Решение № 6746 от 20.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4849/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на И. И. Д. от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Луканов, срещу решение 7697 от 06.03.2025г. по адм. дело 12548/2024г. на Административен съд София град /АССГ/, 41 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 18 10366 от 04.10.2024г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. София, в частта, с която е одобрено изменение на кадастралната карта досежно границата между имот идентификатор 02659.2190.733 с имот идентификатор 02659.2190.1034, собственост на жалбоподателя, като границата е поставена в съответствие с регулационната граница на УПИ XXVIII 100а, кв. 6 по действащия регулационен план на гр. Банкя, [жк], одобрен със заповед 309 от 12.07.1976г. и изменен със заповед РД 09 50 567 от 21.12.2001г.. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда за липса на спор за материално право досежно граничната част между двата имота, като напротив твърди наличието на такъв спор. Посочва в тази връзка, че е придобил по силата на представения нотариален акт ПИ идентификатор 02659.2190.1034 с каквато площ е отразен в кадастралната карта, а не старите имоти с планоснимачни номера, от които е съставен. Навежда съображения и че границата между неговия имот и този на Д. А. е поставена по съществуваща на място ограда и никога не е била поставяна по регулационната граница, поради и което посочва, че е налице спор за собственост, който от своя страна е пречка за издаването на положителен акт по одобряване изменението на КК, какъвто е издаден. Иска оспореното решение да бъде отметено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта, в оспорената й част. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Д. И. А., чрез процесуалния си представител адв. Стаматова, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът началникът на СГКК - гр. София не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на решението и неоснователност на оспорването. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради и което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови съдебното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е и че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон, тъй като е стигнал до извод, че в случая не е налице спор за материално право, обосноваващ постановяването на отказ от изменение на КККР. Приел е, че това е така, тъй като границата между УПИ XXVII . 100 и УПИ XXVIII 100а по одобрения регулационен план минава по имотната граница на имот пл. 90 и имот пл. 100а от кадастралната основа на плана по стар кадастрален план от 1950г. За разлика от регулационната граница на тези два имота съдът е посочил, че имотната граница между тях по одобрената кадастрална карта минава навътре в имот идентификатор 02659.2190.733. Приел е, позовавайки се на заключението на вещото лице, че имотната граница по кадастралната карта между двата имота не съвпада с границата по проекта за изменение, одобрен с оспорената заповед. Приел е, че след като имотната и регулационата граница не съвпадат, не се обсъжда въпроса за уреждане на сметки по регулация и за прилагане на плана. Приел е, че не е налице спор за собственост, тъй като границата по процесното изменение съвпада с тази по документите за собственост за частта от ПИ 91, попадаща в кв. 6 и ПИ 100които представляват УПИ XXVII 100, и частта от ПИ 90, попадаща в кв. 6 и ПИ 100а, които представляват УПИ XXVIII 100а. По тези съображения е приел, че оспорената заповед в оспорената й част е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно. Жалбоподателят пред първата инстанция И. И. Д. се легитимира с нотариален акт 10, том XCVIII, дело 30179 от 24.06.2019г. като собственик на ПИ идентификатор 02659.2190.1034 с площ от 1028 кв.м. по одобрената кадастрална карта, като това е имота, който е закупил. Ответника в настоящото производство Д. А. се легитимира като собственик с два нотариални акта на част от имот пл. 90 с площ 144 кв.м. и част от имот пл. 100 с площ 700 кв.м., които попадат в кв. 6 по стар кадастрален план, като имота на Д. А. е нанесен в одобрената и действаща кадастрална карта с идентификатор 02569.2190.733 с площ от 722 кв.м. . По искане на Д. А., обективирано с подадено заявление и скица предложение е започнало административното производство с искане да бъде изменена одобрената кадатрална карта, като имотната /кадастралната граница/ между ПИ идентификатор 02659.2190.1034 и ПИ идентификатор 02659.2190.733 да бъде поставена в съответствие с регулационните граници на УПИ XXVIII 100а, кв. 6 по действащия регулационен план на гр. Банкя, [жк], одобрен със заповед 309 от 12.07.1976г. и изменен със заповед РД 09 50 567 от 21.12.2001г. Съответно за да постанови оспорената заповед административният орган по посочената заявление е приел, че искането изменение се изразява в промяна на границите на ПИ идентификатор 02659.2190.733 в съответствие с регулационните граници на УПИ XXVIII 100а, кв. 6, по регулационния план от 2001г. на [жк], гр. Банкя, като съответно западната граница на този имот навлиза в ПИ идентификатор 02659.2190.1034. Административният орган е мотивира акта си с това, че И. Д. е представил документи за собственост върху имот от 900 кв.м., като имота, който се засяга от исканото изменение негова собственост ПИ идентификатор 02659.2190.1034 е нанесен в кадастралната карта с площ от1028 кв.м. Административният орган е приел, че Д. има собственост само върху 900 кв.м., тъй като е изследвал титулите за собственост на праводателката му К. З. и е направил извод, че тя е притежавала имот с такава площ. Административният орган е посочил в оспорената заповед и че с процедираното изменение на Д. се отрежда имот с площ от 918 кв.м, съответно с допуснатото изменение не се засягат собственическите му права. Поради това началника на СГКК София е формирал изовд, че липсва спор за собственост и е издал оспорената заповед, с която е допуснал изменение на КК като границите на ПИ идентификатор 02659.2190.733 се поставят в съответствие с регулационните граници на УПИ XXVIII 100а по регулационния план от 2001г. Със заповед 309 от 12.07.1976г. е одобрен регулационен план и кадастрална основа към него, като по този план имотите на И. Д. и Д. А. попадат в един голям парцел I за комплексно индивидуално жилищно застрояване, кв. 6 на [жк], гр. Банкя. Със заповед РД 09 50 567 от 21.12.2001г. е одобрено частично изменение на посочения регулационен план от 1976г., като от УПИ I за комплексно индивидуално жилищно застрояване, се създават множество индивидуални парцели, между които се създават и парцел XXVII 100 и парцел XXVIII 100а, кв. 6, [жк], гр. Банкя. Т.е. посочените парцели са създадени за първи път през 2001г. След това е последвала кадастралната карта, с която по съществуващи на място граници, а именно съществуваща ограда, са нанесени имотите на страните. При изложените по горе факти, основани на събраните по делото доказателства, е неправилен изводът на съда за законосъобразно одобрено изменение на кадастралната карта и поставяне на кадастралната граница между двата имота по регулационната граница между тях с придаване на части от имота на И. Д. към този на Д. А. по следващите съображения. Основание за изменението на кадастъра в хипотезата, приета в оспорената пред АССГ заповед, е предвидено в чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР вр. § 1, т. 16 ДР на закона (със съдържанието на понятието за "непълноти или грешки"), според която "непълноти или грешки" са несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние, а не спрямо състоянието, което е било към момента на одобряване на КК, както неправилно е приел съдът /това е старата редакция на нормата/. От доказателствата по делото, включително приетата съдебно техническа експертиза, не се установява несъответствие в данните за спорната граница в КК и КР спрямо действителното им състояние, в която границата е нанесена съобразно действащите към този момент приоритети по ЗКИР, а именно съобразно съществуваща на място ограда. Освен това следва да се посочи и че жалбоподателят в първата инстанция И. Д. е придобил с нотариален акт именно ПИ идентификатор 02659.2190.1034, така както е нанесен в действащата КК, а не имотите по стар кадастрален план от 1950г. От доказателствата не се установява към момента на одобряване на кадастралната карта за района и в частност за спорните два имоти и границата между тях да е било налице състояние, което да е различно от приетото в одобрената кадастрална карта, което да наведе на наличието на непълнота или грешка в същата, която да следва да се отстрани с изменението й. Поради изложеното не се установява наличието на непълнота и грешка в кадастралната карта по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, която да обоснове одобрената с оспорената заповед промяна. В случая със своето заявление Д. А. е поискала да бъде нанесена границата на нейния ПИ идентификатор 02659.2190.733 в съответствие с границата на УПИ /парцел/ XXVIII 100а от действащия регулационен план. При такова отправено искане единственият релевантен към спора въпрос, който административният орган следва да установи е налице ли е действаща регулация и съответно тя приложена ли е по предвидения за това ред по следващите съображения. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР в относимата редакция от ДВ бр. 49 от 2014 г. "Урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот". Т. е. условието за нанасяне на регулационните граници като имотни /кадастрални/ е само едно - регулационният план да е приложен, а в настоящия случай административният орган въобще не е изследвал този единствен релевантен въпрос за спора. Напротив в оспорената заповед административният орган е разрешил спор за собственост, каквато компетентност няма, като противно на представени титули за собственост е приел, че жалбоподателя в първата инстанция има имот в рамките на 900 кв.м., тъй като неговата праводателка имала толкова по старите кадастрални планове.мотивирайки така оспорената заповед административният орган е излезнал извън правомощията си, тъй като той няма право да преценява титулите за собственост досежно отразената в тях собственост, които са редовни от външна страна. В случая съдът се е произнесъл по въпрос, по който няма компетентност и който е неотносим към правното основание за издаването на заповедта, от една страна. А от друга не е изследвал единствените релевантни за спора факти и обстоятелства относими към сезиращото го искане, а именно налице ли е действаща регулация и тя приложена ли е по смисъла на § 22 ПР на ЗУТ, която е относимата разпоредба предвид това, че действащия регулационен план е одобрен на 21.12.2001г., т.е. след приемането на ЗУТ. В случая основание за исканото изменение би било налице в случай, че се установи, че регулацията е приложена, съответно в тази хипотеза, при която са били редени и сметките по регулация, не би имало спор за материално право. Ако обаче регулацията не е приложена, съответно би липсвало основание за изменение на кадастралната карта и би бил налице спор за собственост. Посоченото от своя страна обосновава извод, че оспорената заповед в оспорената й част е издаден в противоречие с материалния закон, като и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Като е достигнал до обратен извод съставът на АССГ е постановил неправилно решение. По изложените съображения и предвид гореизложеното оспореното решение като неправилно, постановено в противоречие със закона, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед, а административната преписка следва да бъде изпратена на административния орган за изследване на относимите към сезиращото заявление факти и обстоятелства и събирането на доказателства за наличието на предпоставките за изменение на кадастралната карта или не, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в това решение. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора И. Д. за присъждане на разноски за двете инстанции, като същите следва да бъдат уважени в претендирания размер, тъй като са представени доказателства за сторени такива и в двете инстанции, като по аргумент от чл. 143, ал. 1 във връзка с § 1, т. 6 от ДР на АПК, за претендираните разноски следва да бъде задължена Агенцията по геодезия, картография и кадастър, която е юридическото лице, в чиято структура е органът, издал отменения административен акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение