Решение № 9050 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16300/2009 г.

Решение № 9050 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16300/2009 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на лечебното заведение с фирма ЕТ "АИППМП-Медика-д-р Христина Петкова", гр. София, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Веселина Вангелова, срещу Решение № 124 от 25.06.2009 г. по адм. дело № 319/2008 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III-ж състав. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Спорът между страните е по два въпроса. Първият спорен въпрос е дали следва да се приеме за налично това оборудване на амбулатория за първична медицинска помощ, което не е нейна собственост, а тя ползва по силата на договор с друго лечебно заведение. С Решение № 34 от 08.07.2005 г. Столичната арбитражна комисия е отговорила отрицателно на този въпрос, като е приела, че "наличието на договор (за ползване) не означава, че изпълнителят на ПИМП реално разполага с определено оборудване". Въз основа на това решение на арбитражната комисия директорът на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) с т. 1 на издадената от него Заповед № РД-13-490 от 23.08.2005 г. е приложил санкция финансова неустойка в размер на 150 лв. за липсващо оборудване. С посоченото по-горе решение Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на лечебното заведение срещу тази заповед. За да постанови този резултат градският съд се е позовал на Решение № 3195 от 20.03.2008 г. по адм. дело № 11899/2007 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което се приема, че "съгласно чл. 92, ал. 4 от НРД-2005 само лечебни заведения за първична извънболнична медицинска помощ могат да ползват общи помещения и оборудване съгласно приложение № 11 към НРД 2005", а такова съвместно ползване на общо оборудване от лечебно заведение за ПИМП и лечебно заведение за специализирана ИМП е недопустимо. Доводите в касационната жалба са: процесният договор за ползване на оборудване, оформен като и наименован анекс към договора за наем на помещения, е бил представен пред директора на Столичната здравноосигурителна каса заедно с искането за сключване на индивидуален договор за ПИМП за 2005 г. и щом като уговореното с този анекс съвместно ползване на общо оборудване е недопустимо, е следвало директорът да откаже сключването на договор за 2005 г., а щом като такъв договор е бил сключен, това означавало, че уговореното с анекса общо ползване е било прието за допустимо. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че няма основание да се отклони от установената практика. За разрешаване на споровете по договорите за медицинска помощ са създадени арбитражни комисии, които се състоят от равен брой представители на местните РЗОК и районни колегии на Българския лекарски съюз (БЛС). В случая всички представители, включително и тези на БЛС, са били единодушни, че констатацията за липсващо оборудване е правилна. Въпросът защо е сключен договор при липсващо оборудване е ирелевантен, защото доказването на налично оборудване при сключването на договора се прави с декларация. Вторият спорен между страните въпрос е дали реално са били извършени посочените в медицинския протокол прегледи на опорно двигателен апарат по програма "Детско здравеопазване" за своевременно констатиране на гръбначни изкривявания и изследванията за зрителна острота и цветоусещане. С цитираното вече Решение № 34 от 08.07.2005 г. Столичната арбитражна комисия е приела, че щом като не са отразени в амбулаторните листове, тези прегледи и изследвания не са били направени. Допълнително в мотивите комисията е посочила, че "ОПЛ следва да познава програмите, които е длъжен да изпълнява съгласно НРД-2005 и при всеки конкретен случай реално да ги изпълнява, а не механично да попълва амбулаторни листове" и че твърдяното във възражението срещу констатациите в медицинския протокол "повторно попълване на амбулаторни листове само потвърждава констатираното." С оспореното сега с касационната жалба решение Софийският градски съд е отхвърлил и в тази й част жалбата на лечебното заведение срещу Заповед № РД-13-490 от 23.08.2005 г. на директора на СЗОК. За да постанови този резултат градският съд е изложил мотиви защо не приема да е била допусната техническа грешка при съставянето на първите амбулаторни листове. Изложил е мотиви, че обясненията на страните нямат доказателствена сила пред съда, още повече когато страната се стреми чрез своите обяснения да установи изгодни за нея обстоятелства и съответно да отрече неизгодни за нея факти; че медицинският протокол е официален документ, чието съдържание не може да бъде опровергавано със свидетелски показания (процесуалният представител на лечебното заведение е поискал да бъдат разпитани като свидетели лицата, за чиито прегледи са били изготвени амбулаторните листове). Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя тези мотиви, но счита, че решението на Софийски градски съд е правилно като краен резултат и в тази му част. Доказването на извършената медицинска дейност, за която НЗОК заплаща, се осъществява с амбулаторни листове и друга медицинска документация. Липсата на вписана в амбулаторния лист медицинска дейност е равнозначна на неизвършена дейност. Поради това и членовете на арбитражната комисия също така не са приели спорните прегледи и изследвания за извършени. Повторно изготвените амбулаторни листове не заличават констатираната при проверката липса на дължими по програма "Детско здравеопазване" прегледи и изследвания. С касационната жалба е инвокиран следния довод: "Постановявайки обжалваното решение съдът не е взел предвид възражението, че при извършване на проверката не е приложена разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от НРД от 2005 г., съгласно която с цел уточняване на фактите и обстоятелствата, във връзка с дейността на ПИМП при осъществяване на проверката могат да бъдат поканени здравноосигурени лица. Проверяващият орган не е приложил цитираната разпоредба и е постановил констатации при неизяснена фактическа обстановка, като е приел за доказано, че такива прегледи изобщо не са били извършени." Доводът е неоснователен и правно некоректен. Некоректен е, защото и в хода на медицинската проверка, и в производството пред арбитражната комисия, както и в съдебното производство в тежест на лечебното заведение е да докаже, че прегледите и изследванията, които не са отразени като извършени в амбулаторните листове, са извършени. Неоснователен е, защото такова доказване не би могло да бъде осъществено чрез изслушване, респ. чрез разпит на лицата, за които се отнасят амбулаторните листове. Текстът на чл. 225, ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България за 2005 г. (НРД-2005) гласи така: "При осъществяване на контролната дейност от длъжностни лица на НЗОК и от длъжностни лица на РЗОК могат да бъдат поканени за доброволно съдействие ЗЗОЛ с цел уточняване на обстоятелства и факти във връзка с дейността на ИМП." Той е идентичен на чл. 44 АПК. Поради това и тук важи правилото на чл. 44, ал. 4 АПК, според което при необходимост и по преценка на съда лицата, дали сведения в производството пред административния орган, могат да бъдат разпитани като свидетели. Следователно и тук въпросът е могат ли да бъдат разпитани като свидетели ЗЗОЛ за установяване на въпроса извършени ли са им били съответните прегледи и изследвания. Очевидно е, че отговорът на този въпрос изисква специални знания, т. е. той може да бъде даден само от експерт по съответния профил. Което в процесуален аспект означава, че съдът следва да назначи един или повече експерти (в зависимост от броя на профилите на специалните знания), които да дадат отговор на въпроса след като изслушат показанията на разпитаните по делото свидетели, които пък да разкажат какви точно фактически действия е извършил при тях лекаря и т. н. Очевидно е, че тази процесуална конструкция е незащитима. Затова единственото доказателство за извършена медицинска дейност е амбулаторният лист (арг. чл. 117, чл. 132, ал. 2 и др. НРД-2005). Неправилно попълненият амбулаторен лист е липсващ амбулаторен лист. Неотразена в него медицинска дейност е неизвършена медицинска дейност. Това становище е изразила Столичната арбитражна комисия и то напълно се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,