Решение № 8590 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2868/2020 г.

Решение № 8590 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2868/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община против решение № 432 от 22.01.2020 г., постановено по адм. д. № 6401/2019 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът – А. Улан, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на по делото разноски. Ответниците – Г. Паликов и М. Паликов изразяват становище за основателност на касационната жалба и молят обжалваното решение да бъде отменено. Ответниците – Ц. Паликова и А. Бакърджиева не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отменя заповед № РА-30-95/28.03.2019 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е наредено на А. Улан да премахне незаконен строеж – "двуетажна постройка", находяща се в ПИ с идентификатор 68134.703.64, ПИ с планоснимачен номер 64, кв. 6 по плана на [населено място], [адрес]. За да постанови този резултат съдът приема, че в случая процесната двуетажна постройка е преместваем обект по смисъла на закона, а не е налице строеж съобразно § 5, т. 38 ДР ЗУТ, поради което прави извод за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението, постановено по отношение на конституираните като заинтересувани страни – Г. Паликов, М. Паликов, Ц. Паликова и А. Бакърджиева е недопустимо. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед за премахване на незаконен строеж като адресат на заповедта е А. Улан. Конституираните заинтересувани страни са съсобственици на земята, като част от тях са и податели на сигнала за извършено незаконно строителство, но не са извършители, нито собственици на незаконния строеж. Надлежни страни в производството по премахване на незаконен строеж са адресатът на акта и административният орган, който го е издал. Адресат на акта може да бъде собственикът или извършителят на строежа. Като лица, съсобственици на недвижимия имот, върху който е изграден незаконния строеж Г. Паликов, М. Паликов, Ц. Паликова и А. Бакърджиева не са заинтересувани лица, тъй като заповедта за премахване на незаконния строеж не засяга непосредствено техни законни права и интереси, нито им създава задължения. По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено спрямо неправилно конституирани заинтересовани страни по правния спор. Като недопустимо в тази му част, същото следва да се обезсили по отношение на Г. Паликов, М. Паликов, Ц. Паликова и А. Бакърджиева, а производството по делото в тази му част да се прекрати. В останалата част решение е постановено в нарушение на материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. Незаконосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че от компетентните органи, за извършеното незаконно строителство, е съставен констативен протокол, в който процесния строеж е индивидуализиран. Констативният протокол е връчен на извършителя на незаконния строеж, който депозира възражение, което е обсъдено от издателя на заповедта и е счетено за неоснователно. Следователно при издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Фактът дали между съсобствениците е налице разпределение на ползването на имота, върху който е реализиран процесния строеж, е ирелевантен, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, обосноваващи извод, че строежът е законен. Незаконосъобразен е изводът на съда, че процесната двуетажна постройка е преместваем обект, а не строеж. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че процесната сграда е на два етажа със застроена площ от 23. 50 кв. м. с височина на първия етаж – 3 м., а на втория – 2. 40 м. Конструкцията на строежа е метална, скелетна. Монтирана върху бетонова плоча в четирите й края с метални планки и болтове. Металната конструкция се състои от квадратни метални колони и множество греди и други укрепващи елементи. Покривът е от ламарина, а оградните и вътрешните стени са от тухли "итонг". Изводът на вещото лице, че след като сградата се отдели от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура, може да бъде преместен в пространството, без да губи своята индивидуализация и може да бъде използван на друго място със същото предназначение, не съответства на констатациите на същото, че оградните и вътрешните стени са изпълнени с тухли, като са налице и множество греди и други укрепващи елементи. Освен това строежът не е с предназначението, съгласно чл. 56, ал. 1 ЗУТ. При тези данни изводът на съда, че процесния строеж е преместваем обект, а не строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, е незаконосъобразен. Съгласно легалното определение - § 5, т. 80 ДР ЗУТ "преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. В случая двуетажната сграда не може да бъде отделена и преместена на друго място в пространството без да бъдат разрушени ограждащите, вътрешните стени и укрепващите елементи, а освен това същата не е и с предназначението, предвидено в чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Следователно в случая не става въпрос за демонтаж, а за разрушаване на извършен строеж и възможност за новото му изграждане на друго място, което не обуславя наличие на преместваем обект. За да е такъв обектът трябва да е преместваем като цяло във вида, който е имал на съответното място, а не да бъде частично разрушен и отново изграден. Следователно в случая е налице строеж, който е изпълнен без строителни книжа, поради което същият е незаконен, а изводът на първоинстанционния съд в противния смисъл, е неправилен. Установено е, че строежът е изграден през 2018 г., поради което и същият не е търпим. Ето защо като прави извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на А. Улан срещу оспорената заповед да се отхвърли. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди А. Улан да заплати на Столична община сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,