Решение № 4406 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1137/2014 г.

Решение № 4406 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1137/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на Алексана Велинова Велева, Александрина Илиева Найденова-Цветанова, Йордан Стоименов Мартинов, Николина Евтимова Димитрова и Таня Евтимова Мишева - всички от гр. София, чрез адвокат Ива Иванова срещу Решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 /идентичен с км 16+540/, участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София, в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждения имот с идентификатор 68134.1352.53 с площ от 300 кв. м. за целия имот, от който се отчуждават 116 кв. м., като намира определения размер на паричното обезщетение от 115 лева за занижено, тъй като не е съобразено с предназначението на имота по общ устройствен план на гр. София, одобрен с решение на МС от 2009 г. Твърдят, че имотът, който е описан от административния орган с начин на трайно ползване - ливада, находящ се в землище Илиенци към момента на оценяване и отчуждаване представлява имот в урбанизирана територия. Искат от съда да отмени в оспорената част решението и да го върне на МС за преразглеждане по отношение на размера на паричното обезщетение с оглед предназначението на имота и с реалната му пазарна оценка, претендират разноски. Ответникът по оспорването - Министерски съвет оспорва жалбата, намира решението за законосъобразно и иска от съда да отхвърли оспорването. По делото са конституирани като заинтересовани страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, които чрез процесуалните си представители оспорват жалбата и искат от съда да отхвърли оспорването. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: От събраните по делото доказателства, както и от тези, представени пред административния орган се установи, че с писмо вх. № 04-19-198 от 11.12.2013 г. до министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, председателят на АПИ е поискал да бъде започната процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти за държавна нужда за изграждане на обект: "Северна скоростна тангента". Към искането са приложени: заповед № РД-02-2374 от 24.09.2012 г. на зам. министъра на РРБ, с която е одобрен подробен устройствен план (ПУП) - парцеларен план, влязло в сила решение № ОВОС № 6-3 от 18.04.2012 г., финансова обосновка, доклад за определяне на съответно равностойно парично обезщетение при отчуждаване, актуални скици и документи за собственост. Видно от направеното отбелязване върху заповед № РД-02-14-2374 от 24.09.2012 г. е, че е влязла в законна сила на 24.10.2012 г. Във връзка с това обстоятелство, по делото не са представени доказателства в обратния смисъл - за оспорване на заповедта. Със съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, внесен в МС с писмо изх. № 03-07-182 от 19.12.2013 г. е представен и проект за решение за отчуждаване на имоти - частна собственост за реализиране на държавна нужда - изграждане на посочения обект. С решение на МС № 302 от 20.04.2012 г. обект "Северна скоростна тангента" е обявен за такъв с национално значение, а път "Северна скоростна тангента", който е част от Трансевропейски транспортен коридор № 10 за национален обект. На свое заседание, МС е приел решение № 811 от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 /идентичен с км 16+540/, участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София. В приложение към точка 1 от решението са описани имотите, които се отчуждават в квартал Илиенци, район Надежда, описан под номер 15 в приложението към РМС е процесния имот, съсобствен на оспорващите с идентификатор по ККР 68134.1352.53 целият с площ от 0.300 дка, от който се отчуждават 0.116 дка и е определен размер на паричното обезщетение от 115 лева. Като собственик на имота в РМС е посочен Мишо Мартинов Тодоров, чийто наследници са жалбоподателите, съгласно удостоверение за наследници изх. № 1076-24-07-12 от 20.02.2014 г. По делото е представена Заповед № РД-02-14-2374 от 24.09.2012 г., с която е одобрен подробен устройствен план - парцеларен план за обект "Северна скоростна тангента". Видно от направеното върху нея отбелязване е, че е влязла в законна сила на 24.10.2012 г. Във връзка с това обстоятелство, по делото не са представени доказателства в обратния смисъл - за оспорване на заповедта. Съгласно чл. 16 от Закона за устройството и застрояването на Столична община за земеделските земи, предвидени за неземеделски нужди с Общия устройствен план на Столична община, какъвто е процесния имот, не се предвижда процедура по Закона за опазване на земеделските земи. С договор № РД-37-24 от 13.09.2012 г. АПИ е възложила на лицензиран оценител да изготви оценка на имотите, необходими за реализиране на описания обект. В експертната оценка, частта, която се отнася за имотите в Илиенци, район Надежда в част VI-Фактически данни, точка VI. 1 Идентификация на обекта - оценителят е посочил, че оценката обхваща поземлени имоти, които съгласно актуални скици от АГКК попадат в действащ регулационен план на местността НПЗ Илиенци-изток, одобрен със заповед № РД-50-09-196 от 27.06.1989 г., /приета по делото/. За изпълнение на възложената поръчка, лицензираният оценител е ползвал удостоверения за пазарни аналози, съгласно чл. 32 ЗДС от Службата по вписванията, като са изискани и взети предвид при оценката сделки, които отговарят на законовите изисквания и отразяват състоянието на пазара за период от една година преди възлагане на оценката, а именно - 13.09.2011 г. до 13.09.2012 г. В доклада към експертната оценка, определеният оценител е описал сделките, представляващи пазарни аналози, предоставени от Службата по вписвания с Удостоверение изх. № 23 от 15.01.2013 г. и Удостоверение № 24-00-979 от 18.05.2013 г. От представените като пазарни аналози сделки, оценителят е установил, че само един пазарен аналог съответства на законовите изисквания на чл. 32, ал. 4 ЗДС. Оценителят е приложил оценка, съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС, като е определил равностойното парично обезщетение за отчуждената част от имота по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. Експертната оценка на лицензирания оценител е предадена на възложителя АПИ с приемо-предавателен протокол от 10.12.2013 г. Посочената цена за отчуждената част от 116 кв. м. от имота в размер на 115 лева е възприета от административния орган и е определена като обезщетение на собствениците. В настоящето производство е оспорен размерът на определеното от административния орган обезщетение и по искане на оспорващите е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната цена на имота, предмет на отчуждаване. Експертизата е изготвена от вещо лице, което отговаря на изискванията, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС да бъде "оценител на имоти". В представеното заключение и в съдебно заседание вещото лице дава становище, че имотът попада в урбанизирана територия. При изпълнение на поставената задача е използвало две сделки като пазарни аналози, едната е сделката, която е посочена и в административната преписка от оценителя - н. а. № 16/9.02.2012 г. и втората - продажба на общински нежилищен имот по договор № 033-11/31.05.2012 г., който вещото лице е приложило по делото и заявява, че му е известен с оглед упражняваната дейност като оценител. Експертът е посочил стойност на обезщетението за отчуждения имот в размер на 5 814 лева, като осреднена цена от двете сделки, които е използвал като пазарни аналози. В съдебно заседание на 10.11.2014 г. експертното заключение е прието, като представителя на ответника - юрисконсулт Ангелов и оспорил използването на сделката за продажба на общински недвижим имот с възражението, че този имот, за разлика от процесния е застроен. Не са оспорени констатациите на вещото лице, че имотът на оспорващите попада в урбанизирана територия. Във връзка с това твърдение на оспорващите е представено удостоверение за данъчна оценка на имота, както и заповед № РД-50-09-251 от 13.09.1989 г. на главния архитект на София, които не са оспорени от другите страни в производството и са приети като доказателства по делото. При така установените обстоятелства, от правна страна съдът установи: Оспореното решение е взето от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му, предвидени в чл. 34а от ЗДС. Съдът намира, че са нарушени материалноправните разпоредби при определяне размера на паричното обезщетение за отчуждаваната част от имота. Съгласно чл. 32 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. В ал. 2, 3 и 4 на същия текст е определен реда и критериите за определяне на равностойно обезщетение, като то се определя в съответствие с предназначението на имота преди влизане в сила на ПУП, съответно преди одобряването на ПУП, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. В случая от събраните по делото писмени доказателства и от съдебно-оценителната експертиза се установи, че процесния имот се намира в урбанизирана територия и е следвало да бъде оценен като такъв. Съгласно алинея 3 на чл. 32 от ЗДС в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на ППЗДС - съгласно чл. 96 при отчуждаване на имоти - частна собственост в урбанизирани територии и устройствени зони, когато не могат да се определят пазарните им цени по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с нормите на приложение 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), като получената стойност се удвоява. След като в хода на процеса се установи, че процесния имот е в урбанизирана територия, спорен остава въпросът по какъв ред следва да се оцени отчуждаваната част. Съдът намира, че оценката на административния орган не е правилна и законосъобразна, тъй като е оценен имот с друго предназначение, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Не е в съответствие със законовите изисквания и представената от вещото лице оценка по съдебно-оценителната експертиза, тъй като използваният като пазарен аналог договор за продажба на общински нежилищен имот има за предмет имот, който не е с подобни на отчуждавания характеристики, тъй като е застроен, което е в нарушение на чл. 32, ал. 2, изречение последно ЗДС. При положение, че остава само една сделка, то не може да бъде приложен законовият критерии за осреднени цени с всички сделки, тъй като не е приложим сравнителният метод на оценяване по пазарни аналози. Следва размерът на дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имота да се увеличи, като се определи размер на обезщетението по удвоената данъчна оценка на имота. Тъй като по делото е представено удостоверение за данъчната оценка на имота, съгласно което тя е в размер на 6 297.20 лева за целия имот, който е с площ 300 кв. м., то съдът намира, че не са необходими специални знания, за да се определи данъчната оценка за отчуждената част в размер на 116 кв. м. Данъчната оценка на отчуждената част от 116 кв. м. възлиза на 2 435 лв., чиято удвоена стойност на основание чл. 96 ППЗДС е в размер на 4 870 лв. Поради това, следва решението на МС да се измени в оспорената част, като се увеличи размера на обезщетението от 115 лева на 4 870 лева. С оглед изхода от спора, на оспорващите следва да се заплатят от бюджета на органа, издал акта направените по делото съдебни разноски, които възлизат на 200 лева възнаграждение за вещото лице. Други разноски няма доказателства да са направени, включително и за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение