Решение № 1210 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8228/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" - София в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, срещу Решение 1934/14.06.2024 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. д. 477/2024 г., с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-С2874-0133664/03.04.2024 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че процесната заповед е издадена в законоустановената форма и при спазване на принципа на съразмерност при определянето на срока на налагане на ПАМ. Изтъква, че установеното нарушение е извършено в условията на повторност и в този случай продължителността на срока от 30 дни е нормативно определна. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на решението и отхвърляне на предявената жалба, ведно с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба ЕТ В. С. Пиленцова, гр. Благоевград, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва нейната основателност и претендира присъждане на разноските в настоящото производство. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на предявената жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Пред Административен съд - Благоевград е оспорена ЗНПАМ ФК-С2874-0133664/03.04.2024 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - София, с която е разпоредено запечатване на търговски обект - магазин за цветя, находящ се в гр. Благоевград, [улица], и забрана за достъп до него за срок от 30 дни. Според фактическата установеност, възприета от първоинстанционния съд, на 08.03.2024 г. в търговския обект е извършена проверка от органи на НАП, при която е установено, че за извършена контролна покупка на един брой цвете на стойност 20 лева, не е издадена фискална касова бележка от монтираното, работещо и технически изправно в обекта фискално устройство. Така установеното деяние е квалифицирано като нарушениe на чл. 118, ал. 1 ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС в тежест на търговеца е наложена ПАМ - запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 30 дни. Административният орган е приел, че неспазването на това конкретно задължение от страна на субекта винаги води до негативни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. Подчертал е, че продължителността на мярката е нормативно определена в чл. 187, ал. 4 ЗДДС, с оглед на факта, че нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 1, т. 35 ЗДДС, както и че обхватът на срока е съобразен с тежестта на извършеното и с целената превенция. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административния акт, като е приел, че издадената заповед не съответства на целта на закона. Счел е, че налагането на ПАМ близо месец след осъществяване на нарушението не би могло да постигне регламентираните в чл. 22 ЗАНН цели. Наред с това е изтъкнал, че заповедта не е съобразена с Решение С-97/21 на СЕС и с принципа на съразмерност. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Първостепенният съд е обстойно е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и представеното Наказателно постановление 763964-F759620/01.04.2024 г., издадено от Началник отдел "Оперативни дейности" - София в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП . С него за установените на ЕТ В. С. Пиленцова нарушения на чл. 25, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., на търговеца са наложени имуществени санкции в размер на 2 500 лева и 1 000 лева, които са и заплатени от нарушителя. При тази фактическа установеност, правомерно решаващият състав е приел, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена в колизия с тълкувателно приложимото Решение на СЕС по дело С-97/21. С него се разяснява, че според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона". Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С-117/20, т. 24 и др.). В случая, от доказателствата по делото се установява, че въз основа на едно и също нарушение, са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по ЗАНН (вж. чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (вж. чл. 186, ал. 3 ЗДДС). Макар, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание нейната санкцията, то като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер. В Решението по дело С-97/21, т. 63 Съдът на ЕС подчертава, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Именно такова автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на ЕТ В. С. Пиленцова е допуснато в случая, което е достатъчно основание да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Отменяйки същата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. За пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящата инстанция не споделя останалите съображения на първоинстанционния съд за несъразмерност на продължителността на срока за налагане на мярката, тъй като при определянето му са съобразени както конкретните обстоятелства, така и установената повторност на нарушението по смисъла на чл. 187, ал. 4, изр. последно от ЗДДС. При този изход на делото и направеното искане, Националната агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените разноски за касационното производство, възлизащи на сумата от 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. /все още няма доказателства за заплатени разноски/ Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Първо отделение,