Акт за установяване на задължение по декларация № 51 от 25.10.2012 г., издаден от Соня Ценева - инспектор в отдел "МДТ" при община Петрич в останалата му част. По отношение изложените мотиви в решението на съда, с които е прието, че процесните оранжерии са със статут на сгради по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, настоящата инстанция приема, че съдът е игнорирал заключението на вещото лице и директно, позовавайки се на цитираната законова разпоредба е приел, че оранжериите са със статут на сгради. Изводът на съда е необоснован, наложен без да са обсъдени всички относими за спора доказателства. От данните по делото е видно, че по искане на жалбоподателя съдът е допуснал и е назначил съдебно-счетоводна експертиза. Със заключението се установява, че процесният имот представлява земеделска земя извън регулацията на гр. Петрич. Установено е, че конструкциите на оранжерийните блокове са метални - сглобяемо-разглобяеми, както и че връзките на конструкцията с основите на същата е също сглобяемо-разглобяема. Установено е, че оранжерийният комплекс е ограден и има пропусквателен режим, като в комплекса няма територии за обществено ползване. Извън комплекса има полски пътища за ползване на земеделските земи. Пътят отпред, по който се осъществява достъпа до комплекса е от републиканската пътна мрежа и няма подход по общински път. При наличието на заключение на вещото лице в изложения смисъл първоинстанционният съд е стигнал до резултат материализиран в решението в обжалваната му част, като не е възприел заключението на вещото лице относно характера и вида на оранжерийния комплекс . Съдът, приемайки го за противоречиво и позовавайки се на констатациите на вещото лице за вкопани в земята стоманобетонови колони, е стигнал до извода, че оранжериите са трайно прикрепени сгради към земята по силата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. При тези данни настоящата инстанция приема следното: Съдът е допуснал експертизата, което заключение на вещото лице не е оспорено от страните и е прието като компетентно. Игнорирането на заключението на вещото лице и позоваването на съда директно на законовата разпоредба, противно на констатациите на експертизата, е довело до постановяване на необосновано решение в обжалваната част. Неправлино и необосновано съдът е приел, че процесните оранжерии имат статут на масивни постройки за което няма надлежни доказателства. Така постановено решението е лишило жалбоподателя от правото на защита в конкретния случай, тъй като резултатът от експертизата е бил позитивен за него, липсвали са предпоставки за оспорването й, но съдът противно на очакванията на жалбоподателя изцяло е игнорирал заключението на вещото лице. Съдът не е изложил мотиви досежно обстоятелството, че по силата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата, таксата се определя с решение на Общинския съвет в годишен размер за всяко населено място, но доказателства за това как е била определена таксата ответникът не е представил, а в негова тежест е да докаже това обстоятелство. Също така съгласно чл. 14 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Петрич се определя за всяка услуга поотделно. Ето защо в АУЗД следва да се посочи каква е дължимата, според органа по приходите такса за всяка от тези услуги, съобразно местонахождението на имота, за който се дължи такса. В случая в АУЗД е посочено, че дружеството дължи ТБО в размер на 156 475, 94 лв., но не е конкретизирано какъв е размера на таксата за отделните услуги, включени в общата ТБО, а и доказателства в тази посока по делото не са събрани. При положение, че по делото са събрани доказателства, че имотът е извън границите на населеното място и не граничи с общинската пътна мрежа, не е установено дали услугата се предоставя реално. Също така съдът не е обсъдил всички обстоятелства свързани с доводите в жалбата и представените доказателства относно обстоятелството, че жалбоподателят сам е поел грижата за сметосъбирането и извозването на отпадъците от неговия район и е заплащал дължимите суми за приетите отпадъци от концесионера на депото, за което са представени доказателства. Воден от изложеното, Върховният административен съд, седмо отделение приема, че решението е необосновано, допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради неизясняване на относимите за спора обстоятелства, неправилно интерпретиране на доказателствата и установените с тях факти. Воден от изложеното, Върховният административен съд, седмо отделение приема, че следва решението на Административен съд - Благоевград в обжалваната му част на основание чл. 221, ал. 2 от АПК да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на дадените по-горе указания. Воден от изложеното, Върховният административен съд, седмо отделение