Решение № 2028 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10873/2014 г.

Решение № 2028 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10873/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Милка Николова Шантова от гр. Пазарджик, против Решение № 405/14.07.2014 г., постановено по адм. дело № 270/2014 г. по описа на Административен съд Пазарджик, в частта, с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на задължения по декларация № АУ002622/12.12.2013 г., издаден от старши инспектор в сектор Ревизии към отдел "МДТ" при Община Пазарджик, в частта му, която е потвърдена с решение № 13-М-4/10.03.2014 г., на началник отдел "МДТ" при Община Пазарджик, за определени задължения за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО). Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт в тази му част поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният акт бъде отменен и в тази му част. Ответникът - Началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Пазарджик, редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е отхвърлил като неоснователна жалбата на Милка Николова Шантова против Акт за установяване на задължения по декларация № АУ002622/12.12.2013 г., издаден от старши инспектор в сектор Ревизии към отдел "МДТ" при Община Пазарджик, в частта му, която е потвърдена с решение № 13-М-4/10.03.2014 г., на началник отдел "МДТ" при Община Пазарджик, за определени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният акт е издаден на база подадена от жалбоподателката декларация вх. № 17643/20.03.1998 г. и въз основа на посочените от нея параметри на жилището, поради което същата като собственик на жилището дължи ДНИ и ТБО. Отчетено е обстоятелството, че жилището е единствено и основно, както и овехтяването му. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗМДТ е отчетено и обстоятелството, че жилището е единствено на лице с намалена трудостопобност, като ДНИ се дължи със 75% намаление. Жалбоподателката не е подала декларация по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ в Общината, във връзка с неползване на имота с оглед освобождаването й от такса битови отпадъци. Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. При извършения анализ на събраните доказателства е изградил правилни изводи, съобразил се е с всички искания и доводи на страните, и е приложил правилно нормативната уредба. Правилно е приел, че обжалвания акт за установяване на задължения по декларация на Старши инспектор в сектор Ревизии към отдел "МДТ" при община Пазарджик, в частта му, потвърдена с решение на началник отдел "МДТ" при същата община е издаден при спазени административно-производствени правила и материално-правни разпоредби. Размерът на данъчните задължения на жалбоподателката е определен на основание чл. 11 и чл. 64 от ЗМДТ, въз основа на подадена от нея декларация, с посочени параметри на притежаваното на жилището. При постановяване на акта, органът се е съобразил с изискванията на чл. 25, ал. 2 от ЗМДТ, като е отчел притежаваната от нея, видно от представеното решение на ТЕЛК 75% неработоспособност и е намалил дължимия данък. Органът правилно е приел, че обстоятелството "единствено жилище", притежавано от нея не влияе нито на размера, нито на задължението да се заплаща данък за такъв имот, още повече, че същата не е подавала декларация по образец по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ. Правилно е отчетен и процента на овехтяване на сградата, още повече, че същата не е представила доказателства за променено състояние на конструкцията на сградата, по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Приложение № 2 на ЗМДТ, както и настъпила промяна на предназначението й. През целия данъчен период, тя го е използвала единствено за жилищни нужди. Противно на твърденията в жалбата, всички свои изводи в тази насока, съдът подробно е мотивирал. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Пазарджик съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение