Решение № 2407 от 7.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ню Проджектс Консулт ЕООД срещу Решение 4464 от 30.06.2022г., постановено по адм. дело 5237/2021 по описа на Административен съд - София-град, с което са отхвърлени исковете му срещу Върховния административен съд на Република България, с правно основание чл.2в, ал.2 от ЗОДОВ. Исковете са за претърпени имуществени вреди в размер на 22 634,09 лв., причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното заплащане. В касационната жалба се оспорват изцяло доводите на административния съд за неоснователност на иска и се иска решението да бъде отменено. Касаторът навежда всички основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК недопустимост и неправилност на съдебното решение. В съдебно заседание редовно призован, касаторът не се представлява. Ответникът по касационната жалба Върховен административен съд в писмен отговор излага доводи за нейната неоснователност, претендира разноски, включително възнаграждение за един юрисконсулт. В съдебно заседание се представлява и поддържа изложените аргументи. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Счита, че при постановяване на решението съдът е изложил мотиви, които кореспондират с установените по делото факти и с приложимата нормативна уредба, чиято съвкупна преценка разкрива наличието на предпоставките за отхвърляне изцяло на исковата претенция за присъждане на вреди от съществено нарушение на правото на ЕС. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба от Ню Проджектс Консулт ЕООД, със седалище в гр. София, с която са предявени няколко иска срещу Държавата, представлявана от Министъра на финансите и Министъра на земеделието, храните и горите, Държавен фонд Земеделие и Върховния административен съд, на основание чл. 2в, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. След разделяне на исковете и уточнение от страна на ищеца, за разглеждане пред съда е останал искът срещу Върховния административен съд за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 22 634,09 лв., причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното заплащане. Нарушението на ВАС се изразява според ищеца в неприлагане на общностната норма на чл. 5, пар. 1, буква а и §3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39, с приоритет пред национална норма, която й противоречи. Твърди се също, че е налице нарушение на задължението на ВАС да отправи преюдициално запитване при постановяване на решение 4562/09.04.2021 г. по адм. д. 10562/2020 г. по описа на ВАС. В резултат на това нарушение за дружеството са възникнали вреди като принудително платени от дружеството наказателни лихви, лихви за просрочени главници и периодични такси по договор за банков инвестиционен кредит от 26.06.2018 г., сключен с Уникредит Булбанк АД, за периода 01.09.2019 г. - 30.06.2021 г. тъй като за периода 10.08.2019г. - 01.06.2021г. дружеството е било лишено от възможността да ползва собствените си средства в размер на 1267,07 лв. за доставени продукти по схема Училищен плод", в размер на 253,41 лв. за начислено ДДС и в размер на 7164,43 лв. за извършени разходи за разпределяне на продуктите по схема Училищен плод" и схема Училищно мляко". Съдът приел от фактическа страна за доказано, че "Ню Проджектс Консулт" ЕООД е доставчик по схемата Училищен плод за отчетен период от 01.03.2017г. до 31.03.2017г. С Уведомително писмо изх. 01 - 2600/4827 от 10.08.2017 г. от зам. изпълнителния директор на ДФЗ за одобряване на заявката за плащане, ищецът е уведомен, че за отчетния период се одобрява сумата от 59 438.30 лева и се отказва финансова помощ в размер на 5 798.61 лева, представляваща стойността на доставени 1972.30 кг. круши, декларирани като закупени от област Пловдив. По подадена жалба от Ню Проджектс Консулт ЕООД е издадена Заповед РД20-184/29.12.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която уведомително писмо изх. 01 - 2600/4827 от 10.08.2017 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие е отменено в частта, в която не е одобрена финансова помощ, представляваща стойността на доставени 1300 кг. круши. За останалите 672.30 кг. круши е направен отказ за финансиране. Преписката е върната на ДФ Земеделие за произнасяне по същество по заявката за плащане. На 21.06.2018 г. е подадено изрично искане от Ню Проджектс консулт ЕООД до изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за възстановяване на сумата от 5798.61 лева без ДДС за 1972.30 кг. круши за отчетен период от 01.03.2017 г. до 31.03.2017 г. На 02.08.2018 г. е изготвена докладна записка до изпълнителния директор на ДФ Земеделие, в която е посочено, че сума в размер на 4586.40 лева за 1300 кг. круши следва да бъде изплатена на Ню Проджектс консулт ЕООД във връзка със Заповед РД20 -184/29.12.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите. На 08.08.2018 г. е извършено плащане в размер на 4586.40 лева по банковата сметка на дружеството, което представлява финансова помощ в размер на 3822 лева за доставка на 1300 кг. круши и 764.40 лева ДДС. Установява се, че Ню Проджектс Консулт" ЕООД е сключило с Уникредит Булбанк АД Договор за банков инвестиционен кредит 0005/202/26062018/26.06.2018 г., с договорен размер на кредит до 460 000 лв. Към договора е сключен анекс 2 от 02.03.2021 г. Плащанията по договора са били просрочени и за периода 01.09.2019 г. - 30.06.2021 г. начислените и платени наказателни лихви и лихви за просрочие по Договор за банков инвестиционен кредит 0005/202/26062018/26.06.2018 г. са в размер както следва: 14636,32 лв. - наказателни лихви; 2567,55 лв. - лихви за просрочени главници. Към 30.06.2021 г. остатъчният размер на главницата по посочения договор е в размер на 390296,76 лв. Оскъпяването на просрочените и редовни главници по договора за кредит от 26.06.2018 г. и анекс 2 е в общ размер на 31313,12 лв. Размерът на мораторните лихви, изчислени върху стойността на платените наказателни лихви и лихви за просрочени главници е общо 1389,19 лв. за периоди от 18.10.2019 г. до 31.05.2021 г. Това е било установено със съдебно счетоводна експертиза. Експертизата е посочила и регистрираните в Кредитния регистър при БНБ просрочия по договори, сключени от ищеца с кредитни институции. При изслушване на експертизата в открито съдебно заседание, вещото лице заявило, че периодичните такси, платени по договора за кредит от 26.06.2018 г., са коректно посочени в табличен вид на стр. 2 от допълнителна и поправена искова молба от 13.09.2021 г. Въз основа на тези факти съдът е установил от правна страна, че искът е процесуално допустим, но неоснователен. Мотивирал се е с факта, че спорното правоотношение между ищеца и Държавен фонд Земеделие се е уреждало от националното право, поради което за ВАС, към момента на постановяване на решението по адм. д. 10562/2020 г., не е било налице задължение да приложи общностна норма с приоритет пред национална такава. Касационният съд е тълкувал и приложил относимите към предмета на делото норми от националното ни законодателство - чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като противно на твърдението на ищеца, не е приложил чл. 19 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения-Схема Училищен плод" и Схема Училищно мляко" или други, противоречащи на правото на ЕС норми от вътрешното право. Ищецът не е ангажирал доказателства, че за разрешаването на конкретния спор пред АССГ или ВАС е съществувало съмнение относно приложимостта и действието на съюзни разпоредби, доколкото спорът по посоченото дело не разкрива, каквато и да е връзка и необходимост от тълкуване и приложение на правото на ЕС. В касационното производство пред ВАС е преценявана законосъобразността на обжалваното първоинстанционно решение, съответно основателността на исковата претенция за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД. Върховният административен съд не е тълкувал и приложил сочената като противоречаща на правото на ЕС разпоредба на чл. 19 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения-Схема Училищен плод" и Схема Училищно мляко", тъй като същата е неотносима към спорните по делото въпроси. Както посочената норма от националното ни право, така и чл. 5, пар. 1, буква а" и § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39, са разпоредби, регламентиращи реда за разглеждане на заявките за плащане, условията за отказ на изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане, съответно основанията и срока за изплащане на финансова помощ от компетентния национален орган. В тази връзка неоснователно е твърдението на ищеца, че ВАС е поддържал в сила национална правна норма, от която зависи изходът на делото, касаещо постановения частичен отказ по заявка за плащане 05/22/200916/83006/07.04.2017 г. за отчетен период 01.03.2017 г. - 31.03.2017 г. Отделно от това съдът е заключил, че съгласно чл.628 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, съдът е длъжен да направи запитване до Съда на Европейските общности. За ВАС в конкретния случай не е било налице задължение да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по дело 10562/2020г. Не са били налице доказателства, че за разрешаването на конкретния спор е съществувало съмнение относно приложимостта и действието на съюзните разпоредби. Доколкото спорът по посоченото дело не разкрива връзка с правото на ЕС, АССГ е счел аргументите за неправилно приложение на действащото материално съюзно право за необосновани и неоснователни. Поради изложеното, първостепенният съд е отхвърлил исковите претенции. Решението е правилно. Съдът правилно е разгледал приложимите по конкретния казус нормативни разпоредби, от които недвусмислено е извел извода за неоснователност на искането на Ню Проджектс Консулт ЕООД за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на принудително платени от дружеството наказателни лихви, за просрочени главници и периодични такси по договор за банков инвестиционен кредит. Настоящата инстанция споделя изложените от АССГ мотиви, поради което не следва да ги повтаря. За пълнота следва да посочи, че се претендират вреди от правораздавателната дейност на ВАС при решаване на адм.д. 10562/2020 г., като се твърди нарушение на чл. 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 на Комисията от 3 ноември 2016 година. Съдебният акт не се е отнасял до тълкуване или прилагане на норма от правото на ЕС, за да бъде разглеждано евентуално тяхно нарушение като основание на предявените искове по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Предпоставките за уважаване на исковата претенция са се извеждали от нормите на националното законодателство и в частност чл. 86 ЗЗД, следователно по отношение на тях не е приложимо правото на ЕС. След като спорът е изцяло вътрешноправен и не разкрива никаква връзка с правото на ЕС, то в подобна хипотеза въпросът за не/правилно приложение на действащото материално съюзно право изобщо не може да бъде поставян. В производството пред ВАС не е възникнало задължение за отправяне на преюдициално запитване с искане за тълкуване на норма от правото на ЕС, в този смисъл не би могло да има и нарушение на задължение от страна на ВАС. По отношение на твърдението, че ВАС е поддържал в сила национална правна норма, от която зависи изходът на делото, касаещо постановения частичен отказ по заявка за плащане 05/22/200916/83006/07.04.2017г. за отчетен период 01.03.2017 г. - 31.03.2017 г., АССГ обосновано е приел, че е неоснователно. Въз основа на изложеното до тук следва, че касационната жалба на Ню Проджектс Консулт ЕООД е неоснователна. Поради изхода на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника, направил искане за това. Тъй като делото не разкрива особена фактическа и правна сложност на ВАС следва да се присъди възнаграждение в размер на минимума от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение