Решение № 9816 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1432/2014 г.

Решение № 9816 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1432/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 7256 от 22.11.2013 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 5073/2013 г. С обжалваното решение по жалба на Зана Драгнева е отменено уведомително писмо изх. № 02-200-6500/56 от 18.02.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", в което е отказано финансиране по схеми и мерки за директни плащания СЕПП и НР1 за 2011 г. за 0,66 ха. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията, дадени от съда. Със същото решение ДФЗ е осъдено да заплати на жалбоподателката разноски по делото вр азмер на 610 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Зана Драгнева не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Предмет на обжалване пред административния съд е бил отказът на ДФЗ-Разплащателна агенция, обективиран в посоченото по-горе писмо, в частта, в която е отказано финансово подпомагане на 0.66 ха от заявените от жалбоподателката земи. Видно от уведомителното писмо е, че площ в този размер е преценена като недопустима за подпомагане от органа, както по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), така и по схемата за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) за 2011 г. Видно от таблиците в уведомителното писмо е, че и по двете схеми недопустимата за подпомагане площ е установена за едни и същи четири парцела, както следва 17600-12-6-3; 17600-12-7-2; 17600-31-4-2 и 17600-3-5-2. С помощта на заключението по съдебно - техническата експертиза, съдът е установил, че определената за недопустима за подпомагане площ за БЗС 17600-12-6-3 е такава, която излиза извън слоя на допустимите за подпомагане площи за 2011 г. -непочистени от висока растителност-храсти и дървета, които са компактно разположени, които са видими на снимката на л. 138, като сечение между тъмните и белите ивици, с които е ограден парцела. Посочено е, че такава снимка за БЗС 17600-3-5-2 няма, поради което съдът е посочил, че за този БЗС не може да се ориентира за конкретната причина за отказа. Отново въз основа на заключението, съдът е посочил, че втората причина за отказа се състои в наличието на двойно заявени площи с други земеделски стопани, при които жалбоподателят не е представил документи, установяващи правното основание за ползването им. За да отмени оспорената част от уведомителното писмо административният съд е приел, че констатациите на административния орган са необосновани, тъй като не било ясно от какви данни е изходил административния орган, за да ги направи. Съдът е приел, че органът е допуснал нарушение на чл. 28, § 2 от Регламент 1122/2009/ЕО. Съдът е посочил, че след като са открити нередности в хода на кръстосаните проверки, органът е следвало да извърши други видове подходящи административни проверки с оглед установяване на действителните факти относно декларираните от жалбоподателя площи в общото заявление за подпомагане за 2011 г. Решението е правилно, но по съображения, различни от изложените от административния съд. Видно от обжалваното уведомително писмо и по-конкретно от таблиците в него, и от обясненията след тях е, че определена като недопустима за подпомагане площ е площта на застъпване, което не е отстранено. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че размерът на допустимата за подпомагане площ е определен от административния орган след като жалбоподателят е попълнил декларация за изясняване на принадлежността на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин въз основа на която ДФЗ, ОД Сливен е изготвила списък с потвърдени кадастрални имоти и предоставените за тях документи, който е подписан от жалбоподателя. От данните в таблицата на използваните парцели 2011 г. (лист 34 от делото) към заявлението на заявителя е видно, че парцел 17600-3-5-2 попада в БЗС 17600-3-5, парцел 17600-12-6-3 попада в БЗС 17600-12-6, парцел 17600-12-7-2 попада в БЗС 17600-12-7 и парцел 17600-31-4-2 попада в БЗС 17600-31-4. От приложение към уведомително писмо за площи заявени от повече от един кандидат (лист 58 от делото) се установява, че в БЗС 17600-3-5 попадат четири кадастрални имота, от които заявителят се е отказал, в БЗС 17600-12-6 попадат 15 кадастрални имота, за 8 от които заявителят е потвърдил с подписа си, а за останалите 7 се е отказал, отново с подписа си; в БЗС 17600-12-7 попадат 4 кадастрални имота, за които заявителят се е отказал, а за БЗС 17600-31-4 попадат 32 кадастрални имота, за част от които заявителят е потвърдил, а за другата част се е отказал. Идентификацията на кадастралните имоти в приложението, съдържащо таблица на установените застъпвания и опис на предоставените документи не съответства на идентификацията на парцелите, направена в уведомителното писмо. Това несъответствие в идентификацията не позволява да се приеме, че описаните парцели в уведомителното писмо съответстват на някои от кадастралните имоти, описани в таблицата на установените застъпвания, а оттук и, че частите, за които в писмото е прието, че се застъпват, са части от кадастрални имоти, от които заявителката се е отказала. По тези съображения, следва, че констатацията на органа, че въпросните части от парцели, посочени в уведомителното писмо се застъпват е необоснована, в резултат на което необосновано и неправилно е да се приеме, че административният орган е приложил точно материалния закон, отказвайки подпомагане за тези части. Ирелевантно за спора в конкретния случай е обстоятелството относно наличието или не на площи, излизащи извън слоя на допустимите за подпомагане площи за 2011 г. и данните въз основа на които това е установено, тъй като фактическото основание за отказа не е това. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява като правилно решението като краен резултат, поради което то следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд