Решение № 10695 от 9.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4623/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на Н. А. С., гр. Пловдив, [улица],[адрес], чрез адв. Александров, срещу Решение 2527/18.03.2024 г., постановено по адм. д. 2526/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт (РА) Р-16001623000866-091-001/04.07.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 352/14.09.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив, с който е ангажирана отговорността на С. за задължения на Валеннто ООД за данъци и задължителни осигурителни вноски, а именно: за данък върху добавената стойност за периодите 01.12.2017 г. - 30.06.2019 г. в размер на 1776,06 лв. и лихви 830,54 лв.; за корпоративен данък за периодите 01.01.2017 г. 31.12.2018 г. в размер на 3933,13 лв. и лихва 120,23 лв., за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите от 01.12.2017 г. 31.05.2019 г. в размер на 969,58 лв. и лихви 466,62 лв.; за ДОО за осигурители за периодите 01.12.2017 г. 01.05.2019 г. в размер на 2267,11 лв. и лихви 1072,61 лв., за вноски за ЗО за осигурители за периодите 01.12.2017 г. 31.05.2019 г. в размер на 1292,23 лв. и лихви 621,70 лв. и за УПФ за осигурители за периода 01.12.2017 г. 31.05.2019 г. в размер на 577,17 лв. и лихви 273,22 лв.

Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на първостепенния съд да формира извод какво е действието на ревизираната, представляващо плащане или отчуждаване на имущество. По делото е представен РА, издаден в тежест на другия управител на Валеннто ООД, според чиито констатации именно той е изплатил спорния дивидент. Независимо от изложеното се поддържа неправилност на тезата на АС Пловдив за доказаност на причинната връзка между изплащането на дивидента и несъбраните публични вземания на дружеството. По тези съображения се иска отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт с присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, чрез юрк. Стоянова, в писмено становище по съществото на спора отрича основателността й, претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1840 лв. и при условията на евентуалност възразява за прекомерност на заплатеното на пълномощника на касатора.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Настоящата касационна инстанция преценява решението на Административен съд Пловдив като валидно и допустимо. Правилно е приел съдът, че оспорването е допустимо, а РА е валиден акт, издаден от компетентни органи по приходите след надлежно възложена ревизия.

По съответствието на решението с материалния закон и доводите на касатора за неговата незаконосъобразност:

С РА Р-16001623000866-091-001/04.07.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, е ангажирана отговорността на ревизираното лице Н. С. на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК за дължими и невнесени задължения от "Валеннто" ООД за данък върху добавената стойност за периодите 01.12.2017 г. - 30.06.2019 г. в размер на 1776,06 лв. и лихви 830,54 лв.; за корпоративен данък за периодите 01.01.2017 г. 31.12.2018 г. в размер на 3933,13 лв. и лихва 120,23 лв., за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите от 01.12.2017 г. 31.05.2019 г. в размер на 969,58 лв. и лихви 466,62 лв.; за ДОО за осигурители за периодите 01.12.2017 г. 01.05.2019 г. в размер на 2267,11 лв. и лихви 1072,61 лв., за вноски за ЗО за осигурители за периодите 01.12.2017 г. 31.05.2019 г. в размер на 1292,23 лв. и лихви 621,70 лв. и за УПФ за осигурители за периода 01.12.2017 г. 31.05.2019 г. в размер на 577,17 лв. и лихви 273,22 лв. по подадени декларации по ЗДДС, ГДД по ЗКПО и декларации обр. 6 като осигурител. Приходните органи са приели, че е осъществен фактическият състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК Н. С. в качеството й на управител на "Валеннто" ООД недобросъвестно е извършила плащания в пари от имуществото на дружеството, представляващи дивидент, и вследствие на това имуществото на задълженото лице е намаляло. Поради тази причина не са изплатени/погасени данъци и задължителни осигурителни вноски в посочения размер.

В хода на ревизионното производство според фактите, изложени в Ревизионния доклад (РД) и в първоинстанционното решение, приходните органи са установили следното:

1. Н. С. е управител на "Валеннто" ООД от м. май 2014 г. и към датата на издаване на РА според данните, вписани в Търговския регистър.

1. "Валеннто" ООД има непогасени публични задължения за данъци и осигурителни вноски към 03.07.2023 г. в общ размер на 90 429,33 лв., включващи главници 63122,91 лв. и лихви 27 306,42 лв.

1. За принудителното събиране на част от тях е образувано изпълнително дело 160122706/2016 г., прекратено с разпореждане на публичния изпълнител на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 ДОПК поради несъбираемост на вземанията.

1. По счетоводни данни към 31.12.2017 г. наличността по сметка 501 "Каса" е размер на 25 718,20 лв., задълженията към бюджета са 30 344,23 лв.; наличните стоки 47 780,79 лв. дълготрайни материални активи 2 574,31 лв.;

Към 31.12.2018 г. наличността по счетоводна сметка 501 Каса е 17 192,07 лв., задълженията към бюджета са 33 647,62 лв., наличните стоки 77 220,59 лв. и дълготрайни материални активи 2 574,31 лв.

Към 31.12.2019 г. наличността по счетоводна сметка 501 Каса 2017,01 лв., задълженията към бюджета са 42 975,43 лв., налични стоки - 105 762,29 лв., ДМА - 3649,31 лв.;

Към 31.12.2020 г. наличността по счетоводна сметка 501 Каса възлиза на 16 047,32 лв., задълженията към бюджета са 50 396,47 лв. Налични стоки - 93 544,90 лв. и ДМА З 649,31 лв.;

Към 31.12.2021 г. няма наличност по счетоводна сметка 501 Каса , задълженията към бюджета са 70 001,55 лв., няма налични стоки, тъй като са бракувани през 2021 г.

1. От дружеството е подадена декларация по чл. 55. ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО 1600И1168048/15.07.2021 г. за второ тримесечие на 2021 г. за окончателен данък за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 800 лв. във връзка с изплатени дивиденти на Ц. Й. С. съгласно решение за разпределяне на дивидент в размер на 8 000 лв., прието по протоколи от 31.05.2021 г. и от 02.06.2021 г. Начислен е данък върху дивидента 5% - 800 лв.

1. Представени са счетоводни справки с отразяване, че сумите са изплатени в брой с РКО 1/31.05.2021 г. и РКО 2/02.06.2021 г., т.е. общо изплатеният дивидент е в размер на 16000 лв. Ревизираното лице не е представило изисканите в хода на ревизията решения на общото събрание на съдружниците за разпределяне на дивидент и счетоводно отразените РКО за изплатена сума в размер на 16000 лева през 2021г.

При така установените факти от правна страна в мотивите на съдебния акт са изброени кумулативно необходимите предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК и е направено заключение, че по делото са установени всички предпоставки от хипотезата на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК.

АС Пловдив е обсъдил представените доказателства и е приел за обосновани изводите в РА, че са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на ревизираното лице като управител на дружеството по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК до размер на 10 815,28 лв. главница и 5184,72 лв. лихви, тъй като е извършил изплащане на дивидент на 31.05.2021 г. и на 02.06.2021 г. в размер на 16 000 лв. в полза на Ц. С..

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При разглеждане на делото решаващият състав не е допуснал нарушение на съдопроизводствени правила като спорният предмет на делото е определен точно, доказателствената тежест в процеса е правилно разпределена, а фактическите изводи са обосновани на събраните доказателства, при което са обсъдени всички доводи и възражения на страните.

Нормата на чл. 19 ДОПК, в приложимата редакция, урежда два отделни състава на отговорността и различни прояви на неправомерно поведение на третото лице (укриване по ал. 1 и извършване на плащане или отчуждаване на имущество по ал. 2), които водят до невъзможност установени публични задължения да бъдат събрани.

Приложимият в случая фактически състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК урежда изчерпателно елементите, които следва да са дадени кумулативно: 1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 3. Недобросъвестно извършване на някое от посочените в т. 1 или т. 2 на чл. 19, ал. 2 ДОПК действия; 4. Невъзможност да бъде погасено вземането - чрез допустимите доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество да покрие съществуващите публични задължения; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намаляването на имуществото на задълженото лице, водещо до невъзможност да бъдат погасени задълженията; 6. Лицето отговаря до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Страните по делото не спорят, че през ревизираните периоди Н. С. е управител на "Валеннто" ООД. Настоящият състав на касационната инстанция споделя изводите на административния съд, че управителят е бил наясно с финансово-икономическото състояние на дружеството и е следвало да не извършва действия, които биха попречили да бъдат погасени публичните му задължения за данъци и осигурителни вноски.

Оплакванията в касационната жалба са релевирани и пред инстанцията по същество и са обсъдени от АС Пловдив, който обосновано на събраните доказателства ги е отхвърлил.

Съдът с право е съобразил, че приходният орган е конкретизирал приложимата хипотеза на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. Задълженото лице, в качеството си на управител, е било наясно със задълженията на дружеството, тъй като са били декларирани от него, като изплащането на дивидент в полза на другия съдружник безспорно представлява намаление на имуществото на юридическото лице, поради което правилно е прието от съда, че управителят отговаря за невъзможността за събиране на декларираните публични вземания до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Плащане по смисъла на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК не е самото фактическо действие по предаване на парична сума, но и правното действие по вземане на решение за извършване на такова. При това положение безспорно е налице и субективната страна на състава на отговорността в случая, тъй като ревизираното лице е било запознато с характера и значението на действията си и съзнателно е искало или допускало настъпването на резултата - публичните задължения да не бъдат събрани.

Обосновано в обжалвания съдебен акт е прието, че както недобросъвестността на ревизираното лице, така и причинно-следствената връзка между действията му и описания резултат са доказани и осъществяват състава на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК.

Настоящият състав споделя извода на административния съд, че чрез намаление на имуществото на дружеството, управителят е причинил невъзможност за събиране на публичните му задължения в процесния размер.

По изложените съображения първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и то следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно.

С оглед изхода на спора и своевременната претенция за разноски в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1840 лв., изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ при материален интерес по делото в размер на 16 000 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение