Решение № 172 от 3.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 1152/2011 г.

Решение № 172 от 3.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 1152/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. А. против постановеното на 21.07.2011 г. решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение - 7 състав по гр. д. № 1314/2011 г., в частта в която е отменено решение на Софийски градски съд, ГК, I отд. - 1 състав по гр. д. № 2261/2010 г., в частта му, с която е уважен предявеният от касатора против [фирма] иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ за обезщетение над 20 000 и до присъдените 30 000 лева, като е отхвърлен иска в тази му част, както и в частта от въззивното решение, в която е потвърдено първоинстанционното решение, за отхвърляне иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ, за присъждане на обезщетение над сумата от 30 000 лв. и за разликата до претендираните 80 000 лева. К. навежда основания за неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон - чл. 52 ЗЗД и със задължителна съдебна практика - ППВС № 4/1968 г., при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, поради несъобразени от съда настъпили усложнения в увреждането до момента на предявяването на иска, както и не са обезщетени все още ненастъпили, но сигурни в настъпването си, последици за здравословното му състояние, в причинна връзка с увреждането. С определение № 342/07.05.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, в частта му - предмет на касационната жалба, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Прието е, че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния резултат правен въпрос, свързан с критериите за определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия неимуществени вреди, е в противоречие със задължителните указания в ППВС № 4/1968 г., независимо от формалното му съобразяване при мотивиране на съдебния акт. Ответната страна - [фирма] - не е взела становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение, в съответствие с наведените в касационната жалба доводи за неправилност на въззивното решение, съобразно чл. 281, т. 3 от ГПК и въз основа данните по делото, намира следното: Касационната жалба е частично основателна. За да постанови въззивното решение, съдът е приел за доказано настъпването за ищеца на неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП от 25.07.2008 г., предизвикано по вина на водача на застрахован при ответника, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", лек автомобил - "Мерцедес 230 Е", ДК [рег. номер на МПС], които увреждания се изразяват в счупване на лява ацетабуларна ямка на таза, довело до трайно затруднение в движенията за срок от 6 месеца, при завишен интензитет на болките и страданията през първите 2 месеца и счупване на четвърто ребро в дясно, съставляващо временно разстройство на здравето, неопасно за живота, напълно преодоляно, без негативни остатъчни последици. За да определи справедливо обезщетение в размер на 20 000 лв. /при определени от първоинстанционния съд 30 000 лева/, въззивният съд е отчел възрастта на пострадалия /37 години/, вида и степента на уврежданията, общата продължителност и съдържание на лечението и възстановяването, отчитайки че в периода на наложен покой и ненатоварване ищецът е бил съществено ограничен в задоволяване на ежедневните си нужди и в извършването на каквато и да е дейност. Изрично е възприел, като фактор при определяне на обезщетението, установената от заключението на съдебно-медицинската експертиза " коксартроза " /зашипявания по ръба на увредената ацетабуларна ямка/, развила се като последица от увреждането и довела до скъсяване на крака и накуцваща походка, съобразявайки и факта, че последната му създава известни затруднения в придвижването. Счел е, че не подлежат на обезщетяване, поради факта, че не са сигурна понастоящем, като усложнение на увреждането последица, болките и страданията, които ищецът ще претърпи от подмяна на тазобедрената става с ендопротеза, за каквато възможност вещото лице Б. Б. - в заключението си и при разпит в с. з. от 28.09.2010 г. сочи. Изрично е посочено, че се касае за възможна, но не и сигурна подмяна с изкуствена става, неналагаща се към настоящия етап на състояние на тазобедрената става, поради което и въззивният съд е приел, че обезщетяването й би подлежало на удовлетворяване при условията на ексцес и ако би се наложила такава подмяна . Без да изключи фактор при определянето на обезщетението, съобразен от първоинстанционния съд, въззивният съд е намалил обезщетението до размер на 20 000 лева, при претендирани 80 000 лева. Настоящият състав на второ търговско отделение намира, че за разликата между присъдените 20 000 лева и до размера на сумата от 40 000 лева въззивното решение като неправилно следва да бъде отменено и разликата присъдена, предвид следните съображения: При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение, Софийски апелативен съд не е съобразил в достатъчна степен задължителните указания, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1968 г., според които понятието " справедливост " не е абстрактно въведено от законодателя, а обусловено от конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които въззивният съд е длъжен не само да посочи, но и да оцени в съвкупност проявленията им спрямо увредения. Така в конкретния случай, безспорно настъпилото в причинна връзка с деликта увреждане на ацетабуларната ямка на тазобедрената става, довело до скъсяване на крайника и накуцваща походка, е преценено в аспект на известни затруднения в придвижването на лицето, т. е. единствено, при това недостатъчно, по отношение търпимите неудобства и ограничения в социално - битов план. Не са отчетени, при това не само като вече претърпени, но и като бъдещи, сигурни, с оглед липсата на доказани предпоставки за възстановяване дължината на крайника, вкл. и след евентуална смяна на тазобедрената става с ендопротеза, търпимите от ищеца негативни емоционални изживявания в резултат на придобития, видим в ежедневното общуване и ограничаващ пълноценния начин на живот /напр. спортуване, възможност за полагане на всякакъв вид физически труд/ недостатък съобразявайки и възрастта му, наред с претърпените и търпими за в бъдеще физически болки и страдания от същия. Доколкото подмяната на тазобедрената става с изкуствена не се поддържа от заключението на вещото лице като необходимост, с оглед настоящото й състояние, т. е. се визира като възможна, но не и сигурна последица на увреждането, правилен е извода за несъобразяване болките и страданията от евентуалната бъдеща интервенция, като критерий при определяне на обезщетението, в съответствие с т. 10, т. 2 на ППВС № 4/1975 г. по някои въпроси на непозволеното увреждане. Влошаването на здравословното състояние до степен, налагаща подмяна с изкуствена става, е все още непредвидимо при ищеца, с оглед младата му възраст, поради което не би могло да се съобрази и обезщети с първоначалното обезщетение. С оглед гореизложеното, следва да бъде отменено постановеното на 21.07.2011 г. решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение - 7 състав по гр. д. № 1314/2011 г., в частта в която със същото е отменено решение на Софийски градски съд, ГК, I отд., 1 състав по гр. д. № 2261/2010 г., за осъждане [фирма], на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ, да заплати на А. М. А. обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 20 000 лева и за отхвърляне на иска за 10 000 лева /разлика между присъдените от първоинстанционния съд 30 000 лева и приетия за доказан от въззивния съд размер от 20 000 лева/, както и в частта в която с решението на Софийски апелативен съд е потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърляне иска на А. М. А. против [фирма], за разликата до размера от 40 000 лева, както и в частта, в която е отменено първоинстанционното решение за дължима от [фирма] държавна такса от 400 лева, като бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на 20 000 лева. К. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като материално затруднено лице. Същият е представляван от адвокат Г., с представено по делото пълномощно, в което изрично е вписано договаряне при условията на горната разпоредба. С оглед данните в декларацията за материално и гражданско състояние на А. А., обосновали и освобождаването му от държавна такса по чл. 83, ал. 2 от ГПК, искането следва да бъде уважено, в размер съобразно уважената част от претенцията му в настоящата инстанция или за сума от 850 лева, на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, на основание чл. 294, ал. 1 предл. първо ГПК, Върховен касационен съд, второ търговско отделение