Решение № 7574 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 185/2011 г.

Решение № 7574 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 185/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Емине Бахри Ахмед от с. Шопци, община Кирково, област Кърджали, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Асен Самуилов от гр. Кърджали, срещу решение № 119 от 22.11.2010 г. по адм. дело № 129/2010 г. на Административен съд - гр. Кърджали.

Касационната жалба е подадена в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

От данните по делото е видно, че касационната жалбоподателка Емине Бахри Ахмед е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). На 16.03.2010 г. е представила в Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Кърджали болничен лист № 0786788 за временна неработоспособност поради бременност и е поискала да й бъде изплатено парично обезщетение за бременност.

С разпореждане № О-08-081-02-00013268 от 14.04.2010 г. длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО при РУСО - Кърджали е отказало да отпусне исканото парично обезщетение със следните мотиви:

"Съгласно чл. 1, ал. 2 и 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица започването и прекратяването на всяка трудова дейност се декларира с подаване на заявление в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, също в 7-дневен срок от започване на трудовата дейност следва да се определи и видът на осигуряването. От направената справка в регистър "Булстат" за 2006 г. лицето е регистрирано като тютюнопроизводител, но след предоставена информация от Фонд "Тютюн" - регионално звено Кърджали се констатира, че за 2007 г. лицето няма регистрация като тютюнопроизводител, т. е. качество на регистриран тютюнопроизводител лицето е имало до 20.02.2007 г. като след тази дата е следвало да прекрати дейност в ТД на НАП. Също така Областна дирекция "Земеделие" - гр. Кърджали ни информира, че от 26.03.2007 г. лицето е регистрирано като земеделски производител, като това обстоятелство не е декларирано по съответния ред и липсва в справочните регистри на НОИ. Ежемесечното внасяне на осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство след 20.02.2007 г., без да е подадено заявление за това, само по себе си не представлява правопораждащ факт. Следователно, лице, което започва дейност и не е заявило осигуряване за общо заболяване и майчинство в сроковете на чл. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица не следва да ползва права от собственото си неизправно поведение. От гореизложеното следва, че лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство, съгласно чл. 48а от КСО и няма право на парично обезщетение за сроковете на чл. 50 от КСО."

Емине Бахри Ахмед е оспорила това разпореждане по реда на чл. 117 КСО пред директора на РУСО с довода: "С първоначалната си регистрация съм се осигурявала за всички осигурителни случаи, включително за бременност и раждане ... регистрацията ми като самоосигуряващо се лице в ТД на НАП въобще не е прекратявана, както и не съм прекратила и внасянето на осигурителните вноски."

С решение № ПОВН - 46 от 11.06.2010 г. директорът на РУСО е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат административният орган е:

1. приел за установено от фактическа страна, че:

а) Емине Бахри Ахмед няма регистрация като тютюнопроизводител за 2007 г.; същата е регистрирана като тютюнопроизводител за 2008 и 2009 г. (писмо изх. № К-10783 от 26.03.2010 г. на Фонд "Тютюн" - регионално звено Кърджали);

б) Емине Бахри Ахмед е регистрирана като земеделски производител на 03.07.2002 г.; няма пререгистрация за 2003, 2004, 2005 и 2006 г.; отново е регистрирана на 26.03.2007 г.; има пререгистрация за 2008 г.; няма пререгистрация за 2009 г.; има пререгистрация на 09.03.2010 г. и не е отписана от регистъра на земеделските производители към 13.04.2010 г. (писмо изх. № 2554 от 14.04.2010 г. на ОДЗ - Кърджали) и

в) в Териториалната дирекция на Национална агенция за приходите - гр. Пловдив, офис Кърджали, липсват подавани след 01.01.2006 г. декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице Емине Бахри Ахмед (писмо изх. № 33-00-4124-1 от 25.05.2010 г. на посоченото звено на НАП);

1. направил следните правни изводи:

а) съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството;

б) Емине Бахри Ахмед не е подала декларация за прекратяване на дейността като тютюнопроизводител след 20.02.2007 г. и не е заявила - пак с декларация - започването на дейност като земеделски производител от 26.03.2007 г.;

в) не е подала декларация за прекратяване на дейност като земеделски производител и започване на дейност като тютюнопроизводител за 2008 и 2009 г.;

г) не е подала декларация за прекратяване на дейност като тютюнопроизводител и започване на дейност като земеделски производител от 09.03.2010 г.

д) липсата на надлежно подадени декларации по чл. 1, ал. 2 от посочената по-горе наредба при всяка промяна на стопанската дейност от тютюнопроизводител в земеделски производител и обратно, не освобождава Емине Бахри Ахмед от задължението да се осигурява за фонд "Пенсии", но липсата на такива декларации означава, че тя не е валидно заявила желанието си да се осигурява и за рисковете общо заболяване и майчинство, защото видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец до края на м. януари за съответната календарна година (чл. 1, ал. 4 от посочената наредба) и тъй като осигуряването за общо заболяване и майчинство е по желание на самоосигуряващите се лица, то се счита за възникнало, само ако са спазени посочените нормативни изисквания;

е) липсата на валидно заявена промяна във вида на осигуряването не може да бъде преодоляна от обстоятелството, че Емине Бахри Ахмед ежемесечно е внасяла осигурителни вноски и за общо заболяване и майчинство.

С посоченото по-горе решение Административен съд - гр. Кърджали е приел за законосъобразни правните изводи в решението на директора на РУСО и е отхвърлил като неоснователна подадената от Емине Бахри Ахмед жалба срещу това решение. В мотивите към постановеното от него решение съдът е изразил и следното становище:

"Тютюнопроизводителите и земеделските производители са различни категории самоосигуряващи се лица и с различен регистрационен режим, т. е. тези дейности са с различен вид трудови дейности по смисъла на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Съгласно последната започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4 и ал. 4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, като горните лица могат по техен избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Цитираните разпоредби, отнесени към посочените факти, налагат извода, че жалбоподателката е следвало още през 2003 г. да подаде декларация, че прекъсва дейност, а след като е възобновила дейността като земеделски производител през 2007 г. да подаде нова декларация. Такава е следвало да подаде и когато е прекратила или прекъснала дейността си като земеделски производител и се е регистрирала като тютюнопроизводител - през 2008 г. неподаването на въпросните декларации означава, че лицето е осигурено към момента на настъпване на риска само за задължителните рискове, но не и за риска общо заболяване и майчинство, който не е бил своевременно заявен, а внасянето на осигурителни вноски не е правопораждащ факт, последните са обаче недължимо платени и може да се иска връщането им."

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че макар да не са заявили това изрично, и директорът на РУСО, и Административен съд - Кърджали всъщност са изградили изразените от тях идентични становища върху тълкуването на израза "всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установява (т) с декларация" - чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, което е в смисъл, че щом нормативен акт въвежда регистрационен режим за лицата упражняващи всяка от трудовите дейности на земеделски производители или на тютюнопроизводители, те са длъжни при всяка промяна на направената вече регистрация да подават декларации по чл. 1, ал. 2, а при желание и по чл. 1, ал. 4 от посочената наредба. Това тълкуване обаче и произтичащото от него становище не могат да бъдат споделени напълно.

Според чл. 10 КСО (сега чл. 10, ал. 1 КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й. В чл. 4 КСО обаче видовете трудова дейност са индивидуализирани чрез изпълняваната длъжност или чрез упражняваното занятие. Правилото на чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО, приложимо по отношение на жалбоподателката Емине Бахри Ахмед, гласи така: задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. Очевидно е, че от него не може да бъде направен извод каква е трудовата дейност на земеделските производители и каква е трудовата дейност на тютюнопроизводителите и има ли разлика между тях, т. е. различни трудови дейности ли са те. Такъв извод обаче може да бъде направен от анализа на легалната дефиниция по § 1, т. 5 от допълнителната разпоредба на КСО, според която "регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители" са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Общоизвестно е, че тютюнът е растение и не е животинска продукция. Следователно регистриран тютюнопроизводител е физическо лице, което произвежда растителната продукция тютюн и е регистрирано по установения ред. В същото време и земеделският производител е физическо лице, което произвежда растителна продукция. Следователно от легалната дефиниция по § 1, т. 5 ДР на КСО може да бъде направен извод, че трудовата дейност на тютюнопроизводителя е трудова дейност на земеделски производител и двете трудови дейности се отнасят една към друга като вид (тютюнопроизводител) към род или клас (земеделски производител), или с други думи казано: тютюнопроизводителите са вид земеделски производители. А това от своя страна означава, че при преминаването от едната трудова дейност към другата, без прекъсване на полагания труд, не е необходимо самоосигуряващото се лице да подава декларации по чл. 1, ал. 2 и 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Има ли обаче прекъсване на трудовата дейност, в резултат на което се прекъсва (временно се преустановява) задължението да се внасят осигурителни вноски, това прекъсване на трудовата дейност следва да бъде заявено, защото в противен случай не отпада задължението за внасяне на осигурителни вноски (тук е необходим внимателен анализ на правилата по чл. 9, ал. 2, т. 5 КСО и на последното изречение в чл. 1, ал. 2 от многократно цитираната по-горе наредба, но в процесния случай такъв анализ не е необходим, защото не са инвокирани данни, попадащи в тези хипотези и сочещи на тяхната приложимост).

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че при установените в административното производство данни, по които между страните не се спори - че за 2007 г. Емине Бахри Ахмед е регистриран земеделски производител, за 2008 и 2009 г. е регистриран тютюнопроизводител и през 2010 г. отново е регистриран земеделски производител и при преминаването от една регистрация към друга няма период от време, през който не упражнява трудова дейност и не внася осигурителни вноски - за Емине Бахри Ахмед не е съществувало задължение при всяка промяна на регистрацията да подава декларации по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (една за дейността по изоставената регистрация и една за дейността по новата регистрация) и свързаните с тях декларации по чл. 1, ал. 4 от същата наредба. Затова като са отхвърлили жалбите на Емине Бахри Ахмед срещу отказа да й бъде изплатено обезщетение за бременност с мотиви, че не е осигурена за всички осигурителни случаи без трудова злополука и професионално заболяване, директорът на РУСО и Административен съд - Кърджали са постановили незаконосъобразни решения, които следва да бъдат отменени и вместо тях да се постанови отмяна на оспорения отказ. На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде изпратено на РУСО - Кърджали за решаване на въпроса по същество.

При този изход на делото искането, направено с касационната жалба, на жалбоподателката да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции е по принцип основателно, но няма приложен към жалбата списък на разноските, а от служебната проверка се установява единствено заплатено от Емине Бахри Ахмед възнаграждение в размер на 100 лв. за един адвокат в производството пред първата инстанция. В този размер искането за разноски следва да бъде уважено.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,