Решение № 13241 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8334/2014 г.

Решение № 13241 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8334/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Каймет Хабил Исмаил, със съдебен адрес гр. София против решение № 16/11.03.2014 г. по адм. дело № 102/2013 г. на Административен съд - Силистра. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Тутракан, Център за настаняване от семеен тип, с. Малък Преславец, Мехмед Шефкъ Джемал, Айше Бейзат Талиб, Левент Мустафа Али, и Айшен Мехмед Шефкъ, всички от с. Звенимир, област Силистра не изразяват становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът правилно е приел след преценка на установените по делото факти, че оспорената заповед не страда от пороците по чл. 146 АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 16/11.03.2014 г. по адм. дело № 102/2013 г. Административен съд - Силистра е отхвърлил жалбата на Каймет Хабил Исмаил срещу заповед № ЗД 02-0023/05.07.2013 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Тутракан, с която на основание чл. 30, ал. 2, във връзка с чл. 29, т. 8 от Закона за закрила на детето е прекратено временното настаняване на детето Айшен Мехмед Шефкъ в ЦНСТ - с. Малък Преславец и на основание чл. 27, ал. 1, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 25, т. 2 ЗЗДт го е настанил временно, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДт, респ. до отпадане на основанията за настаняването, в семейството на роднини - лицата Айше Бейзат Талиб и Левент Мустафа Али. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Посочил е, че са налице материалноправните основания по чл. 23 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето. Решението е правилно. По делото е установено, че с решение № 116/23.10.2012 г. по гр. дело № 368/2012 г. Тутраканският районен съд е настанил детето Айшен Мехмед Шефкъ в ЦНСТ - с. Малък Преславец, обл. Силистра, до настъпване на основания за неговото прекратяване. На 10.06.2013 г. в отдел "Закрила на детето" - Тутракан са постъпили декларации по чл. 24, ал. 3 ППЗЗДт с вх. № ЗД94ЛЛ-4 и вх. № ЗДАА-6, с които Айше Бейзат Талиб (леля на детето Айшен Мехмед Шефкъ ) и нейният съпруг Левент Мустафа Али са заявили своето съгласие детето да бъде настанено в тяхното семейство. По данни от социалния доклад, между детето и леля му е установена емоционална връзка. Преди да бъде настанено по административен ред с процесната заповед, детето е пребивавало в дома на леля си през периодите 01.05.2013 г. - 06.05.2013 г. и 31.05.2013 г. - 09.06.2013 г. Констатирана е и привързаност на детето към бащата, въпреки че последният, на 06.08.2012 г., му е нанесъл побой. По делото е установено, че Айшен Мехмед Шефкъ по време на престоя си в ЦНСТ - с. Малък Преславец не е прекъсвала връзката си със семейството на своята леля Айше Бейзат Талиб и съпруга й Левент Мустафа Али. Жилището, обитавано от приемното семейство представлява тухлена масивна сграда, тяхна собственост, състояща се от четири стаи и коридор; има обособена кухня и баня към къщата; обзаведена е отделна стая за детето с телевизор, ученическо бюро и мебели, съобразени с възрастта на Айшен. Констатирано е, че стаите се поддържат чисти и прибрани. В личното стопанство на Айше Бейзат Талиб и Левент Мустафа Али се отглеждат животни за нуждите на домакинството. Доходите на семейството от работна заплата възлизат на 500 лв. месечно, като реализират и допълнителни такива от продажба на тютюн и други земеделски култури. В социалния доклад е посочено, че майката Каймет Хабил Исмаил е заминала за гр. София, като е оставила малолетното си дете на грижите на бащата. Контактите й с него са посредством телефонни разговори, като през зимната ваканция на 2012/2013 г. Айшен Мехмед Шефкъ е била при нея в гр. София. Жалбоподателката работи като "продавач-консултант" в "Адриян" ЕООД с трудово възнаграждение от 450,00 лв. Съжителства с друго лице на семейни начала, като ползват част от етаж на къща под наем. На 10.09.2012 г. майката е подала заявление до Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Тутракан, в което е обективирала желанието си да полага грижи за дъщеря си в град София. Изслушано от съда в присъствието на социален работник детето е заявило, че се чувства добре в семейството на леля си и че не желае да живее при своята майка поради притеснения по повод на мъжа, с който жалбоподателката съжителства. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Представеното в касационното производство съдебно решение № 79/07.05.2014 г. по гр. дело № 52/2014 г. на Силистренския окръжен съд, с което е изменен режима на упражняване на родителските права между родителите на Айшен Мехмед Шефкъ няма отношение към касационните основания по спора и не променя наличните обстоятелства към момента на издаване на оспорения индивидуален административен акт. Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Съгласно чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания - в случая 04.03.2014 г. Върховният административен съд споделя изцяло изводите на първостепенния съд за наличие на материалноправните основания във връзка с прилагането на чл. 23 от ППЗЗДт. Настаняването на детето извън семейството е мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Детето е било жертва на насилие от страна на своя баща, надлежно санкционирано от компетентните органи, а отношенията между него и майката са преустановили нормалното си съществуване от 2007 г. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение