Решение № 493 от 3.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 371/2010 г.

Решение № 493 от 3.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 371/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Пламен Стоев Производството е по чл. 304 и чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Н. И. С. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 1068 от 27.06.2007 г. по гр. д. № 127/2007 г. на Бургаския районен съд, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху недвижим имот. Молителката поддържа, че производството по делото се е развило без нейно участие и че с посоченото решение се засягат притежаваните от нея права върху процесния имот, поради което моли същото да бъде отменено на основание чл. 304 ГПК. Наред с това счита, че са налице предпоставките и на чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 ГПК за отмяна на решението. Ответниците по молбата не вземат становище по нея. Върховният касационен съд, състав на II г. о., след като прецени данните по делото и доводите на молителката, приема следното: С посоченото решение е признато за установено по иска на Иван С. С. от[населено място], че Б. общност "Б. братство", [населено място] не е собственик по дарение на УПИ III-1592 в кв. 93 по плана на[населено място] с площ от 252 кв. м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ 56, 90 кв. м. Прието е, че ответникът не е станал собственик на посочения имот по силата на договор за дарение, сключен с нот. акт № 30/05 г., тъй като и дарителката му Н. И. С. не е била негов собственик по силата на оставено в нейна полза саморъчно завещание от лицето Д. М. Сотиров, починал през 1999 г., тъй като същият приживе е продал имота на трети лица. Молбата за отмяна по чл. 304 ГПК е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Съгласно чл. 304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото (чл. 216, ал. 2 ГПК). Тази отмяна дава защита на третите лица срещу силата на пресъдено нещо, която се разпростира спрямо тях поради неделимостта на спорното правоотношение, участници в което са и те. Следователно отмяна на това основание могат да искат тези трети лица, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, които ако бяха конституирани като главна страна по делото, щяха да имат качеството на необходими другари. В разглеждания случай молителката е дарител на процесния имот на ответника по отрицателния установителен иск и няма такова качество, поради което предпоставките на чл. 304 ГПК за отмяна на постановеното без нейно участие влязло в сила решение не са налице. Подадената молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 ГПК е процесуално недопустима, тъй като легитимирана да иска отмяна на влязло в сила решение на някое от посочените в чл. 303 ГПК основания е само заинтересованата страна, а в случая молителката не е страна по делото. Ето защо молбата за отмяна в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.