Решение № 11991 от 24.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4394/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Макстренд 1 ЕООД, чрез адв. М. Айдарова обжалва решение 8/09.02.2021 г. на Административен съд Перник, постановено по адм. дело 667/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт Р-22002219006724-091-001/22.05.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП София. В касационната жалба са посочени съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Като процесуално нарушение се сочи липсата на фактически и правни изводи относно извършените насрещни проверки на транспортната фирма "Бори Смарт Транс" ЕООД и необсъждането на всички доказателства от административната преписка. Касаторът счита, че след като CMR е подписано в кл. 24 от получателя, то безспорно стоката е доставена и получена от него. Обстоятелството, че превозвачът не разполага с необходимите документи за превоз на опасен товар, счита за неотносимо към реалното извършване на транспорта. Получаването на стоката на територията на Хърватска не се опровергава и от отговора на данъчната служба в Хърватска, тъй като ревизираното дружество не разполага с възможност да упражни контрол върху действията на получателя по деклариране на стоките. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноските за настоящата инстанция. Ответникът директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град София, чрез гл. юрк. С. Мирчева оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение като неоснователна. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, в който на "Макстренд 1" ЕООД е начислен ДДС в размера на 13 347.83 лева за непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки бутилирана газ за битови нужди () с получател BISER WOOD TRADER J.D.O.O, Република Хърватска и е отказано право на данъчен кредит в размер на 2 370 лева по фактури за транспортни услуги, издадени от Галев ЕООД. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган в кръга на установените от закона правомощия. Спазени са изискванията за форма на акта, предвидени в чл.120, ал.1 ДОПК. Съдът не е констатирал съществени нарушения на процесуалните правила в хода на ревизията. По материалната законосъобразност на начисления ДДС, съдът в мотивите си е посочил предпоставките за осъществяване на вътреобщностни доставки на стоки по чл. 7, ал.1 ЗДДС, при които се прилага нулева ставка на ДДС по чл. 53 ЗДДС. От приложените в преписката писмени доказателства е приел, че не се доказва транспортирането на стоката от територията на страната до територията на Хърватска, в хипотезата на чл. 45, т. 2, б. б от ППЗДДС, тъй като транспортът е извършен от трето лице за сметка на доставчика. По отношение на отказа на правото на данъчен кредит, съдът е приел, че не е доказано извършването на превозни услуги във връзка с ВОД от България за Хърватска по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС, които да пораждат право на приспадане. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставлява основания по чл. 209, т.3 АПК за неговата отмяна. Установените от първоинстанционния съд факти се подкрепят от доказателствата по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доказателствата, събрани при насрещната проверка на превозвача "Бори Смарт Транс" ЕООД, които са част от административната преписка са взети предвид при постановяване на решението. Съдът е приложил правилно материалния закон. Начисленият ДДС в размер на 13 347.83 лева е резултат от непризнаване на декларираните вътреобщностни доставки (ВОД) на пропан бутан бутилирана газ за битови нужди (GPL) с получател BISER WOOD TRADER J.D.O.O, Република Хърватска. Настоящият състав споделя мотивите в обжалваното решение за материалноправните предпоставки, при които по силата на чл. 53, ал. 1 ЗДДС вътреобщностните доставки на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, се облагат с нулева ставка. От постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО следва, че освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена (т.31 от решението по дело С - 273/11). Основанията за прилагане на нулева ставка съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДС (в приложимата по време редакция) се доказват с документите, предвидени в чл. 45 от ППЗДДС . В конкретния случай спорът е относно доказването на транспорта на стоката от територията на страната до територията на Хърватска. По делото е установено, че транспортът е извършен от трето лице за сметка на доставчика, поради което основателно касаторът поддържа, че се удостоверява с транспортен документ в хипотезата на чл. 45, т.2, б. б от ППЗДДС. Процесните инвойс фактури са придружени с CMR, подписани от изпращач, превозвач и получател (кл. 24). Съгласно чл. 9, параграф 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) товарителницата удостоверява до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. По отношение на останалите обстоятелства, товарителницата има характер на частен документ, чиято доказателствена сила подлежи на преценка във връзка с останалите доказателства по делото. В случая доказателствената сила на транспортните документи в частта относно получаването на стоките на територията на Хърватска е разколебана от данните на Агенция Митници, че МПС с които се твърди, че е извършен превоз, нямат регистрирано преминаване през ГКПП на Република България. С оглед обстоятелството, че предмет на ВОД е акцизна стока, допълнителен аргумент в тази връзка е и липсата на уведомление от доставчика/изпращач по чл. 76б от ЗАДС за изпращане на стоката в друга държава членка. Правилно съдът е съобразил писмо изх. 24-00-00-1279/6/25.10.2019 г. на изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация", според което "пропан - бутан" се квалифицира като опасен товар с UN 1965 и е допустимо превозването му в бутилки, които са одобрени съгласно разпоредбите на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR). Максималното разрешено количество е 333 единици (333 литра) за една транспортна единица. В случая количеството бутилки GPL, предмет на ВОД