Решение № 1350 от 6.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7503/2014 г.

Решение № 1350 от 6.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7503/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу Решение № 172 от 25.04.2014 г., постановено по адм. дело № 325 от 2013 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 151201775/26.11.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 111/1.03.2013 г. на Директора на дирекция "ОДОП" - Велико Търново в частта, с която на "Агроклас" ЕООД, гр. Плевен не е признат данъчен кредит по ЗДДС в размер от 9150 лв. по фактура № 4000000019/24.10.2011 г., издадена от "Гранд Басах" ЕООД. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че ангажираните доказателства не установяват фактическата реализация на спорната услуга от издателя на фактурата, тъй като не е установено чии масиви са жънати, съществуват ли такива в действителност и кой е извършил жътвата. Намира, че съдът недопустимо и необосновано е кредитирал събраните по делото гласни доказателства, които не изясняват механизма на операцията и постигнатия от предоставянето й резултат. Сочи, че показанията на свидетелите мотивират извод за знание на получателя за участието му в измамна схема, чийто краен резултат е неправомерно ползване на данъчен кредит. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационна жалба е предявена и от "Агроклас" ЕООД, гр. Плевен срещу срещу Решение № 172 от 25.04.2014 г., постановено по адм. дело № 325 от 2013 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 151201775/26.11.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново. Касаторът поддържа, че в атакуваната му част обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че ангажираните доказателства, ведно със заключението на вещото лице по проведената ССчЕ установяват, че посочената във фактурата, издадена от "Мирано" ЕООД данъчна основа е действително уговорената между страните и реално получената от доставчика насрещна престация в размер на 87 000 лв. Намира, че за доставките, обективирани във фактурите, издадени от "Тео Интернатионал" ЕООД и "Гранд Басах" ЕООД са събрани достатъчно доказателства, които да мотивират убедителен извод за тяхното действително осъществяване. Навежда доводи за законосъобразност и на корекцията на декларирания ДДС по издадените от него две кредитни известия към фактура № 67/24.09.2010 г. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт в тази му част, ведно с отмяна на РА и присъждане на осъществените по делото разноски. "Агроклас" ЕООД, в качеството си на ответник по касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" "Агроклас" ЕООД, оспорва нейната основателност. В качеството си на ответник Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново, с писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба на "Агроклас" ЕООД и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на търговското дружество и основателност на жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП". Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби, инициирали настоящото производство, са депозирани срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирани лица, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Велико Търново е законосъобразността и обосноваността на РА № 151201775/26.11.2012 г. на ТД на НАП - Велико Търново, в частта, с която на "Агроклас" ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадените от "Гранд Басах" ЕООД, "Тео Интернатионал" ЕООД и "Мирано" ЕООД и в частта, с която е определен допълнително дължим ДДС в размер от 8041 лв. за месец 05.2011 г. и в размер от 6318 лв. за м. 11.2011 г. в резултат на непризнаване на декларирани корекции по две кредитни известия, издадени към фактура на "Винд" ЕООД, ведно със съответните лихви за забава. За да обоснове осъществената преценка за частична законосъобразност на РА, първоинстанционният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност ангажираните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства, въз основа на която е приел следното от фактическа и правна страна: Предмет на доставката по фактурата, издадена от "Мирано" ЕООД е "автовоз, марка "Волво" и ремарке за товарен автомобил "Лисинена", модел РР 2 ЕЦ", при данъчна основа - 87 000 лв. В хода на ревизията е установено, че в сключения между страните договор за продажба с нотариална заверка на подписите от 26.04.2011 г. посочената продажна цена е в размер на 5000 лв., като изрично е уточнено, че такава е застрахователната стойност на МПС-то и ремаркето. Въз основа на тази клауза приходните органи са приели, че за разликата между посочената в договора цена от 5 000 лв. и данъчната основа по фактурата от 87 000 лв. доставчикът е начислил данъка неправомерно, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за ревизираното лице не е налице право на приспадане. След като е съпоставил твърденията и възраженията на страните, съдът е отграничил спора до размера на данъчната основа, като е приел за безспорно реалното осъществяване на доставката. Съобразявайки изразената към момента на сключването на договора за продажба воля за продажна цена от 5000 лв., решаващият състав е приел, че това е реално получената насрещна престация, представляваща нейната субективна стойност по смисъла на Решението на СЕС по дело С-14/12 г., респективно, че РА законосъобразно на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на ревизираното лице е отказано признаване на право на приспадане за начисления ДДС върху данъчната основа, представляваща разликата над 5000 лв. до 87 000 лв. Относно фактурите, издадени от "Тео Интернационал", с предмет на доставките - "23 тона урея" и "23 тона амониев нитрат" приходните органи са приели, че ангажираните доказателства не установяват реалното им осъществяване и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС данъкът за тях е начислен неправомерно. Това заключение е мотивирано с липсата на представени доказателства за разполагаемост на стоките от доставчика и съдържанието на представените ЧМР. След анализ на ангажираните писмени доказателства и заключението на вещите лица по проведената ССчЕ и СГрЕ съдът е приел, че не е установен механизмът на доставките и липсва "сигурно" доказателство за овластяването на ревизираното лице от претендирания доставчик да се разпорежда фактически с процесното имущество като собственик. Уточнил е още че "Тео Интернационал" е разполагал със съпоставими количества от посочените торови препарати, но сами по себе си счетоводните записвания при получателя и при доставчика не установяват предаването на стоките. Спрямо фактурата, с предмет на доставка "75 тона пшеница - семена, при цена на един тон от 790 лв.", издадена от "Гранд Басах" съдът е счел, че ангажираните доказателства не установяват механизма на доставката и наличието на сигурна икономическа причина за закупуването на такава стока, поради което представените приемо-предавателни протоколи по пряката и предходната доставка не мотивират категоричен извод, че ревизираното лице е овластено от доставчика да се разпорежда фактически с процесното имущество като собственик. Досежно непризнатите от органите по приходите корекции на декларирания ДДС по кредитни известия № 102/25.05.2011 г. и № 79/1.11.2011 г. към фактура № 67/24.09.2010 г., издадена на "Винд ЕООД, решаващият състав е съобразил представените споразумителен протокол от 1.11.2011 г. за прихващане, банково извлечение и заключението по ССчЕ, но поради липса на доказателства за връщане на част от фактурираната стока е приел, че не е осъществен фактическия състав по чл. 115, ал. 1 от ЗДДС за издаване на кредитно известие и декларираните корекции на начисления ДДС законосъобразно не са признати от органите по приходите. За да достигне до извод за незаконосъбразност на РА в частта, с която е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактурата № 4000000019/24.10.2011 г., с предмет "жътва на 3050 дка", издадена от "Гранд Басах" съдът е обсъдил депозираната от дружеството в хода на ревизията декларация, съобразно която то стопанисва общо 3930 дка обработваема земя, представения договор за наета селскостопанска техника с Димитър Кръстев, граждански договор между "Гранд Басах" със земеделския производител Славчо Йолов и писмените обяснения от законния представител на дружеството - доставчик, съобразно които услугата е фактически извършена от лицето, с което е сключен граждански договор с наета, функционално пригодена за тази дейност техника. В подкрепа на изложеното са представени свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника и служебна бележка за изплатеното на това лице от доставчика възнаграждение за ползваната техника, а за установяването на фактическото извършване на жътвата е представен граждански договор от същата дата и служебна бележка за изплатено на лицето възнаграждение от доставчика. След съвкупен анализ на визираните доказателства, ведно с показанията на разпитаните свидетели и изводите на експерта по ССчЕ, решаващият състав е приел, че спорната услуга е реално извършена. Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. По жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП": Неоснователни са доводите на касатора, че изводите на съда относно реалното осъществяване на доставката по фактурата, с предмет "жътва на 3050 дка", издадена от "Гранд Басах" ЕООД са формирани при превратно тълкуване на установените факти и обстоятелства и при неправилно приложение на материалния закон. Действително, сам по себе си съставеният между страните приемо-предавателен протокол не би могъл да обоснове убедителен извод, че спорната услуга е извършена, но изявленията в него са подкрепят от представения договор от 1.07.2011 г., договорът за наем на земеделска техника, сключен между доставчика и Димитър Кръстев, както и от гражданския договор със Славчо Йолов. Съобразно разпоредбата на чл. 158, ал. 1 от ДОПК свидетелски показания се допускат само в случаите на чл. 57, ал. 2 от ДОПК, а той изрично предвижда допустимостта им за установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ. Именно такова обстоятелство е реалното извършване на фактурираната услуга, поради което неоснователни са аргументите в жалбата за недопустимост на събраните гласни доказателства. Решаващият състав е кредитирал същите като взаимно подкрепящи се и кореспондиращи с писмените доказателства и изводите на експерта по приетата СТЕ. Вещото лице е уточнило, че съгласно представените договори за аренда, обработваните от ревизираното лице земи са общо в размер на 3670 дка и е произведена продукция от 360880 кг. слънчоглед, като част от себестойността й включва остойностения разход по спорната фактура. Тези изводи опровергават тезата на касатора за неустановеност на наличието на масиви с посочената във фактурата площ, които да се обработват от "Агроклас" ЕООД. Противно на твърденията в жалбата, първоинстанционният съд е взел предвид оспорването на автентичността на представените в хода на съдебното производство сметки за изплатени суми на наетия по граждански договор фактически извършител на услугата и на наемодателя на предоставения за обработка комбайн. В рамките на откритото производство по чл. 193 от ГПК обаче, тяхната неистинност не е доказана, тъй като автентичността им е потвърдена от експерта-графолог, поради което те обосновано са ценени в съвкупност с останалите относими доказателства. Не би могла да бъде споделена тезата на касатора, че първоинстанционният съд не е положил никакви усилия да изясни фактите и обстоятелствата относно евентуалното наличие на данъчна измама и участието или знанието за нея на ревизираното лице. Този извод не е в корелация с поддържаната в касационната жалба необходимост от представянето на доказателства за начина, по който ревизираното лице се е свързало с доставчика си, за критерия, по който е избрало същия и е формирало цената на жътвата. Заключение в тази насока би било обосновано само от наличието на обективни данни, че позоваването на правото на приспадане на данъчен кредит е осъществено с измамна цел или цел злоупотреба. В този смисъл са разясненията на СЕС в цитираното от касатора Решение по дело С-18/13 г., които са съобразени от решаващия състав и в тяхно изпълнение са изложени конкретни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Както правилно е посочил съдът, тежестта за доказване на наличието на обективни данни, сочещи данъчна измама или цел злоупотреба, лежи върху приходните органи, а обстоятелството, че доставчикът е ползвал нерегистрирани по ЗДДС подизпълнители за извършването на спорната услуга не обуславя извод за измамна цел. Достигайки до същото заключение и приемайки, че в тази му част РА е незаконосъобразен, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. По жалбата на "Агроклас" ЕООД: Основателни са доводите на касатора за необоснованост и противоречие с материалния закон на решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА относно отказаното на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит по фактурата, издадена от "Мирано" ЕООД. По аргумент от чл. 175 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК признанията на страните, включително и извънсъдебните, се преценяват с оглед на всички обстоятелства по делото и не освобождават насрещната страна от тежестта за доказване. В случая, както правилно е приел и първоинстанционният съд, реалното осъществяване на доставката по фактурата е безспорно между страните, а спорът се концентрира върху размера на данъчната основа за разликата над 5 000 лв. Действително, именно тази сума е посочена като продажна цена в сключения в законоустановената форма за действителност договор за продажба на МПС, но нотариалната заверка на подписите на страните има обвързваща съда доказателствена сила само досежно удостовереното от нотариуса обстоятелство - полагането на подписите в договора от посочените като автори лица. Тази заверка не придава материална доказателствена сила на клаузите на сключения между страните договор, нито дерогира приложението на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, поради което съдът е следвало да съобрази всички ангажирани доказателства за получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката възнаграждение. В тази връзка решаващият състав е формирал взаимно противоречиви изводи, приемайки от една страна за безспорно, че след извършването на доставката за нея е заплатена чрез банкови преводи сумата от общо 64 000 лв., а от друга, че посочената в договора цена от 5 000 лв. е реално получената от доставчика насрещна престация. Независимо, че съдът е съобразил липсата на данни за свързаност на доставчика и получателя, както и разпоредбата на чл. 73 от Директива 2006/112/ ЕО, той неправилно е приложил визираната общностна норма. Същата препятства възможността данъчната администрация да събира ДДС в размер, надвишаващ получения от данъчно задълженото лице, но не оправомощава приходните органи да намаляват или оспорват размера на посочената във фактура данъчна основа, върху която е начислен дължимия ДДС за реално осъществена доставка между несвързани лица. В т. 47 от Решението на СЕС по съединени дела С- 621/10 и С- 129/11 изрично е посочено, че когато стоките или услугите са доставят на изкуствено занижена или завишена цена, но и двете страни на сделката имат пълно право на приспадане на ДДС, не е налице избягване или неплащане на данъци. Едва при крайния потребител или в случай на "смесено" данъчно задължено лице, което има право само на частичен данъчен кредит, изкуствено занижената или завишена цена може да доведе до загуба на данъчни приходи. Съгласно т. 48 от цитирания съдебен акт, само когато участникът в сделката няма пълно право на приспадане съществува опасност от неплащане или избягване на данъци. В случая, както предметът на доставката, така и констатираното от експерта по ССчЕ начисляване и отчитане на ДДС по фактурата при данъчна основа - 87 000 лв., заприхождаване на стоките от получателя и последващото разпореждане с тях по облагаеми доставки към "Транс юръп" не дават основание да се приеме, че участниците в сделката са създали опасност от загуба на данъчни приходи по ЗДДС. Тъй като евентуалната им недобросъвестност при определянето на дължимия данък по ЗМДТ е ирелевантна за дължимата преценка на законосъобразността на РА относно установените задължения по ЗДДС, то изложените от първоинстанционния съд в тази връзка мотиви са неотносими. Същият е следвало да съобрази не само клаузата в договора, но и осъществените от получателя плащания за доставката, представените удостоверения от застрахователя "Велмар Брокерс" и заключението по ССчЕ, които в своята съвкупност сочат, че размерът на данъчната основа по чл. 26, ал. 2 от ЗДДС съответства на посочената във фактурата и действително получена стойност на престацията. Като е приел обратното, решаващият състав е постановил неправилно в тази му част решение, което следва да бъде отменено и вместо него, постановено друго, по изяснения от фактическа страна спор, с което в тази му част оспореният РА се отмени. Идентично крайно заключение следва и спрямо частта от РА, с която е отказано признаване на право на приспадане по фактурите, издадени от "Тео Интернатионал" ЕООД. За да достигне до извод, че не е установено действителното извършване на доставките, първоинстанционният съд е приел, че не е доказан техният механизъм и овластяването на получателя с правото фактически да се разпорежда със стоките като собственик именно от издателя на фактурите. В тази връзка настоящата инстанция не споделя изложените мотиви, че само при наличието на приемо-предавателни протоколи би могло да се приеме, че фактическата власт върху стоките е транслирана. По аргумент от чл. 182 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 51 от ДОПК вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателства на лицата, които са ги водили, след преценка от съда на тяхната редовност съобразно ЗСч и с оглед другите обстоятелства по делото. Само по себе си, оспорването на реалността на доставка, обективирана във фактура, не обуславя извод, че счетоводните записвания въз основа на нея отразяват неосъществена стопанска операция. Това оспорване не игнорира и доказателствената сила на тези вписвания като косвени доказателства, които е следвало да бъдат обсъдени във връзка с констатациите на вещото лице при извършените проверки в счетоводствата на получателя и доставчика, ведно с депозираните от последния в хода на ревизионното производство писмени обяснения. Те кореспондират с твърденията на получателя, като в частта им за предаването на фактическата власт върху стоките идентитетът им се субсумира в съдържанието на изявленията при съставяне на приемо-предавателни протоколи. В качеството им на частни свидетелстващи документи, последните, сами по себе си, също не мотивират извод за главно и пълно установяване на предаването на стоките, поради което и липсата им не води до пряк извод за обратното. При ангажираните доказателства за разполагаемост на стоките при доставчика към момента на осъществяване на доставките, съвпадащи писмени изявления на доставчика и получателя за транслация на правото на фактическо разпореждане със стоките, последващата им реализация във връзка с осъществяваните от лицето облагаеми доставки и констатациите на вещото лице, мотивиращи извод за редовност на вписванията в счетоводните книги, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд необосновано е приел за неустановено реалното осъществяване на доставките. Според разясненията на СЕС в Решението по дело С-18/13 непризнаването на правото на приспадане не би могло да бъде мотивирано от липсата на материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, от неоправдаността на разходите за услугата в счетоводната им документация или от липсата в някои документи на подписи на посочените като доставчици лица. В този контекст ирелевантни са изложените от решаващия състав аргументи, основани на представените товарителници и техните реквизити, а обстоятелството, че транспортът по доставките е за сметка на доставчика не е основание да се приеме, че получателят носи доказателствената тежест за установяването на транспортирането на стоките. Това е изрично подчертано от СЕС в Решението от 6.12.2012 г. по дело С-285/11 г., Решението по дело Mahagйben и Dбvid и Решението по дело C-643/11, в които се акцентира върху принципната недопустимост данъчната администрация да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение. Взаимно противоречиви са и изложените от съда мотиви относно момента на преминаването върху доставчика на всички рискове и изгоди от стоките по осъществените ВОП и изводът за транзитно изпълнение на преките доставки. Съобразно чл. 329 от ТЗ, при транзитната продажба изпълнението спрямо купувача е фингирано и се престира директно на посочено от него лице, без на купувача реално да се предава фактическата власт върху стоките. След като в случая превозът по ВОП е за сметка на "Тео интернатионал" ЕООД, то с индивидуализацията на родово определените вещи чрез предаването им на превозвачите, както рискът, така й правото на собственост върху тях са транслирани на "Тео интернатионал" ЕООД - арг. от чл. 63, ал. 1 от ЗДДС вр. с чл. 24, ал. 2 и чл. 186а от ЗЗД. Като е приел обратното и е формирал заключението, че не е установен механизмът на транзитното изпълнение, а от там и реалното извършване на спорните доставки, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което РА в тази му част се отмени. Основателни са доводите на касатора, обосноваващи неправилността на извода на решаващия състав съд, че ангажираните доказателства за доставката по фактурата, издадена от "Гранд Басах" ЕООД, с предмет "75 т. пшеница - семена" не мотивират убедителен извод, че тя е реално извършена. Той е формиран при наличието на представени договор за продажба, приемо-предавателни протоколи, платежно нареждане за заплащане по банков път, кореспондиращи си свидетелски показания на законния представител на доставчика и на присъствалият на натоварването земеделски производител Славчо Йолов, подкрепящи се и от констатации на експерта по ССчЕ. Всички тези доказателства, в своята съвкупност, необосновано не се кредитирани от решаващия състав поради липсата на посочено място на предаване на стоката в приемо-предавателния протокол от 24.10.2011 г. и непредставянето на доказателства за транспортирането на пшеницата. Както основателно сочи касатора обаче, приложимата нормативна уредба не предвижда реквизити за съставения приемо-предавателен протокол, а мястото на изпълнение на определена доставка би било релевантно само при наличие на спор дали то е на територията на страната или извън нея. Действително, както от представения договор, така и от показанията на законния представител на доставчика се установява, че транспортирането на стоката е осъществено за сметка на купувача, но при събраните доказателства, че ревизираното лице е разполагало с три колесни трактори и назначени на трудов договор водачи на селскостопанска техника, както и с разполагаеми към 25.10.2011 г. товарен автомобил и ремарке, придобити по доставката от "Мирано" ЕООД, не би могло да се приеме, че доказателствената сила на останалите събраните писмени доказателства е опровергана. Такъв извод не следва и от неизготвянето на пътни листи, което при превоз за собствена сметка не е дължимо по аргумент от чл. 18 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка. При липсата на данни за данъчна измама или за знание на ревизираното лице или дължимо такова, че сделката, с която обосновава правото е част от измама, незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че е налице основание за отказ за признаване на правото на приспадане. Като е отхвърлил жалбата в тази й част, решаващият състав е постановил необосновано и противоречащо на материалния закон решение, което като неправилно следва да бъде отменено и вместо него, постановено друго, по съществото на правния спор, с което РА бъде отменен. Неоснователни са доводите на касатора в подкрепа на тезата, че незаканосъобразно с РА не е призната осъществената въз основа на издадените към "Винд" ЕООД 2 бр. кредитни известия редукция на декларирания резултат по ЗДДС за д. период м. 05.2011 г. и м. 11.2011 г. Макар и по различни съображения, крайният правен извод на съда за неоснователност на жалбата в тази й част е правилен. В случая между страните е безспорно, че доставката по издадената от ревизираното лице фактура е реално извършена, но изпълнението на "Агроклас" ЕООД не мотивира заключение, че "Винд" ЕООД е изпълнило насрещното си задължение за заплащане на цената. Поради това необосновани са изводите на съда, че "сделката е изпълнена", а връщането на престацията е данъчно събитие, обуславящо изискуемост на данъка и издаването на фактура. Развалянето на двустранен договор предпоставя наличието на виновно неизпълнение на задължение на едната страна и изпълнение на насрещната, а връщането на престираното от кредитора е следствие от развалянето. В този контекст връщането на стоката от получателя на доставчика не е изключено, а е обусловено от развалянето на договора и неговото обратно действие - чл. 88, ал. 1 ЗЗД. В Решението си по дело С-337/13 г. СЕС разяснява, че определените от държавите - членки формалности, които позволяват да се докаже, че след сключването на сделката данъчнозадълженото лице в крайна сметка не е получило отчасти или изцяло насрещната престация не трябва да надхвърлят необходимото за това доказване. Тези изисквания /"формалности"/ са предвидени в чл. 115 от ЗДДС, който в ал. 3 сочи, че при увеличаване на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие. Съгласно разпоредбата на ал. 4, кредитните известия, освен реквизитите по чл. 114 от ЗДДС, следва задължително да съдържат номера на фактурата, към която са издадени и основанието за издаването им. От съпоставката на визираните формални изисквания с процесните кредитни известия е видно, че посочената в тях данъчна основа е по-висока от данъчната основа на фактурата, към която са издадени, както и че в тях не е посочено основанието за издаването им. След като са налице предпоставките за издаване на дебитни, а не на кредитни известия и липсва задължителен реквизит в тях, то по аргумент от чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗДДС същите не могат да се квалифицират като данъчни документи, обосноваващи редукцията на начисления от доставчика данък при определяне на резултата за съответния данъчен период. Тъй като по известието от м. май 2011 г. начисленият данък надвишава данъка по фактурата, към която е издадено, а към момента на издаване на известието от м. ноември получателят е дерегистриран по ЗДДС, то рискът за фиска не е елиминиран и разясненията на СЕО в Решението по дело С-454/98 г. са неотносими. Ето защо, като е достигнал до извод за законосъобразност на РА в тази му част, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на "Агроклас" ЕООД следва да се присъдят осъществените разноски съобразно материалния интерес по незаконосъобразната част от РА, които след компенсация с дължимото на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение възлизат на сумата от 81.85 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд