Решение № 3068 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7834/2012 г.

Решение № 3068 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7834/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Кмета на Община Попово моли да бъде отменено решение № 1105/24.04.2012 г. по адм. д. № 125/2012 г. на АС - Варна в частта, с което е отхвърлено искането за разноски, поради непредставен списък на разноските като неправилно. Поддържа, че са допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли да бъдат присъдени разноските за двете инстанции. По съображения в писмено становище моли решението в обжалваната от другата страна част да бъде оставено в сила. Моли да се дадат задължителни указания за възстановяване на лихвите върху събраните по отменен акт на НОИ през 2004 г. задължителни осигурителни вноски по чл. 129, ал. 6 изр. посл. ДОПК. Втора касационна жалба е подадена от Директора на ДОУИ-Варна против решението, с което е отменен АПВ № 1128596/26.09.2011 г. на ТД на НАП-Варна, потвърдено с решение № 786/16.12.2011 г. в частта, с която е отказано възстановяване или прихващане на лихви за забава върху недължимо събрани суми по РА № 2500053/11.05.2007 г. Поддържа, че решението е неправилно поради допуснати необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против АПВ в тази част да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и частната жалба, и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба и частната жалба са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил АПВ № 1128596/26.09.2011 г. на ТД на НАП-Варна в частта, с която е отказано възстановяване или прихващане на лихви за забава върху недължимо събрани суми по РА № 2500053/11.05.2007 г., обявен за нищожен с решение № 1445/08.07.2010 г., оставено в сила с решение № 10408/12.07.2011 г. по адм. д. № 11320/2010 г. на ВАС и е върнал преписката на ТД на НАП-Варна за мотивирано произнасяне по искането за прихващане или възстановяване вх. № 31.08.2011 г. в частта по искането за заплащане на лихви възстановените суми. Със същото решение съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. В мотивите си съдът е приел че с обжалвания пред него АПВ са възстановени 277 144,50 лв. - задължителни осигурителни вноски и 120 832,64 лв. лихви по тях, от които 275 000 лв. - ЗОВ, прихванати с РА на НОИ № 675/29.11.2004 г., а 2144,50 лв. - ЗОВ и 120 832,64 лв - лихви по ЗОВ са прихванати с АПВ № 1104/21.09.2007 г. към задължения по ЗДДС на общината. С РА № 2500053/11.05.2007 г. за периода м. 5.2000 г. - м. 12.2002 г. са определени задължения по ЗОВ 277 144,50 лв. със 120 832,64 лв лихви, като РА е обявен за нищожен с влязло в сила решение на АС-Варна. В АПВ е прието, че сумите са недължимо платени и на основание чл. 129, ал. 6 ДОПК са възстановени на общината с процесния АПВ на 28.09.2011 г. според заключението на вещото лице. Съдът е приел, че АПВ не съдържа фактически основания за постановения отказ да бъдат възстановени сумите с лихви върху тях. В акта е посочено, че обратни лихви не се дължат на основание чл. 129, ал. 6 ДОПК. Изводът на съда е неправилен. Производството по издаване на АПВ е започнало по искане за прихващане и възстановяване вх. № 9581/31.08.2011 г., в което ясно е посочено, че се претендират лихви върху събраните 275 000 лв. задължителни осигурителни вноски от 29.11.2004 г., лихви върху 2144,40 лв. - ЗОВ и лихви върху 120 832,64 лв. - лихви върху ЗОВ от 21.09.2007 г., на които дати са събрани сумите чрез прихващане до окончателното им възстановяване. В решението на директора на ДОУИ-Варна, с което АПВ е потвърден в оспорената и пред съда част за лихвите са изложени допълнителни мотиви за недължимост на лихви върху възстановените суми по ЗОВ и лихви към тях на основание чл. 129, ал. 6 ДОПК. Основателен е доводът на касатора, че по т. 3 от тълк. р. № 16/1975 г. на ОСГК на ВС липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено процесуално нарушение на закона и в случаите, при които по-горестоящият административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването по съдебен ред. Съдът като е отменил акта в обжалваната част и е върнал преписката за ново произнасяне поради липса на мотиви е допуснал съществено процесуално нарушение. Неправилно съдът е приел, че случаят следва да се уреди по чл. 1 ЗОДОВ и чл. 203 АПК. Основателен е доводът на касатора, че по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ исково производство в случая е недопустимо, след като в чл. 129, ал. 6 ДОПК има уредба на условията за възстановяването с лихви на недължимо събрани суми. За сумата 275 000 лв. събрана чрез прихващане по РА на НОИ на 29.11.2004 г. е приложим чл. 129, ал. 6 изр. 2 ДОПК - лихви се дължат от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4, тъй като изр. 1 се отнася до недължимо събрани осигурителни вноски въз основа на акт на орган по приходите. Видно от решение № 290/04.03.2008 г. РА № 675/2004 г. на НОИ е отменен с решение № 51/18.07.2005 г. на ТОС, оставено в сила с решение № 2082/24.02.2006 г. на ВАС. Датата, на която е следвало да бъдат възстановени 275 000 лв. по чл. 129, ал. 6 изр. 2 ДОПК е различна в зависимост от инициативата за започване на процедурата по чл. 129, ал. 1 - 4 ДОПК. Според чл. 129, ал. 1 ДОПК прихващане или възстановяване може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. В случая служебно възстановяване не е извършено. Искане за възстановяване на сумата е направено с вх. № 9581/31.08.2011 г. като според ал. 3 актът следва да се издаде в 30-дневен срок в случаите, когато не е възложена ревизия. По делото е приложено решение № 10985/09.11.2007 г. по адм. д. № 5483/2007 г. на ВАС, с което е оставено в сила решение № 406/26.04.2007 г. по адм. д. № 2505/2006 г. на ВОС, с което е отменено решение № 917/06.01.2006 г. на директора на ДОУИ-Варна, с което е прекратено производството по жалбата на общината. Не са приложени последните цитирани решения на ВОС и на ДОУИ-Варна. В решение № 1445/08.07.2010 г. по адм. д. № 3023/2008 г. на АС-Варна л. 22 от преписката/ са цитирани искания на общината до ТД на НАП-Търговище с изходящи номера на общината от 3.04.2006 г., 29.04.2006 г., и 9.10.2006 г. за изпълнение на решението за частична отмяна на РА № 675/03.12004 г., които не са приложени по делото. Приложено е едно искане с такова съдържание без входящ номер на ТД на НАП-Търговище. По повод тези искания е започнала ревизия, приключила с издаването на РА 2500053/11.05.2007 г., обявен за нищожен с решение № 1445/08.07.2010 г. на АС-Варна, оставено в сила с решение № 10408/12.07.2011 г. на ВАС. Срокът за издаване на АПВ и възстановяване на сумата по исканията от 2006 г. започва да тече от 13.07.2011 г., когато е приключил спорът след назначената по искането ревизия по чл. 129, ал. 3 ДОПК. Сумата е следвало да бъде възстановена до 13.08.2011 г., а възстановяването е извършено на 28.09.2011 г., поради което лихви върху сумата 275 000 лв. на основание чл. 129, ал. 6 изр. 2 ДОПК се дължат за периода от 13.08.2011 г. до 27.09.2011 г., които по заключението на вещото лице са в размер 3654,90 лв. На основание чл. 129, ал. 5 и чл. 160, ал. 3 ДОПК в тази част лихвите не могат да се присъдят от съда и решението е правилно като краен резултат, но по изложените до тук съображения. В тази част решението следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е разпоредено при новото разглеждане на преписката да се съобразят мотивите на решението на АС-Варна. При новото разглеждане на преписката следва да се определят лихвите за периода 13.08.2011 г. до 28.09.2011 г., които да се прихванат към други задължения на общината или да бъдат възстановени. Сумите 2144,50 лв. - ЗОВ и 120 832,64 лв. - лихви върху ЗОВ са събрани чрез прихващане към ДДС за възстановяване с АПВ № 1104/21.09.2007 г. Те са определени като дължими с РА № 2500053/2007 г., обявен за нищожен на 12.07.2011 г. и са възстановени с процесния АПВ на 28.09.2011 г. Искане за възстановяването им по делото е направено с искането от 31.08.2011 г. Според чл. 129, ал. 6 изр. 1 ДОПК недължимо събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. За сумата 2144,50 лв. - задължителни осигурителни вноски чл. 129, ал. 6 изр. 1 ДОПК не е приложим и остава приложим режимът по изр. 2 от същата алинея. Възстановяването на сумата е направено в 30-дневния срок по чл. 129, ал. 5 ДОПК от искането, поради което лихви върху сумата 2144,50 лв не се дължат. Относно сумата 120 832,64 лв. представляваща лихви върху неправилно събрани ЗОВ общо 277 144,50 лв. е приложим също чл. 129, ал. 6 изр. 2 ДОПК, по който предвид датата на искането - 31.08.2011 г. и датата на плащането - 28.09.2011 г. лихви не се дължат. Лихви не се дължат и предвид чл. 175, ал. 3 ДОПК, който въвежда забрана за дължимост на лихва върху лихва за публични задължения. Текстът се намира в глава дванадесета "Основни положения" от дял четвърти "Събиране на публични задължения" на ДОПК. Предвид механизма на по чл. 129, ал. 1 - 4 ДОПК на възстановяване на недължимо събрани суми за публични задължения, който изисква проверка не са ли налице условия за прихващане към други съществуващи задължения преди да бъде извършено възстановяването и предвид факта, че прихващането е способ за събиране на публични задължения, чл. 175, ал. 3 ДОПК е приложим и в случаите на възстановяване на публични задължения. Този извод следва и от принципа на европейското право еднакви случаи да се третират еднакво. За тези две суми решението следва да бъде отменено в частта, с която е отменен АПВ и преписката е върната на ТД на НАП-Варна за ново произнасяне и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против АПВ. Неправилно съдът е оставил без уважение искането на общината за присъждане на разноски поради непредставен списък на разноските. По чл. 80 ГПК в този случай страната губи право да обжалва решението в частта за разноските, но не и правото да й бъдат присъдени разноски, доколкото искането е основателно и доказано. Решението в тази част също следва да бъде отменено. В жалбата не е посочен размерът на претендираните лихви, поради което не може да се определи стойността на обжалваната част, нито уважената и отхвърлената част от жалбата. Предвид изхода на делото разноските следва да останат върху страните както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,