Решение № 2361 от 28.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3593/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министерство на външните работи, чрез юрк. С. Георгиева, против решение 364 от 23.01.2023г., постановено по адм. дело 593/2022г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против т.2, т.4 и т.5 от Решение ППН - 02 -472Д/21.12.2021г. на Комисия за защита на личните данни. Касаторът излага доводи за неправилност на решението на АССГ и твърди, че е постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната му по аргумент от чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че оспореното решение на КЗЛД не съдържа правни основания за дадените разпореждания и предписания и съдът недопустимо е допълнил и изяснил разпорежданията на Комисията, въз основа на представено писмено становище по делото. Въпреки представените от страна на МВнР писмени доказателства в изпълнение на разпределената доказателствена тежест, съдът не ги е обсъдил и мотивите му са изградени изцяло на приложени писмени бележки по делото. Счита, че е недопустимо, съдът да изяснява дадените с акта на КЗЛД предписания, въпреки констатацията му за неясна формулировка на предписанията в диспозитива на оспореното решение. Излага съображения, че непосочването на конкретни материалноправни разпоредби в обжалвания акт, ведно с неясна формулировка в разпоредителната част и липсата на мотиви в решението, лишават касатора от възможността да организира правилно защитата си и е било необходимо съдът да назначи съдебно - техническа експертиза по спорните въпроси. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ с указания за назначаване на СТЕ, алтернативно се иска отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора с отмяна на Решението на КЗЛД в оспорената част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Комисията за защита на личните данни в представено по делото писмено становище оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да се произнесе по спора и отхвърли жалбата на МВнР срещу т.2 , т.4 и т.5 от Решението на КЗЛД и дадените с тях разпореждания на осн. чл.58, §2, б "г" във вр. с чл.57, §1, б "а" от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016г., първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на КЗЛД е издадено от компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия, при наличие на изискуемия кворум и мнозинство. Намерил е, че актът е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа част от изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 АПК, не съдържа правни основания, относно предписанието по т.5, а такива са изложени едва в писмени бележки по същество на спора, което е недопустимо. Изложил е съображения, че решението е взето, без да са изяснени относимите факти и обстоятелства, относно вече изграден Резервен визов център в Дом 8 в Резиденция "Бояна", тъй като МВнР не е посочило такъв в попълнения въпросник и не е представило такива доказателства в хода на административното производство, представя ги едва в съдебното производство. Съдът обаче е счел, че тези нарушения не са от категорията на съществените, тъй като дори да не са допуснати, съдържанието на акта в оспорените части би бил със същото съдържание. Налице са мотиви, че трите обжалвани точки са материалнозаконосъобразни и в съответствие с целта на закона. В мотивите си съдът е изброил отговорите на МВнР, попълнени в представеният по делото въпросник във връзка с проверката на КЗЛД като е заключил, че в случая има резервен център, но той не е off - line, а е също като основния on - line.Вътрешните документи на МВнР, приети във връзка с приложението на Регламент (ЕС) 2016/679 за защита на личните данни са твърде общи и не отразяват спецификите на данните, а самата проверка е във връзка с други Регламенти и касае не просто защита на личните данни, а готовността на РБ за приемане в Шенген. В заключение, съдът е счел, че поради неясната формулировка на оспорените предписания от диспозитива на решението, МВнР не разбира дадените разпореждания, поради което ги е разяснил и е счел, че са правилни и законосъобразни. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Настоящата инстанция счита, че обжалваното решение не съответства на изискванията на чл.172а, ал.2 АПК, защото не съдържа мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата проверка на законосъобразност на оспорения административен акт, въз основа и при преценка на събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните. В нарушение на чл.168, ал.1 АПК , съдът не е извършил проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, както и в нарушение на чл.172а от АПК не е изложил мотиви по тези основания. Съгласно разпоредбата на чл.172а от АПК, съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, като тези мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря като съдържание на посочените законови изисквания. Видно от съдържанието на оспореното съдебно решение, съдът най - общо е проследил и описал етапите на проведеното административно производство пред КЗЛД, дадените от страните становища, като е описал съображенията и изводите на административният орган, изложени в оспореното пред него решение. Описано е съдържанието на съставения констативен протокол от извършената проверка от 22.11.2021г., съдържанието на протокол 48/24.11.21г. от заседание на КЗЛД и взетото решение. Описани са подробно и представените от касатора писмени доказателства в изпълнение на разпореждане на съда 689 от 27.01.2022г. , с което е разпределена доказателствената тежест между страните по чл.170, ал.1 АПК. В нарушение на разпоредбата на чл.168 и чл.172а от АПК, съдът не е обсъдил обаче, описаните в решението доказателства, както тези събрани в хода на административното производство, така и представените по делото допълнително с молба от 15.02.2022г. от процесуален представител на МВнР, относими към всяко едно от оспорените предписания по т.2, т.4 и т.5 от решението на КЗЛД. На следващо място, съдът не е обсъдил и възраженията на жалбоподателят, изложени в първоначалната жалба и не е изложил мотиви по вътрешно убеждение, кои факти счита за установени и въз основа на кои доказателства. За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът е следвало да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите и възраженията на страните. Съдът е длъжен в решението си да изложи мотиви и аргументи, кои твърдения и възражения приема за основателни или счита за неоснователни въз основа на кои доказателства, като подробно аргументира правните си изводи. При липса на приети за установени факти въз основа на доказателствата по делото не са изложени и правни съображения, какво е приложението на закона от приетото като фактическа обстановка, с което съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещи до неправилност на обжалваното решение. На следващо място въпреки формално разпределената доказателствена тежест по чл.170, ал.1 от АПК в нарушение на принципа на служебното начало и задължението му по чл. 9, ал. 3, съответно по чл. 171, ал. 5, предл. 2 от АПК, съдът не е съдействал на страните и не е дал указания, че за някои конкретни обстоятелства от значение за делото страната не сочи доказателства. Неизясняването на спорните по делото обстоятелства, относно дадените предписания на МВнР и твърденията им, че тези предписания са изпълнени, като са ангажирани писмени доказателства, представени едва в хода на съдебното производство, естеството на наложените мерки, които са най вече - технически (софтуерни, хардуерни, системи за контрол на привилегировани профили (акаунти) и приложения, функционираща система, огледално копие на данните в НВИС са факти от значение за делото, поради което съдът е следвало да констатира този пропуск/неяснота в доказателствения материал, влияеща на преценката му, и да укаже на жалбоподателя, че важен за предмета на спора факт е оказал недоказан. В тази връзка въпреки липсата на искане по делото от която и да е от страните, съдът е следвало да извърши преценка относно необходимостта за назначаване на вещо лице , включително и да назначи служебно такова за изясняване на спорните по делото въпроси, за които с оглед дадените технически предписания на МВнР са необходими специални знания по аргумент от чл.195, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК. Като не го е сторил, АССГ е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Нарушението е съществено, защото е на норми, които са гаранция за правата на страните и за изясняване на правния спор, а и защото, ако съдът беше изпълнил задължението си по чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 5, предл. 2 от АПК, би могъл да достигне и до друг правен извод. При новото разглеждане на делото, АССГ е необходимо да обсъди доводите и възраженията на страните и представените освен в хода на административното производство и представените от касатора в съдебното производство писмени доказателства, както и да изпълни вменените му с разпоредбите на чл. 9, ал. 3, съответно по чл. 171, ал. 5, предл. 2 от АПК задължения да съдейства на страните и даде указания, включително относно необходимостта от назначаване на съдебно - техническа експертиза със съответното вещо лице, специалист, което да внесе яснота и даде отговор относно спорните между страните технически въпроси. Допуснатите от първоинстанционният съд процесуални нарушения в случая са съществени, защото правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване указанията в настоящото решение. По направените искания за присъждане на разноски, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл.226, ал.3 от АПК. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,