Решение № 551 от 22.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2072/2013 г.

Решение № 551 от 22.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2072/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Галина Захарова Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения Я. И. И. за възобновяване на ВНОХД № 13/2013 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, отмяна на постановеното по него решение № 32 от 25.02.2013 г., с което първоинстанционната присъда по НОХД № 2339/2011 г. е била потвърдена, и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. В молбата на осъденото лице, отправена чрез неговия защитник адв. К., са релевирани подробно мотивирани доводи за допуснато от ПАС при разглеждане на делото съществено процесуално нарушение, представляващо основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Искането е мотивирано с твърдения за нередовно призоваване на подсъдимия в проведеното на 11.02.2013 г. съдебно заседание на ПАС, което го е лишило от правото на лично участие във въззивното съдебното производство. В съдебно заседание на ВКС осъденият Я. И. И. и неговият защитник поддържат искането за възобновяване по изложените в него съображения. Представителят на ВКП развива съображения в подкрепа на становището, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното: С присъда № 95 от 14.11.2012 г. по НОХД № 2339/2011 г. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия Я. И. И. за виновен в това, че през периода 23.04.2007 г. - 31.05.2010 г. в гр. Пл., гр. С. и гр. Ас., област Пловдивска, в условията на продължавано престъпление представил пред Областна разплащателна агенция на държавен фонд "Земеделие", гр. Пл., Общинска служба по земеделие, гр. С., и Общинска служба по земеделие, гр. Пл., неверни сведения в общи заявления за плащания на единица площ от 23.04.2007 г., 15.05.2008 г., 22.05.2009 г., 15.05.2010 г. в нарушение на задължение да представи такива, регламентирано в чл. 3, ал. 1, т. 3, б. "в" на Наредба № 107/23.08.2006 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ (действаща за кампания 2007 г. и 2008 г. - отм.), и чл. 3, ал. 1, т. 3, б. "в" на Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ (действаща за кампания 2009 г. и следващите), издадени от министъра на земеделието и горите на основание чл. 32, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители, за да получи средства от фондове, предоставени от Европейския съюз на българската държава по "Схема за единно плащане на площ" (СЕПП), по "Схема за национални доплащания" (СНД) и "Схема за необлагодетелствани райони" (НР1), поради което и на основание чл. 248а, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000 лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. По жалба на подсъдимия Я. И., подадена чрез защитниците му адв. С. Д. и адв. С. Х., срещу първоинстанционната присъда е било образувано въззивно съдебно производство по ВНОХД № 13/2013 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, като с решение № 32 от 25.02.2013 г. съдебният акт на окръжния съд е бил потвърден. Решението на ПАС № 32 от 25.02.2013 г. не е било проверено по касационен ред, тъй като с разпореждане от 10.04.2013 г. на съдия от въззивния съд, потвърдено с определение № 102 от 05.07.2013 г. на ВКС, трето наказателно отделение, по ЧНД № 1313/2013 г., касационната жалба на подсъдимия вх. № 1701/05.03.2013 г. е била върната. Въззивното решение на ПАС по ВНОХД № 13/2013 г. е влязло в сила на 05.07.2013 г. - датата на произнасяне на ВКС по НЧД № 1313/2013 г., а молбата на осъдения И. за ревизия на въззивното наказателно дело по реда на възобновяването е внесена на 10.10.2013 г., поради което ВКС намери, че искането е допустимо - подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок. Разгледано по същество, искането на осъдения Я. И. И. за възобновяване е основателно. С определение по реда на чл. 327 от НПК от 17.01.2013 г. образуваното въззивно дело ВНОХД № 13/2013 г. по описа на Пловдивския апелативен съд било насрочено за съдебно заседание на 11.02.2013 г. от 9:00 ч. На известния по делото адрес на подсъдимия Я. И. - Пл., [жк], [жилищен адрес], вх. "...", ет. .., ап. ..., била изпратена призовка (л. 12 от ВНОХД № 13/2013 г. на ПАС), адресирана до "Я. И. И., представляван от адв. Ст. Д., адв. Сл. Х. - П., [улица], ет. 1, ап. 1". Призовката била върната по делото в цялост, невръчена. Връчителят М. Т. отразила върху бланката забележка, че лицето било търсено многократно (четири пъти - на 18.01.2013 г. в 12:00 ч., на 20.01.2013 г. в 11:00 ч., на 26.01.2013 г. в 17:00 ч. и на 02.02.2013 г. в 14:00 ч.), в това число и в почивен ден, но не било открито, като не се обадило и след оставени писмени съобщения с телефон за връзка. С разпореждане от 04.02.2013 г., вписано върху призовката, съдия от ПАС постановил призоваването на подсъдимия да се осъществи "чрез пълномощника". По делото били изготвени и изпратени още две призовки (л. 13 и л. 15 от въззивното дело), оформени, както и първата - с адресат "Я. И. И., представляван от адв. Ст. Д., адв. Сл. Х. - Пл., [улица], ет. 1, ап. 1" и посочен домашен адрес на подсъдимия (гр. П., [жк], [жилищен адрес], вх. "..", ет. .., ап. ..). Разписките били подписани и връчени на лице, по отношение на което било отразено, че е "мл. адвокат Т. И., колега". В насроченото за 11.02.2013 г. съдебно заседание жалбоподателят Я. И. не се явил. Явил се неговият защитник адв. Д., който заявил пред съда буквално следното (л. 16 от въззивното дело): "Доверителят ми е уведомен за днешното съдебно заседание лично от мен и колегата Х. Може би той е възпрепятстван служебно да се яви днес. Може да е в операция и да си е изключил телефона. Не ни е казал, че иска отлагане на делото по някаква причина". При тези данни, въззивният съдебен състав приел, че подсъдимият И. бил редовно призован чрез защитниците си, дал ход на делото, разгледал го и го обявил за решаване. Настоящият състав на ВКС намира, че изложената по-горе конкретика сочи на неизпълнение на императивните законови предписания, гарантиращи правото на лично участие на подсъдимия в наказателния процес. Обстоятелствата, свързани с уведомяването на жалбоподателя И. за датата на провеждане на въззивното съдебно заседание, са обсъдени формално от въззивния съдебен състав, което е станало причина за неправилно разрешаване на въпроса за даване ход и разглеждане на делото, и като краен резултат е довело до лишаване на подсъдимия от правото на лично участие във въззивното производство. Правото на лично участие е съществен елемент от правото на справедлив процес.