Решение № 5709 от 13.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9592/2015 г.

Решение № 5709 от 13.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9592/2015 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София, чрез пълномощника му юрисконсулт Димитър Георгиев, против решение № 1070/06.07.2015 г. по адм. дело № 763/2014 г. на Административен съд-Благоевград. С последното, по жалбата на "Люби и дъщери" ЕООД, е отменено уведомително писмо изх. № 02-010-2600/14659/13.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната на обжалвания съдебен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Люби и дъщери" ЕООД, със седалище гр. Благоевград, представлявано от управителя Любослав Коюнджийски, чрез процесуалния му представител адвокат Диана Табутова, оспорва касационната жалба и моли решението, като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, за допустима, а разгледана по същество - за частично основателна, поради следното: С решение № 1070/06.07.2015 г. по адм. дело № 763/2014 г. на Административен съд-Благоевград, по жалбата на "Люби и дъщери" ЕООД, е отменено уведомително писмо изх. № 02-010-2600/14659/13.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С писмото е отказана поискана от земеделския производител с общо заявление с УИН 01/100613/09450, финансова помощ за 2013 г., както следва: по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ - в размер на сумата от 41 692.25 лв; по "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" /НР1/ - в размер на 21 250.74 лв; по "Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони" /НР2/ - в размер на 76.67 лв, и на дружеството е наложена санкция за бъдещ период, в размер общо на 61 269.97 лв по СЕПП и НР1, на посочено основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във вр. с чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол във вр. с чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент. За да постанови атакувания от касатора резултат, съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. В тази връзка е отбелязана липсата на мотиви на административния акт, който не сочи конкретните причини, по които е отказано плащането, нито защо е прието, че по-голямата част от заявените площи са недопустими за подпомагане. За изясняване на релевантните по делото факти е изслушана съдебно-техническа експертиза, по данни от първоначалното заключение по която, недопустими за подпомагане са площите, съответно: по СЕПП - 129.17ха, а по НР1 - 128.85ха, представляващи 100% наддекларирани площи по тези мерки; относно НР2 е посочено, че разликата е 0.32ха - под 3% наддекларирана площ, поради което не подлежи на санкциониране. При оспорването на това заключение от процесуалния представител на жалбоподателя, на вещото лице е възложено изпълнението на допълнителна задача, включително след посещение на място на парцелите. В така изготвеното допълнително заключение, експертът установява, че допустимата за подпомагане площ в добро земеделско състояние от заявената по СЕПП е в размер на 115.21ха, което сочи на 16.80% наддекларирана площ по тази мярка, а по НР1 - 109.81ха, или 17.33% наддекларирана площ. Въз основа на тези данни, първоинстанционният съд приема, че установеният от административния орган размер на наддекларираните площи на заявените за подпомагане БЗС, не отговаря на действителното фактическо положение, респективно - че съществено са опорочени направените в акта крайни фактически и правни изводи за липсата на материалноправните предпоставки за получаване на финансово подпомагане за кампания 2013 г. по тези две мерки. Изтъкната е също незаконосъобразността на направеното от административния орган позоваване на чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП, която не е действаща разпоредба в редакцията на този закон, приложима към 2013 г., а оттам и не е налице визираното в нея основание за отказ от плащане - заявените за подпомагане площи да не са включени в специализирания слой. Обжалваното решение, в частта с която е установена незаконосъобразност и е отменено оспореното уведомително писмо относно подпомагането по СЕПП и НР1, е правилно. Съдът обаче не е съобразил материалния закон по отношение на НР2, поради което и атакуваният в настоящото производство акт следва да бъде отменен в тази му част. Правилен е направеният от решаващия състав извод за незаконосъобразността на постановения отказ за финансово подпомагане за кампания 2013 г., по СЕПП и НР1. Видно от данните по делото "Люби и дъщери" ЕООД е подало заявление за подпомагане за 2013 г., с което е заявило за подпомагане 11 броя БЗС с обща площ от 134.57ха по СЕПП, 2 броя БЗС с площ 1.39ха по схемата за национално доплащане на площ /СНДП/, 2 броя БЗС с площ 128.85ха по НР1 и 1 БЗС с площ 0.56ха по НР2. Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, в т. ч. двете заключения на СТЕ, обуславя извода, че не кореспондират с действителното фактическо положение, констатациите на административния орган относно размера на недопустимите за подпомагане площи по отношение на атакуваните мерки, респективно - установените размери наддекларирани площи, довели до налагане на съответни санкции. С оглед приетото допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза, такива са площи в размер общо на 38.04ха /по СЕПП и НР1/, а не както е прието за установено от административния орган по тези две мерки - 258.02ха. Още повече, че последната констатация противоречи и на съобразения при изготвяне на допълнителното заключение, контролен лист, съставен при проверка на място, извършена в периода 16.09.-26.09.2014 г., по данни от който в парцелите се пашува и същите са допустими за подпомагане по тези заявени мерки. По делото е представено и уведомително писмо за кампания 2012 г., от което е видно, че за тази стопанска година е получено подпомагане за същите поземлени имоти на дружеството, при условията на Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища /отм. ДВ, бр. 15/24.02.2015 г./. Съгласно чл. 14, ал. 5 от Наредбата, като слабопродуктивни пасища се квалифицират постоянни пасища, включително ливади и мери, върху почви от осма, девета и десета категория, които обикновено не са обект на наторяване, култивация, презасяване или дренаж, и обикновено могат да се използват за екстензивна паша и не се косят или се косят по екстензивен начин. Екстензивна е пашата до 1 животинска единица на хектар. Това, наред с данните от заключението на вещото лице, че процесните имоти са десета категория, налага извода, че имотите следва да бъдат определени като слабопродуктивни пасища, в които не се провеждат агроекологични дейности. В парцелите има мозаечно разположени скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени /по данни от СТЕ/, които не се поддават на такива дейности. Така установеното от фактическа страна сочи на взаимноизключващи се констатации, направени от административния орган съответно през 2012 г., 2013 г. и 2014 г., част от които при извършени на място проверки. Следва да се отбележи например, че за кампания 2012 г. е отпуснато финансиране, а за кампания 2013 г. е отказано такова, поради заявяване на площи, недопустими за подпомагане, независимо, че и за двете стопански години действат едни и същи правила относно допустимостта на пасищата за субсидиране и е претендирано подпомагане по идентични мерки, за едни и същи имоти. Наред с горното, законосъобразен е направеният от съда извод, че в атакуваното пред него уведомително писмо, административният орган неправилно се е позовал на т. 6 от чл. 43, ал. 3 ЗПЗП /нова, обн. ДВ, бр. 40/13.05.2014 г./, която не е действаща разпоредба към 2013 г., а оттам и не е налице нормативноустановено изискване за кампания 2013 г. заявените за подпомагане площи да бъдат включени в специализирания слой "Площи допустими за подпомагане". Предвид изложеното, правилно Административен съд-Благоевград е приел за незаконосъобразни изводите на административния орган, че в случая са налице предпоставките за отказ на поисканото по СЕПП и НР1 подпомагане, при което и с оглед установените съществени разлики между отразеното в уведомителното писмо и действителния размер на недопустимите за подпомагане площи, заявени по двете мерки, процесното писмо е отменено в тази му част. Неправилно обаче съдът е отменил уведомителното писмо и в частта на постановения отказ за финансово подпомагане за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/. Видно от заявлението за подпомагане и приложената към него таблица на използваните парцели "Люби и дъщери" ЕООД е заявило за подпомагане по НР2 парцел с площ 0.56ха. Още при извършване на административната проверка при подаване на заявлението е констатирано, че площта, заявена по НР2 е под допустимата, за което управителят на дружеството е запознат лично срещу подпис и положен печат. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за подпомагане могат да кандидатстват лица с минимален размер на стопанството в необлагодетелствани райони, различни от планинските, /каквито именно са заявени по тази мярка/ - 1ха. В случая, заявената от дружеството площ е под минимално изискуемия размер, поради което и не подлежи на подпомагане. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение в частта, в която уведомителното писмо по отношение на СЕПП и НР1 е отменено, следва да бъде оставено в сила, а в частта му относно НР2 следва да се отмени, при което подадената от "Люби и дъщери" ЕООД жалба, срещу уведомителното писмо в тази част, като неоснователна, да бъде отхвърлена. С оглед характера на производството и частичната основателност на касационната жалба, съдът не присъжда разноски с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение