Решение № 7792 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12955/2011 г.

Решение № 7792 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12955/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от кмета на Община Варна срещу решение № 1567 от 27.06.2011 г., постановено от Административен съд Варна, ХХХI състав по адм. д. № 4117/2010 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответниците по касационната жалба Божанка Йорданова Димитрова и Тереза Димитрова Стефанова, с представено по делото писмено становище, излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на обжалваното решение като постановено по недопустима за разглеждане жалба, поради което предлага решението да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. При служебната проверка за допустимост на обжалваното съдебно решение, предвидена с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав счита, че обжалваното решение е постановено по недопустима за разглеждане жалба, поради което следва да бъде обезсилено. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Божанка Йорданова Димитрова и Тереза Димитрова Стефанова срещу заповед № 3543 от 9.11.2010 г., поправена със заповед № 3818 от 3.12.2010 г., на кмета на община Варна, с която одобрено решение по т. 2 от протокол № 2 от 8.10.2010 г. на комисия по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за определяне на застроена и незастроена част от имот ПИ № 10135.2573.68, попадащ в стар имот пл. № 108 по ПКП на КК "Чайка", гр. Варна. Съдът е отменил оспорената заповед, като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. За да стигне до този извод, съдът е приел, че заповедта е постановена при липса на валидно решение на помощния орган, който следва да е формиран от длъжностни лица от техническата служба на съответната община. В случая е назначена нарочна помощна комисия, която включва лица без необходимата компетентност. Това нарушение е довело до одобряване на протоколно решение, с което е допуснато несъответствие между словната част и графичното отразяване на застроената и незастроената част от процедиращия имот. По тези доводи съдът отменил оспорената заповед, както и заповедта за поправка на очевидна фактическа грешка, и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Настоящият състав счете, че обжалваното решение е постановено по недопустимо за разглеждане оспорване. Административното производство, по което е издадена оспорената заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, е образувано по искане на Иван Георгиев Иванов, наследник на Георги Иванов Панайотов. Активната легитимация на заявителя е удостоверена с представено решение № 1372 от 27.06.2006г на ОСЗГ, сега ОСЗ, Варна, с което признато право на възстановяване в съществуващи реални граници на имот - лозе от 1,300 дка в строителните граници на кв. Виница, гр. Варна м. Ламбур Пунар. Правото на възстановяване е признато при ограничителните предпоставки по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ - след представяне на скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ. В изпълнение предвидените специфични условия за реалното възстановяване на земеделската земя, сега включена в граници на урбанизирана територия, е издадена оспорената заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, с която е определена застроената и съответно свободната от застрояване площ. Оспорващите страни са се легитимирали като собственици на имот, процедиран с оспорената заповед, поради което решаващият съд е приел, че те са установили правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването. С ТР № 5 от 18.10.2011 г. , постановено по т. д. № /2011 г. Общото събрание на колегиите на Върховния административен приема, че гражданите и организациите, с изключение на претендиращите възстановяване на право на собственост върху земеделски земи и подали заявление за това, не могат да обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс заповедите на кметовете на общини по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за определяне на застроената част от имоти, намиращи се в границите на урбанизирана територия. С това тълкувателно решение е преодоляна противоречивата практика относно процесуалната легитимация на лицата, които могат да оспорят заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт. Настоящият състав намира, че е задължен да се съобрази със задължителното тълкуване по отношение на процесуалната легитимация на лицата, които могат да оспорят заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, поради което приема, че оспорването от трети лица, извън кръга на реституентите е недопустимо за разглеждане. Като е разгледал по същество оспорването решаващият съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение