Решение № 5054 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13573/2013 г.

Решение № 5054 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13573/2013 г., III о., докладчик председателя Сребрина Христова Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс е образувано е по касационна жалба на Държавната агенцията за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ), чрез юрк. Д. Славова, против решение № 5550 от 19.08.2013 г. по адм. дело № 7663/2012 г. на Административен съд - София-град, с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Рахман Хашем Мати, чрез адв. Нилсен, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли за оставяне на обжалваното решение в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът, в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отменил по жалба на Рахман Хашем Мати, гражданин на Афганистан, решение 512 от 17.07.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на решението. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че при постановяване на административното решение органът не е изпълнил задължението си служебно да събере и изрази становище по относими към предоставянето на закрила твърдения на жалбоподателя, поради което неправилно е приел, че изложените от Рахман Хашем Мати причини са от личен характери и не попадат в нито едно от основанията по чл. 8 или по чл. 9 от ЗУБ. Също така съдът е посочил, че не е разгледано дали заявените от чужденеца причини да напусне страната си по произход - тормоз, забрана да посещава училище и принуда да работи, осъществени от лицето, под чийто надзор се е намирал, не представляват нарушаване на негови основни права по Конвенцията за правата на детето, а именно: правото на детето на образование по чл. 28а и по чл. 32 - правото на детето да бъде защитено от икономическа експлоатация и от извършване на каквато и да е работа, която крие опасност или може да попречи на образованието на детето или да навреди на (..) социалното развитие на детето. В мотивите на обжалваното решение е посочено и че изложените от Рахман Хашем Мати доводи за икономическа експлоатация и тормоз, пълната му зависимост от лицето, под чийто надзор се намира като непълнолетно лице, както и унизителното отнасяне към него са основание за прилагаме на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, поради което съдът е отменил решение № 512 от 17.07.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците като незаконосъобразно. Решението е неправилно. В хода на производството първоинстанционният съд е извел необосновани изводи, които не се възприемат от настоящата инстанция. Неправилно съдът е приел, че административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ и не е преценил всички относими факти, свързани с личното положение на чужденеца и държавата му на произход. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло мотивите на решение № 512 от 17.07.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което законосъобразно е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Рахман Хашем Мати. По време на проведените няколко задължителни интервюта търсещият закрила е заяви, че е напуснал страната си на произход поради потискащото отношение на чичо му, който не му позволявал да учи и го тормозел, но същевременно не е заплашван или преследван от други хора, не е имал контакти с радикални ислямистки и терористични групи и организации, не е имал проблеми с афганистанските власти, не е бил въвличан във физическо насилие, с изключение на тормоза, наложен от чичото. Също така не са отправяни тежки и лични заплахи срещу живота и личността му, не е членувал в политическа партия. Не са без значение и фактите, че първоначално Рахман Хашем Мати въпреки подадената молба не е искал закрила от България, а да бъде върнат в Гърция, както и че при преценяване на отношението на чичо му към него следва да се има предвид, че чичо му е дал 1800 долара за да си купи мотор, а след това когато е бил в Иран му е изпратил 1300 долара. На основание казаното до тук, настоящата инстанция приема, че правилно административният орган е приел, че спрямо Рахман Хашем Мати не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на афганистанския гражданин по чл. 9 ЗУБ. За да се признае правото на хуманитарен статут следва чужденецът да е бил принуден да напусне страната си поради заплаха за живота, сигурността и свободата на основата на излагане на реална опасност от тежки посегателства с оглед чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 ЗУБ. Събраните доказателства не налагат извод, че по отношение на жалбоподателя са налице сериозни и потвърдени основания да се приеме, че Афганистан създава опасност за живота и здравето му. В настоящия случай липсват и основания за приложение на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/СЕО. Правилно административният орган е установил, че не съществуват доказателства за това, че ситуацията в Афганистан достига границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Изрично е признато правото на преценка на националните компетентни органи в тази връзка, каквато е направена и следва да се приеме като обоснована. Неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е обсъдил всички относими факти от бежанската история на чужденеца. Настоящата инстанция намира, че заключенията на административния орган са обосновани и в съответствие с установените по делото фактически обстоятелства, относими за правния спор, сочещи за липсата на основанията на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Посочените от Рахман Хашем Мати причини за нежеланието му да се завърне в страната му по произход са от личен характери и не попадат в нито едно от основанията за предоставяне на бежански статут по чл. 8 или на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. По тези съображения, настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София - град е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на Рахман Хашем Мати против отказа на председателя на ДАБ при МС да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на гражданина на Афганистан. Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,