Решение № 4801 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8190/2015 г.

Решение № 4801 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8190/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Б. И., от [населено място] против решение № 3543/21.05.2015 г. по адм. дело № 705/2015 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – В. изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че доходите на малолетното дете на жалбоподателката и притежаваните от него идеални части от недвижим имот законосъобразно са отчетени от съда, като фактори, изключващи правото за отпускане на социална помощ за месец ноември 2014 г. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че заявените касационни основания са неналични при проверка правилността на съдебното решение. Административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за неоснователност на съдебното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. С решение № 3543/21.05.2015 г. по адм. дело № 705/2015 г. Административен съд София – град е отхвърлил оспорването по жалба на М. Б. И. срещу заповед № ВП – 531/05.12.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – В., с която е отказано отпускане на месечна помощ по реда на чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), считано от 01.11.2014 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт не страда от пороците по чл. 146 АПК. Издаден е от компетентен орган при условията на надлежно заместване, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в частност чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 4 ППЗСП и в съответствие с целта на закона. Решението е неправилно. По делото е установено, че с молба-декларация вх. № ВП – 531/01.12.2014 г. (подадена по пощата на 28.11.2014 г.) М. Б. И. е поискала да й бъде отпусната месечна помощ по чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане за месец ноември. Органите по социално подпомагане са приели, че детето на заявителката – М. К. В. получава наследствена пенсия в размер на 106, 00 лева, както и, че е собственик на Ѕ ид. част от недвижим имот, находящ се в [населено място]. Калкулирайки дохода на семейството, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - В. е установил, че той се формира от получаваната от детето наследствена пенсия и месечни помощи за деца по чл. 7 от ЗСПД и възлиза на сумата от 141, 00 лева при установен минимум на диференцирания минимален доход за семейството 130, 00 лева. За притежаваната 1/2 ид. част от недвижимия имот в [населено място] административният орган е приел, че може да бъде източник на допълнителни доходи. Основанията за отказ е мотивирал с разпоредбите на чл. 9, ал. 3, т. 9 и т. 10 от ППЗСП и чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 4 ППЗСП. Горните изводи са необосновани и това е детерминирано от допуснатите нарушения на адмиинстративнопроизводствените правила. Органите по социално подпомагане не са обсъдили точно фактите и обстоятелствата от значение за случая и незаконосъобразно са ползвали свои констатации от посещението си на 28.07.2014 г. в обитаваното от жалбоподателката и нейната дъщеря жилище във връзка с друго искане за отпускане на социална помощ. Не са съобразили сл. бележка изх. № ДП – 2111/25.03.2015 г. на ТП на НОИ С. – град, съгласно който дължимата наследствена пенсия за М. К. В. за периода април - ноември 2014 г. е изплатена през месец ноември 2014 г. в общ размер 851, 90 лева, т. е. за месец октомври 2014 г. семейството не е имало процесния доход от 106, 00 лева. Нещо повече, размера, който те са приели при изчисляване на диференцирания минимален доход не е доказателствено подкрепен. Налице са писмени доказателства, които удостоверяват, че получаваната наследствена пенсия е в размер различен от посочения. Съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 6 ППЗСП право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. Доходите се декларират за месеца, през който са получени независимо за кой период се отнасят. Не е отчетен и факта, че за имота в [населено място] е налице спор за материално право и се води иск по чл. 108 от ЗС, тъй като фактическата власт върху имота не се осъществява от детето на жалбоподателката. При този негов правен статут изводът, че може да бъде източник на доходи е необоснован. Възприети по този начин, фактите по делото сочат неточно приложение на материалнопавни разпоредби. Незаконосъобразно е отречено правото на социално подпомагане, тъй като не са налице изключващите основания по чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 4 ППЗСП. Достигайки до различни изводи, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение