Решение № 378 от 5.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1104/2012 г.

Решение № 378 от 5.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1104/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова В производство по реда на чл. 382 НПК - нохд № 675/11 г., Районният съд-гр. Свиленград одобрил постигнатото между прокурора при Районна прокуратура-гр. Свиленград и защитника на подсъдимите Д. Д. и Ш. Д., споразумение за решаване на делото, както следва: признал подсъдимите за виновни и на основание чл. 280, ал. 2, т. т. 3 и 4, във връзка с ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК ги осъдил на по една година лишаване от свобода условно за срок от по три години, както и на глоби в размери от по 1000 лева. На основание чл. 59, ал. 2 НК, за двамата подсъдими, съдът приспаднал времето, през което са били задържани под стража за по 24 часа, считано от 14.08.2011 г. На основание чл. 280, ал. 3 НК СРС отнел в полза на държавата лек автомобил марка "Сеат" с австрийска регистрация, собственост на подс. Ш. Д. Със същото определение - под № 355 от 18.08.2011 г., производството по делото е прекратено.

На 20.02.2012 г. осъденият Ш. Д., чрез упълномощения от него адвокат - В. С., е направил искане за възобновяване на наказателното дело при условията на чл. 420, ал. 2, във връзка с чл. 422, ал. 1, т. 5 и чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 НПК - рег. № 441 от 22.02.2012 г. по описа на Върховния касационен съд. Пред ВКС осъденият и защитата му, редовно призовани, не се явяват.

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС установи:

Искането е допустимо, а по същество - неоснователно.

1. Молителят е оправомощен по смисъла на чл. 420, ал. 2 НПК да поиска проверка на посоченото по-горе определение на СРС по реда на глава тридесет и трета от НПК - възобновяване на наказателните дела, и е направил това в срока указан в чл. 421, ал. 3 НПК - шест месеца от влизането в сила на съответния съдебен акт.

Оспореното определение е влязло в сила в момента на постановяването му - 18.08.2011 г., тъй като не подлежи на проверка по жалба или протест - чл. 382, ал. 9 във връзка с чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК, а срокът по чл. 421, ал. 3 НПК изтича на 20.02.2012 г. - първия следващ 18.02.2012 г. присъствен ден - чл. 183, ал. 3 и 4 НПК.

1. Твърди се наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 НПК при следните съображения - приложението на чл. 280, ал. 3 НК е неправилно, тъй като не са били налице "категорични доказателства установяващи собствеността" на моторното превозно средство; "наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като очевидно не съответства на ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца, както и на другите смекчаващи обстоятелства и на целите по чл. 36 НК". Ведно с искането за възобновяване са представени писмени доказателства ( удостоверение за чужда собственост кредитен договор № 21000085 - оригинал и заверен превод от немски език), които според защитата на осъдения указват, че осъденият не е собственик на отнетото превозно средство.

Възражението за липсата на доказателства относно собствеността на инкриминираното моторно превозно средство, не намира опора в данните по делото - виж протокол за доброволно предаване (л. 16), удостоверение за регистрация на МПС на л. 37-40 - оригинал и надлежен превод.

Наложените наказания не са явно несправедливи по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наказанията лишаване от свобода и глоба са определени в размер на минимума от предвиденото в закона, като третото кумулативно предвидено наказание - конфискация на част или цялото имущество на дееца, не е наложено въобще. Намаляване на наказанията е възможно само при условията на чл. 55 НК, чийто предпоставки не се установяват от доказателствената съвкупност. Липсват основания да се приеме, че най-лекото, предвидено в закона наказание ( наложените на осъдения) е несъразмерно тежко, а такива не се е и твърдят от молителя, поради което индивидуализацията правилно е извършена в рамките на предвиденото от закона, а не по реда на смекчената наказателна отговорност.

1. Съгласно чл. 426, във връзка с чл. 353, ал. 5 НПК в производството по реда на глава тридесет и трета от НПК не могат да се събират доказателства, поради което представените от защитата на осъдения писмени доказателства няма как да бъдат съобразени в настоящото производство. Друг е въпросът, ако същите доказателства се поставят на вниманието на ВКС по реда на чл. 422, ал. 1, т. 3, във връзка с ал. 2 НПК, но от оправомощения да стори това - чл. 420, ал. 1 НПК, какъвто осъденият не се явява.

Водим от горното на основание чл. 424 НПК, ВКС, първо наказателно отделение