Решение № 814 от 3.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4235/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Национална експертна лекарска комисия(НЕЛК) с адрес гр. София, бул. Акад. Иван Евстратиев Гешов15, чрез юриск. Карамитрев и по касационна жалба на МБАЛ Св. Пантелеймон-ЯмболАД с адрес гр.Ямбол, ул. Панайот Хитов30, чрез адв. Тодоров, срещу Решение 326 от 01.03.2024 г., постановено по адм. дело 324/2023 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е било отменено Експертно решение(ЕР) 237 от зас. 116 от дата 19.10.2023г. на Специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ, с което е било отменено ЕР 52 от зас. 012 от дата 25.01.2023г. на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ Св. Пантелеймон-ЯмболАД и съставът на НЕЛК е постановил такова същество по въпроса, като не е признал наличие на причинна връзка професионално заболяване по повод настъпилата на 17.02.2022г. смърт на осигуреното лице К. Д. П. от гр. Ямбол. В двете касационни жалби се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърлят подадените жалби от страна на ТП на НОИ Ямбол от една страна и И. И. П., Р. И. П. и И. И. П. и тримата от гр. Ямбол от друга страна срещу цитираното по-горе решение на НЕЛК. Претендират се и разноски. Ответникът ТП на НОИ Ямбол, чрез ст. Юриск Михова, счита двете касационни жалба за неоснователни, а обжалваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Ответниците И. И. П., Р. И. П. и И. И. П. и тримата от гр. Ямбол, чрез адв. Москова, намират касационните жалби за неоснователни и настояват за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Претендират разноски. Ответникът ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ Св. Пантелеймон-ЯмболАД не взема становище по така депозираните касационни жалби. Ответникът Агенция за хората с увреждания не взема становище по така депозираните касационни жалби. Ответникът РДСП Ямбол не взема становище по така депозираните касационни жалби. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледани по същество за неоснователни. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение, с което е отменено оспореното решение на специализирания състав на НЕЛК от 19.10.2023г., с което е разрешен по същество правния спор, предмет и на акта на ТЕЛК от 25.01.2023г., касаещ признаване наличието на причинна връзка професионално заболяване във връзка с настъпилата на 17.02.2022г. смърт на осигуреното лице К. П., в резултат на установеното заболяване от Covid-2019 във връзка с конкретно упражняваната трудова функция медицинска сестра на същата при двамата и работодатели МБАЛ Св. Пантелеймон-ЯмболАД и МЦ Дианамед 2001ЕООД гр. Ямбол, е правилно, но като краен резултат. Касационната инстанция констатира, че първостепенният съд е пропуснал да констатира, че обжалваното пред него решение на специализирания състав на НЕЛК е постановено и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като се е развило и приключило без участие на един от осигурителите на починалото лице. В тази връзка ясна е общата рамка на чл.112 ал.1 от Закона за здравето(ЗЗ), указваща кръга на заинтересованите лица в производствата по обжалване актовете на различните органи на медицинската експертиза на работоспособността, като там са включени и осигурителите на освидетелстваните лица, вкл. и в случаи на смърт с оглед установяване причинна връзка професионално заболяване. Видно е от решението на състава на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ Св. Пантелеймон-ЯмболАД ЕР 52 от зас. 012 от дата 25.01.2023г. , че в производството пред този орган са взели участие двама осигурители на починалото лице - МБАЛ Св. Пантелеймон-ЯмболАД по силата на сключен трудов договор 37 от 08.05.2014г. и МЦ Дианамед 2001ЕООД по силата на сключен трудов договор 210 от 01.02.2021г. по чл.111 КТ(договор за допълнителен труд при друг работодател) и двата сключени за неопределено време. В самото решение на ТЕЛК са посочени и представени от ЕООД-то писмени доказателства, вкл. е прието, че последно починалото лице е било с последен ден на работа на дата 10.02.2022г. именно при последния работодател. Видно е обаче от представеното медицинско досие на П. от РКМЕ Ямбол, че в него не се установява уведомяване и на осигурителя МЦ Дианамед 2001ЕООД за постановения акт на ТЕЛК от 25.01.2023г.(налично е такова само за осигурителя МБАЛ Св. Пантелеймон-ЯмболАД), вкл. и в съдебната фаза на процеса и то съобразно изискването на чл.112а от ЗЗ, според която норма съобщаването на решенията на ТЕЛК и НЕЛК на осигурителите се извършва чрез уведомяване с писмо с известие за доставяне или по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронното управление. В тази връзка и поради неосъщественото уведомяване на се установява да е започнал да тече и 14-дневник срок за тази страна да оспори акта пред НЕЛК, ако са налице и останалите изисквания, вкл. правен интерес и когато административният акт е неблагоприятен за нея(както е и в настоящия случай). Въпреки това обаче, в производството пред НЕЛК страната същото е имала право да участва(макар и същото да се развива пред този орган само по документи), но във всички случаи крайния акт на този орган, който в случая е решил и въпроса по същество, също е следвало да и бъде изпратен съобразно посоченото чл.112а от Закона за здравето. Видно е в тази връзка от представените от НЕЛК доказателства с административната преписка(л. 15-32 от адм. дело 3248/2023г.), че този осигурител въобще не бил уведомен за развилото се производство пред НЕЛК, респ. за акта на специализирания състав от 19.10.2023г. поради това и административният съд не е конституирал този осигурител и като заинтересована страна в развилото се пред него съдебното производство. С оглед на това са били допуснати последователно нарушения на разписаните процесуални правила, осигуряващи участие на всички заинтересовани страни в производствата пред органите на медицинската експертиза на работоспособността, респ. осигурителят МЦ Дианамед 2001ЕООД не е бил уведомен за неблагоприятното за него решение на ТЕЛК от 25.01.2023г., респ. не е могъл да упражни и правото си да го обжалва, няма данни да е участвал, респ. да му е бил съобщен акта на НЕЛК при осъщественото задължително обжалване пред този орган от страна на другия осигурител на починалото лице. Именно и поради това същият в крайна сметка не е бил конституиран и като заинтересована страна в съдебното производство по проверка законосъобразността на акта на НЕЛК. С оглед на тези мотиви настоящият състав намира, че обжалваното решение, с което единствено е отменено решението на НЕЛК е правилно, но като краен резултат, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изложените по-горе мотиви обаче, административната преписка следва да се изпрати на НЕЛК за ново произнасяне, след осигуряване правото на участие на работодателя МЦ Дианамед 2001ЕООД в производството, започващо от уведомяването му по указания в закона ред за акта на ТЕЛК. Консеквентно това обосновава и извода на настоящият състав на касационната инстанция за неоснователност на двете касационни жалби, тъй като не са налице сочените в тях отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода от спора разноски се дължат на НОИ и на ответниците И. И. П., Р. И. П. и И. И. П.. За НОИ се констатираха те да са в размер на 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на писмен отговор, без явяване в съдебно заседание. По отношение на разноските, претендирани за присъждане от трите физически лица, то от представените писмени доказателства се установи, че заплатени за тази инстанция са само 1 000 лева по договор за правна защита и съдействие(лист 87-гръб), сключен с И. П., поради което именно посочената сума следва да се присъди на последния от страна на касационните жалбоподатели. За останалите претендирани разноски от Р. И. П. и И. И. П. искането следва да се остави без уважение. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение